C_2021044BG.01002001.xml

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 6 октомври 2020 г. — M. F./T. P.

(Дело C-496/20)

(2021/C 44/25)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: M. F.

Ответник: T. P.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда във връзка с член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС и във връзка с точка 1), първо и второ тире от [диспозитива на] определението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2020 г. по дело C-791/19 R, Комисия/Република Полша, да се тълкуват в смисъл, че до разрешаването на спора, за който се отнася дело C-791/19 R, председателят на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Дисциплинарна колегия на Върховния съд) не може да иска преписката по дело за установяване на несъществуването на служебно правоотношение на съдия от Върховния съд да бъде прехвърлена, тъй като прилагането на член 3, точка 5, член 27 и член 73, параграф 1 от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o Sądzie Najwyższym (Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, консолидиран текст: Dz.U., 2019 г., позиция 825, изм.) е спряно?

Трябва член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и правото на достъп до съд да се тълкуват в смисъл, че:

а)

националният съд е длъжен да откаже прилагането на забрана за „оспорване на правомощията на съдилищата“ и за „установяване или преценка от съдилищата на законосъобразността на назначаване на съдия или произтичащото от такова назначаване оправомощаване за изпълнение на задачи в областта на правораздаването“ — като съдържащата се в член 29, параграфи 2 и 3 от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд — тъй като зачитането от Съюза на конституционната идентичност на държавите членки не дава право на националния законодател да въвежда правила, подкопаващи основните ценности и принципи на Съюза?

б)

конституционната идентичност на държавата членка не може да отнема правото на достъп до независим съд, създаден със закон, когато процедурата по назначаване, предхождаща връчването на акта за назначаване, е била засегната от пороците, описани в преюдициалните въпроси по дела C-487/19 и C-508/19, а предварителният съдебен контрол върху нея е бил изключен целенасочено и в явно противоречие с националната конституция?

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, принципа на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд) като се използва преюдициалното производство?

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?