(1)

В своето съобщение 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (наричан по-нататък „Зеления пакт“) Европейската комисия пое ангажимент да преразгледа разпоредбите на Директива 2013/34/EС на Европейския парламент и на Съвета (3), отнасящи се до отчитането на нефинансова информация. Зеленият пакт е новата стратегия за растеж на Съюза. Той има за цел превръщането на Съюза в модерна, конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, без нетни емисии на парникови газове до 2050 г. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите на Съюза от свързани с околната среда рискове и въздействия. Зеленият пакт цели да се прекъсне връзката между икономическия растеж и използването на ресурсите и да се гарантира участието на всички региони и граждани на Съюза в осъществяването на социално справедлив преход към устойчива икономическа система, при който никой човек и никое място няма да бъдат изоставени. Той ще допринесе за постигане на целта за създаване на икономика, която работи за хората, за укрепване на социалната пазарна икономика на Съюза, като ще спомогне да се гарантира, че той е подготвен за бъдещето и постига стабилност, работни места, растеж и устойчиви инвестиции.

Тези цели са особено важни с оглед на социално-икономическите вреди, причинени от пандемията от COVID-19, и необходимостта от устойчиво, приобщаващо и справедливо възстановяване. С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (4) целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. придоби задължителен характер в Съюза. Освен това в своето съобщение от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, Комисията се ангажира да гарантира, че до 2050 г. всички екосистеми в света ще бъдат възстановени, устойчиви и защитени по подходящ начин. Тази стратегия има за цел до 2030 г. биологичното разнообразие в Европа да поеме по пътя на възстановяването.

(2)

В своето съобщение от 8 март 2018 г., озаглавено „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (наричан по-нататък „Плана за действие за финансиране за устойчив растеж“), Комисията определи мерки за постигане на следните цели: пренасочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за да се постигне устойчив и приобщаващ икономически растеж, управление на финансовите рискове, произтичащи от изменението на климата, изчерпването на ресурсите, влошаването на околната среда и от социални проблеми, и насърчаване на прозрачността и дългосрочната ориентираност във финансовата и икономическата дейност. Оповестяването от определени категории предприятия на актуална, съпоставима и надеждна информация за устойчивостта е предпоставка за изпълнението на тези цели. В рамките на изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчив растеж Европейският парламент и Съветът приеха редица законодателни актове. С Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определя начинът, по който участниците на финансовите пазари и финансовите съветници трябва да оповестяват на крайни инвеститори и собственици на активи информацията за устойчивостта.

С Регламент (EС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (6) се създава система за класификация на екологично устойчиви икономически дейности с цел увеличаване на устойчивите инвестиции и справяне със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност относно финансови продукти, които неоснователно се определят като устойчиви. С Регламент (ЕС) 2019/2089 на Европейския парламент и на Съвета (7), допълнен от делегирани регламенти на Комисията (ЕС) 2020/1816 (8), (ЕС) 2020/1817 (9) и (ЕС) 2020/1818 (10), се въвеждат изисквания за оповестяването на екологична, социална и управленска информация за администратори на бенчмаркове и минимални стандарти за съставянето на бенчмарк на ЕС за климатичен преход и за бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение.

Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) изисква от големите институции, които са емитирали ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар, да оповестяват информация за рисковете от екологичен, социален и управленски характер, считано от 28 юни 2022 г. Пруденциалната рамка за инвестиционните посредници, създадена с Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета (12) и с Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета (13), съдържа разпоредби относно въвеждането на измерение за рисковете от екологичен, социален и управленски характер в процеса на надзорен преглед и оценка от компетентните органи и съдържа изисквания за оповестяване на рисковете от екологичен, социален и управленски характер за инвестиционните посредници, приложими от 26 декември 2022 г. На 6 юли 2021 г. Комисията прие и предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации като последващо действие във връзка с Плана за действие за финансиране за устойчив растеж.

(3)

В своето съобщение от 17 юни 2019 г., озаглавено „Насоки относно оповестяването на нефинансова информация: Допълнение относно оповестяването на свързана с климата информация“ (наричани по-нататък „Насоки относно отчитането на свързана с климата информация“), Комисията подчерта предимствата за предприятията от отчитането на свързана с климата информация, по-специално благодарение на повишаването на осведомеността и разбирането на свързаните с климата рискове и възможности в рамките на дружеството, по-разнообразната база от инвеститори, постигането на по-ниски цени на капитала и подобряването на конструктивния диалог с всички заинтересовани лица. Освен това многообразието в управителните и надзорните съвети на дружествата би могло да влияе върху процеса на вземане на решения, корпоративното управление и издръжливостта.

(4)

В своите заключения от 5 декември 2019 г. относно задълбочаването на Съюза на капиталовите пазари Съветът подчерта значението на надеждната, съпоставима и актуална информация относно рисковете, възможностите и въздействията, свързани с устойчивото развитие, и призова Комисията да обмисли разработването на европейски стандарт за отчитането на нефинансова информация.

(5)

В своята резолюция относно устойчивите финанси от 29 май 2018 г. (14) Европейският парламент призова да се разработят допълнителни изисквания за отчитането на нефинансова информация в рамките на Директива 2013/34/EС. В своята резолюция относно устойчивото корпоративно управление от 17 декември 2020 г. (15) Европейският парламент приветства ангажимента на Комисията за преразглеждане на Директива 2013/34/EС и изрази необходимостта от създаване на цялостна рамка на Съюза за отчитане на нефинансова информация, съдържаща задължителни стандарти на Съюза за отчитане на нефинансова информация. Европейският парламент призова за разширяване на обхвата на изискванията за отчитане с включване на допълнителни категории предприятия и за въвеждане на изискване за одит.

(6)

В своята резолюция от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ („Програмата до 2030 г.“) Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) прие нова световна рамка за устойчиво развитие. В основата на Програмата до 2030 г. са залегнали целите за устойчиво развитие на ООН и тя обхваща трите измерения на устойчивостта: икономическо, социално и екологично. В съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“, свързва целите за устойчиво развитие на ООН с рамката на политиката на Съюза, за да се гарантира, че всички действия и инициативи на политиката на Съюза, както в рамките на Съюза, така и извън него, включват тези цели от самото начало. В заключенията си от 20 юни 2017 г.„Устойчиво европейско бъдеще: Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“ Съветът потвърди ангажимента на Съюза и на неговите държави членки за цялостно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г. в тясно сътрудничество с партньорите и другите заинтересовани страни.

(7)

С Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16) беше изменена Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация от страна на някои големи предприятия и групи. С Директива 2014/95/EС беше въведено изискване за предприятията да отчитат информация, отнасяща се най-малко до екологичните и социалните въпроси и до въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите. Във връзка с тези въпроси Директива 2014/95/EС изисква от предприятията да оповестяват информация в следните области: бизнес модел; политики, включително процеси на надлежна проверка; резултатът от тези политики; рискове и управление на рискове; както и ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност.

(8)

Много заинтересовани лица смятат термина „нефинансова“ за неточен, по-специално защото предполага, че въпросната информация не е от финансово значение. Все по-често обаче тази информация има финансово значение. Много организации, инициативи и работещи в областта на отчитането във връзка с устойчивостта я наричат „информация за устойчивостта“. Поради това за предпочитане е да се използва терминът „информация за устойчивостта“ вместо „нефинансова информация“. Поради това Директива 2013/34/ЕС следва да бъде изменена, за да се отрази тази промяна в терминологията.

(9)

Ако предприятията извършват по-добро отчитане във връзка с устойчивостта, крайните бенефициери ще бъдат отделните граждани и спестители, включително синдикати и представители на работниците, които в такъв случай ще бъдат информирани адекватно и поради това ще могат да участват по-активно в социалния диалог. Спестителите, които желаят да инвестират по устойчив начин, ще могат да сторят това, а всички граждани ще могат да се възползват от стабилна, устойчива и приобщаваща икономическа система. За да се реализират тези ползи, информацията за устойчивостта, оповестена в годишните отчети на предприятията, първо трябва да достигне до две основни групи потребители. Първата група потребители включва инвеститорите, включително лицата, управляващи активи, които искат да разберат по-добре рисковете и възможностите, които въпросите на устойчивостта пораждат за техните инвестиции, както и въздействията на тези инвестиции върху хората и околната среда. Втората група потребители включва участници от гражданското общество, включително неправителствени организации и социалните партньори, които искат предприятията да носят по-голяма отговорност за въздействията на своите дейности върху хората и околната среда. Другите заинтересовани страни също могат да се възползват от оповестяваната в годишните доклади информация за устойчивостта, по-специално за насърчаване на съпоставимостта между пазарните сектори и в рамките на отделните пазарни сектори.

Бизнес партньорите на предприятията, включително клиентите, могат да разчитат на информацията за устойчивостта, за да разберат и когато е необходимо да докладват за свързаните с тях рискове и въздействия, свързани с устойчивостта, по отношение на целите им вериги за създаване на стойност. Авторите на политики и агенциите по околната среда могат да използват тази информация по-конкретно на агрегирана основа, за да наблюдават екологичните и социалните тенденции, да използват информацията за екологичните отчети и да я предоставят за изготвянето на публичната политика. Малко отделни граждани и потребители използват пряко годишните отчети на предприятията, но те могат да използват информацията за устойчивостта непряко, например когато търсят съвет или становище от финансови съветници или неправителствени организации. Много инвеститори и лица, управляващи активи, купуват информация за устойчивостта от доставчици на данни — трети лица, които събират информация от различни източници, включително от публични корпоративни доклади.

(10)

Пазарът за информация за устойчивостта бързо се разраства, а ролята на третите лица — доставчици на данни придобива все по-голямо значение с оглед на новите задължения, които инвеститорите и лицата, управляващи активи, трябва да изпълняват. Като се има предвид наличието на повече дезагрегирани данни, информацията за устойчивостта следва да бъде на по-разумна цена. Очаква се измененията на Директива 2013/34/ЕС, предвидени в настоящата директива за изменение, да повишат съпоставимостта на данните и да хармонизират стандартите. Очаква се практиките на третите лица —доставчици на данни да се подобряват, а експертните знания в тази област да се увеличават, като се разкрие потенциал за създаване на работни места.

(11)

Търсенето на корпоративна информация за устойчивостта е нараснало през последните години, особено от страна на инвеститорската общност. Повишеното търсене е обусловено от променящия се характер на рисковете за предприятията и повишената информираност на инвеститорите за финансовите последици от тези рискове. Това важи особено за финансовите рискове, свързани с климата. Налице е и нарастваща информираност за рисковете и възможностите, произтичащи от други екологични въпроси, например загубата на биологично разнообразие, и от здравни и социални проблеми, включително детския и принудителния труд, за предприятията и инвестициите. Повишеното търсене на информация за устойчивостта се дължи също така на ръста на инвестиционните продукти, които изрично си поставят за цел да отговарят на определени стандарти във връзка с устойчивостта или да постигат определени цели, свързани с устойчивостта, и да осигурят съгласуваност с амбицията на Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, прието на 12 декември 2015 г. (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и политиките на Съюза. Част от това повишение е логическо следствие от вече приетото законодателство на Съюза, а именно регламенти (ЕС) 2019/2088 и (ЕС) 2020/852. Част от това повишение би настъпило така или иначе поради бързо променящата се информираност на гражданите, предпочитанията на клиентите и пазарните практики. Пандемията от COVID-19 допълнително повиши потребностите на потребителите от информация, по-специално след като изложи на показ уязвимостта на работниците и на веригите на предприятията за създаване на стойност. Информацията за въздействията върху околната среда също е от значение в контекста на смекчаването на бъдещи пандемии, като влиянието на човешкия фактор върху екосистемите все повече се свързва с възникването и разпространението на болести.

(12)

Очаква се висококачественото оповестяване на информация по въпроси, свързани с устойчивостта, да бъде от полза и за самите предприятия. Повишеният брой инвестиционни продукти, насочени към постигането на цели за устойчиво развитие, означава, че качественото отчитане във връзка с устойчивостта може да подобри достъпа на дадено предприятие до финансов капитал. Отчитането във връзка с устойчивостта може да помогне на предприятията да идентифицират и да управляват собствените си рискове и възможности, свързани с въпросите на устойчивостта. То може да осигури основа за по-добър диалог и комуникация между предприятията и съответните заинтересовани страни, както и да им помогне да подобрят репутацията си. Нещо повече, ако отчитането във връзка с устойчивостта се основава на последователност под формата на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, това би довело до предоставянето на относима и достатъчна информация и по този начин значително би намалило ad hoc исканията за информация.

(13)

В доклада на Комисията от 21 април 2021 г. относно клаузите за преразглеждане в директиви 2013/34/ЕС, 2014/95/ЕС и 2013/50/ЕС и придружаващата го проверка за пригодност на рамката на ЕС за публично докладване от страна на дружествата (наричан по-нататък „Доклад на Комисията относно клаузите за преразглеждане и придружаващата го проверка за пригодност“) бяха установени проблеми по отношение на ефективността на Директива 2014/95/ЕС. Съществуват солидни доказателства, че много предприятия не оповестяват съществена информация по всички основни теми, свързани с устойчивостта, включително информация, свързана с климата, например всички емисии на парникови газове и фактори, които засягат биологичното разнообразие. В доклада също така се посочват ограничената съпоставимост и надеждност на информацията за устойчивостта като значителни проблеми. Освен това много предприятия, от които потребителите имат нужда да получат информация за устойчивостта, нямат задължение да докладват такава информация. Съответно съществува ясна необходимост от стабилна и финансово достъпна рамка за докладване, придружена от ефективни одитни практики, за да се гарантира надеждността на данните и да се избегнат заблуждаващите твърдения за екологосъобразност и двойното отчитане.

(14)

Ако не се предприемат действия в рамките на политиката се очаква несъответствието между информационните потребности на потребителите и предоставяната от предприятията информация за устойчивостта да нараства. Това несъответствие има значителни отрицателни последици. Инвеститорите не са в състояние да вземат предвид свързаните с устойчивостта рискове и възможности в своите инвестиционни решения. Натрупването на голям брой инвестиционни решения, които не са съобразени със свързаните с устойчивостта рискове, може да породи системни рискове, които да застрашат финансовата стабилност. Европейската централна банка (ЕЦБ) и международни организации като Съвета за финансова стабилност привлякоха вниманието към тези системни рискове, по-специално по отношение на климата. Освен това инвеститорите имат все по-малка възможност да насочват финансови ресурси към предприятия и към икономически дейности, които решават, а не задълбочават социални и екологични проблеми, което подкопава целите на Зеления пакт, на Плана за действие за финансиране за устойчив растеж, както и Парижкото споразумение. Неправителствените организации, социалните партньори, общностите, засегнати от дейностите на предприятията, и други заинтересовани страни са способни в по-малка степен да държат отговорни предприятията за въздействията на техните дейности върху хората и околната среда. Това води до избягване на отговорност и може да доведе до понижаване на доверието на гражданите в предприятията, което на свой ред може да има отрицателни въздействия върху ефикасното функциониране на социалната пазарна икономика. Липсата на общоприети показатели и методи на измерване, оценяване и управление на свързаните с устойчивостта рискове е пречка също така пред усилията на предприятията да гарантират устойчивост на своите бизнес модели и дейности. Липсата на информация за устойчивостта, предоставяна от предприятията, също така ограничава способността на заинтересованите лица, включително участниците от гражданското общество, синдикатите и представителите на работниците, да водят диалог с предприятията по въпросите на устойчивостта.

(15)

В доклада на Комисията относно клаузите за преразглеждане и в придружаващата го проверка за пригодност също така е установено значително нарастване на исканията към предприятията за предоставяне на информация по въпросите на устойчивостта с цел да се предприемат мерки за преодоляване на съществуващото несъответствие между потребностите на ползвателите от информация и наличната корпоративна информация за устойчивостта. В допълнение настоящите очаквания са, че предприятията вероятно ще продължат да използват различни рамки и стандарти и че това дори може да се засили, тъй като значението, което придобива информацията за устойчивостта, продължава да нараства. При липсата на действия в рамките на политиката с цел постигане на консенсус относно информацията, която следва да бъде отчитана от предприятията, разходите и тежестта за отчитащите се предприятия и за потребителите на такава информация ще се увеличат значително.

(16)

Съществуващото несъответствие по отношение на информацията увеличава вероятността отделни държави членки да въвеждат все по-силно различаващи се национални правила или стандарти. Различните изисквания за отчитане в отделните държави членки може да доведат до допълнителни разходи и сложност за предприятията, които извършват трансгранична дейност, с което ще се подкопае вътрешния пазар, и може да накърнят правото на установяване и свободното движение на капитали в целия Съюз. Тези различни изисквания за отчитане биха могли да затруднят също така съпоставимостта на отчитаната информация в трансграничен аспект, което ще подкопае съюза на капиталовите пазари.

(17)

Членове 19a и29a от Директива 2013/34/EС се прилагат за големи предприятия, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес, със среден брой служители, надхвърлящ 500 души, както и за предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група със среден брой служители, надхвърлящ 500 души, на консолидирана основа. Предвид нарасналите потребности от информация за устойчивостта от страна на потребителите допълнителни категории предприятия следва да бъдат задължени да оповестяват информация за устойчивостта. Поради това е целесъобразно да се задължат всички големи предприятия и всички предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, с изключение на микропредприятията, да оповестяват информация за устойчивостта. В разпоредбите на настоящата директива за изменение, с които се изменят членове 19а и 29а от Директива 2013/34/ЕС, изрично се определя обхватът на изискванията за отчитане във връзка с членове 2 и 3 от Директива 2013/34/ЕС. Поради това тези разпоредби не опростяват и не изменят друго изискване и ограничението по отношение на освобождаванията за предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, предвидено в член 40 от Директива 2013/34/ЕС, не се прилага. По-специално предприятията, извършващи дейност в обществен интерес следва да не се третират като големи предприятия за целите на прилагането на изискванията за отчитането във връзка с устойчивостта. Съответно, на малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, които са предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, следва да се разреши да се отчитат в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия. Освен това всички предприятия майки на големи групи следва да изготвят информация за устойчивостта на равнище група. Също така, тъй като член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 се позовава на член 19а и член 29а от Директива 2013/34/ЕС, предприятията, добавени към обхвата на изискванията за отчитането във връзка с устойчивостта, ще трябва също така да спазват член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852.

(18)

Предвиденото в настоящата директива за изменение изискване за големи предприятия, чиито ценни книжа не са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, също да оповестяват информация за устойчивостта се обуславя главно от загрижеността за въздействието и отчетността на тези предприятия, включително чрез тяхната верига за създаване на стойност. Във връзка с това по отношение на всички големи предприятия следва да има еднакви изисквания за публично отчитане във връзка с устойчивостта. Освен това участниците на финансовите пазари също се нуждаят от информация от тези големи предприятия, чиито ценни книжа не са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза.

(19)

Предвиденото в настоящата директива за изменение изискване предприятия от трети държави, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, също да оповестяват информация по въпроси, свързани с устойчивостта, има за цел да отговори на потребностите на участниците на финансовите пазари от информация от такива предприятия, за да им се предостави възможност да разберат какви са рисковете и въздействията от техните инвестиции и да се спазят изискванията за оповестяване, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088.

(20)

От предприятията от трети държави, които извършват значителна дейност на територията на Съюза, следва също така да се изисква да предоставят информация за устойчивостта, особено относно тяхното въздействие във връзка със социални и екологични въпроси, за да се гарантира, че предприятията от трети държави носят отговорност за въздействието си върху хората и околната среда и че са налице еднакви условия на конкуренция за дружествата, извършващи дейност на вътрешния пазар. Поради това предприятията от трети държави, които генерират нетен оборот от над 150 милиона евро в Съюза и които имат дъщерно предприятие или клон на територията на Съюза, следва да подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта. За да се гарантира пропорционалността и приложимостта на тези изисквания, прагът за нетен оборот повече от 40 милиона евро следва да се прилага за клоновете на предприятия от трети държави, а прагът относно това, дали предприятието се счита за голямо предприятие или за малко или средно предприятие, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, с изключение на микропредприятията, следва да се прилага за дъщерните предприятия на предприятия от трети държави, тъй като тези дъщерни предприятия и клонове следва да отговарят за публикуването на отчета във връзка с устойчивостта на предприятието от трета държава.Отчетите във връзка с устойчивостта, публикувани от дъщерното предприятие или клона на предприятие от трета държава, следва да бъдат изготвени в съответствие със стандартите, които следва да бъдат приети до 30 юни 2024 г. от Комисията чрез делегирани актове.

Дъщерното предприятие или клонът на предприятие от трета държава следва също така да може да се отчита в съответствие със стандартите, приложими за предприятия, установени в Съюза, или в съответствие със стандарти, които се считат за еквивалентни съгласно акт за изпълнение на Комисията. В случай че съответното предприятие от трета държава не предоставя цялата информация, изисквана съгласно настоящата директива за изменение, въпреки положените максимални усилия от страна на дъщерното предприятие или клона на това предприятие от трета държава да получи необходимата информация, съответното дъщерно предприятие или съответният клон следва да предостави цялата информация, с която разполага, и да представи декларация, че предприятието от трета държава не е предоставило останалата част от изискваната информация. За да се гарантират качеството и надеждността на отчитането, отчетите във връзка с устойчивостта на предприятията от трети държави следва да се публикуват, придружени от становище за изразяване на увереност от лице или дружество, разполагащо с правомощие да изрази увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта съгласно националното право на съответното предприятие от трета държава или съгласно правото на държава членка. В случай че такова становище за изразяване на увереност не бъде предоставено, дъщерното предприятие или клонът на предприятието от трета държава следва да представи декларация, в която се посочва, че предприятието от трета държава не е предоставило необходимото становище за изразяване на увереност.

На обществеността следва да се предостави безплатен достъп до отчета във връзка с устойчивостта чрез централните, търговските или дружествените регистри на държавите членки или — като алтернативен вариант — на уебсайта на дъщерното предприятие или клона на съответното предприятие от трета държава. Държавите членки следва да могат да информират ежегодно Комисията за дъщерните предприятия или клоновете на предприятия от трети държави, които са изпълнили изискването за публикуване, както и за случаите, в които е публикуван доклад, но от дъщерното предприятие или клона на предприятието от трета държава са заявили, че не могат да получат необходимата информация от съответното предприятие от трета държава. На своя уебсайт Комисията следва да направи публично достъпен списъка на предприятията от трети държави, които са публикували отчет за устойчивостта.

(21)

С оглед на нарастващото значение на рисковете, свързани с устойчивостта, и като се има предвид, че малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, съставляват значителна част от всички предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, за да се гарантира защитата на инвеститорите, е целесъобразно малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, с изключение на микропредприятията, също да бъдат задължени да оповестяват информация, свързана с въпроси на устойчивостта. Въвеждането на това изискване ще спомогне да се гарантира, че участниците на финансовите пазари ще могат да включват в инвестиционните портфейли по-малките предприятия, чиито ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, въз основа на отчетената от тях информация за устойчивостта, която е необходима на участниците на финансовите пазари.

Следователно това ще помогне да бъдат защитени по-малките предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, и да бъде подобрен техният достъп до финансов капитал и да се избегне дискриминация спрямо тези предприятия от страна на участниците на финансовите пазари. Въвеждането на изискването за малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, с изключение на микропредприятията, да оповестяват информация по въпросите, свързани с устойчивостта, е необходимо също така, за да се гарантира, че участниците на финансовите пазари разполагат с информацията, която им е нужна от предприятията, в които се инвестира, за да могат да спазят приложимите за самите тях изисквания за оповестяване във връзка с устойчивостта съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088. На малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, следва да се предостави възможността да се отчитат в съответствие със стандарти, които са пропорционални на техните капацитет и ресурси и съответстват на мащаба и сложността на техните дейности. Малките и средните предприятия, чиито ценни книжа не са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, също следва да имат възможност да изберат да използват такива пропорционални стандарти на доброволен принцип.

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия ще представляват референтна стойност за предприятията, попадащи в обхвата на изискванията, въведени от настоящата директива за изменение, относно нивото на информация за устойчивостта, която те могат основателно да поискат от малките и средните предприятия, които са доставчици или клиенти във веригите за създаване на стойност на тези предприятия. На малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, следва също така да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за прилагането на разпоредбите, изискващи отчитане във връзка с устойчивостта, поради по-малкия им размер и по-ограничените им ресурси, като се вземат предвид и трудните икономически условия, възникнали вследствие на пандемията от COVID-19. Поради това разпоредбите относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта по отношение на малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, с изключение на микропредприятията, следва да се прилагат за финансови години, започващи на 1 януари 2026 г. или по-късно. След тази дата, за преходен период от две години, малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, следва да имат възможност да изберат да не прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, предвидени в настоящата директива за изменение, при условие че посочат накратко в своя доклад за управлението защо не е била предоставена информация за устойчивостта.

(22)

Държавите членки следва да разполагат с възможността да оценят въздействието на своите национални мерки за транспониране върху малките и средните предприятия, за да се уверят, че те не са непропорционално силно засегнати, като обърнат специално внимание на микропредприятията и на избягването на ненужна административна тежест. Държавите членки следва да обмислят въвеждането на мерки в подкрепа на малките и средните предприятия при прилагането на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта.

(23)

Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) се прилага за предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза. С цел да се гарантира, че предприятията, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, включително емитенти от трети държави, попадат в обхвата на едни и същи изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта, Директива 2004/109/EО следва да включва необходимите препратки към всяко изискване за отчитане във връзка с устойчивостта в годишния финансов отчет.

(24)

С член 23, параграф 4, първа алинея, точка i) и член 23, параграф 4, четвърта алинея от Директива 2004/109/EО на Комисията се предоставя правомощието да приема мерки за създаване на механизъм за определянето на еквивалентността на информацията, която се изисква да бъде оповестявана съгласно посочената директива, както и за създаването на общи критерии за еквивалентност на счетоводните стандарти. С член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/EО на Комисията също така се предоставя правомощието да вземе необходимите решения за еквивалентността на счетоводните стандарти, които се използват от емитенти от трети държави. За да се отрази включването на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта в Директива 2004/109/EО, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да създаде механизъм за определяне на еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, прилагани от емитенти от трети държави, подобно на предвиденото в Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията (18), в който се установяват критериите за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти от трети държави. По същата причина на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да взема необходимите решения за еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които се използват от емитенти от трети държави. Измененията, въведени от настоящата директива за изменение, ще гарантират съгласувани режими на еквивалентност за изискванията, свързани с отчитането във връзка с устойчивостта, и изискванията за финансово отчитане в годишния финансов отчет.

(25)

Съгласно член 19a, параграф 3 и член 29а, параграф 3 от Директива 2013/34/EС всички дъщерни дружества са освободени от задължението да оповестяват нефинансова информация, когато тези предприятия и техните дъщерни дружества са включени в консолидирания доклад за дейността на тяхното предприятие майка, при условие че в доклада се съдържа нефинансова информация, оповестена съгласно посочената директива. Необходимо е обаче да са гарантира, че информацията за устойчивостта е лесно достъпна за ползвателите, и да се осигури прозрачност по въпроса кое предприятие майка на освободеното дъщерно дружество се отчита на равнище група. Поради това е необходимо от тези дъщерни предприятия да се изисква да включват в своя доклад за управлението наименованието и седалището на предприятието майка, което оповестява информация за устойчивостта на равнище група, интернет връзките към консолидирания доклад за управлението на тяхното предприятие майка и позоваване в своя доклад за дейността на факта, че са освободени от отчитане във връзка с устойчивостта. Държавите членки следва да могат да изискват от предприятието майка да публикува консолидирания доклад за управлението на езиците, които те приемат, както и предприятието майка да предостави евентуално необходимия превод на тези езици. Такова освобождаване следва да се прилага също така, когато предприятието майка, отчитащо информация на равнище група, е предприятие от трета държава, което отчита информация за устойчивостта в съответствие с еквивалентни стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта.

В Директива 2004/109/ЕО, изменена с настоящата директива за изменение, следва да бъдат предвидени подходящи механизми за определяне на еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, а от предприятията, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза или предприятията, чиито ценни книжа не са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, следва да се изисква да се отчитат в съответствие със същите стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. В този контекст актовете за изпълнение, приети от Комисията съгласно член 23, параграф 4, първа алинея, точка i) и член 23, параграф 4, четвърта алинея от Директива 2004/109/ЕО за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на стандартите, следва да се използват за вземане на решения относно освобождаването на дъщерни предприятия на предприятия майки със седалище в трети държави съгласно режима на Директива 2013/34/ЕС. Следователно, дъщерното предприятие следва да бъде освободено, когато консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта се извършва в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети от Комисията съгласно член 29б от Директива 2013/34/ЕС, въведен с настоящата директива за изменение, или по начин, еквивалентен на тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в съответствие с акт за изпълнение относно еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приет съгласно член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/ЕО. Такова освобождаване следва да не се прилага за големи предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, от съображения за защита на инвеститорите, за да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на такива предприятия.

(26)

Съгласно член 23 от Директива 2013/34/EС предприятията майки са освободени от задължението да изготвят консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за управлението, когато предприятията майки са дъщерни предприятия на друго предприятие майка, което спазва това задължение. Следва да се посочи обаче, че режимът на освобождаване по отношение на консолидираните финансови отчети и консолидираните доклади за управлението се прилага независимо от режима на освобождаване за консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта. Поради това дадено предприятие може да бъде освободено от изискванията за изготвяне на консолидиран финансов отчет, но не от изискванията за консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта, когато неговото крайно предприятие майка изготвя консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за управлението в съответствие с правото на Съюза или в съответствие с еквивалентни изисквания, ако предприятието е установено в трета държава, но то не изготвя консолидирани отчети във връзка с устойчивостта в съответствие с правото на Съюза или в съответствие с еквивалентни изисквания, ако предприятието е установено в трета държава. Необходимо е предприятията майки, които докладват на равнище група, да осигуряват адекватно разбиране на рисковете за и въздействията на своите дъщерни предприятия, включително информация за техните процеси на надлежна проверка, когато е целесъобразно. Може да има случаи, в които разликите между положението на групата и това на отделните ѝ дъщерни предприятия или между положението на отделните дъщерни предприятия в различни територии са особено значителни и при липсата на допълнителна информация за съответното отделно дъщерно предприятия ще накарат ползвателя на информацията да стигне до различно по същество заключение относно рисковете за или въздействията на дъщерното предприятие.

(27)

Кредитните институции и застрахователните предприятия играят важна роля в прехода към напълно устойчива и приобщаваща икономическа и финансова система в съответствие със Зеления пакт. Те могат да имат съществени положителни или отрицателни въздействия посредством своите кредитни, инвестиционни и застрахователни дейности. Поради това кредитните институции и застрахователните предприятия, различни от тези, които са задължени да спазват Директива 2013/34/EС, включително кооперации и взаимни предприятия, следва да имат задължения за отчитане във връзка с устойчивостта, при условие че отговарят на определени критерии за големина. Това ще даде възможност на ползвателите на информация за устойчивостта да направят оценка на въздействията на тези кредитни институции и застрахователни предприятия върху обществото и околната среда, както и на рисковете, свързани с въпроси на устойчивостта, с които може да се сблъскат тези кредитни институции и застрахователни предприятия.

Директива 2013/34/ЕС предвижда три възможни критерия, съгласно които да се определи дали дадено предприятие се счита за „голямо предприятие“, а именно общата сума на баланса, нетният оборот и средният брой на служителите през финансовата година. Необходимо е критерият за нетния оборот да бъде адаптиран за кредитните институции и за застрахователните предприятия чрез позоваване на определението за нетен оборот в директиви 86/635/ЕИО (19) и 91/674/ЕИО (20) на Съвета, вместо на общото определение, посочено в Директива 2013/34/ЕС. С цел да се гарантира съгласуваност с изискванията за отчитане съгласно Директива 86/635/ЕИО държавите членки следва да могат да изберат да не прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта по отношение на кредитните институции, посочени в член 2, параграф 5 от Директива 2013/36/EС на Европейския парламент и на Съвета (21).

(28)

Списъкът с въпроси на устойчивостта, за които предприятията са задължени да оповестяват информация, следва да бъде съгласуван в максимална степен с определението на понятието „фактори на устойчивост“, установено в Регламент (EС) 2019/2088, и да предотвратява дадено несъответствие между информацията, която изискват ползвателите на данни, и информацията, която следва да се докладва от предприятията. Този списък следва да отговаря също така на потребностите и очакванията на ползвателите и предприятията, които често използват термините „екологичен“, „социален“ и „управленски“, за да категоризират трите основни въпроса на устойчивостта. Определението на понятието „фактори на устойчивост“, установено в Регламент (EС) 2019/2088, обаче не включва изрично управленски въпроси. Поради това определението на понятието „въпроси на устойчивостта“ в Директива 2013/34/ЕС, изменена с настоящата директива за изменение, следва да обхваща екологичните, социалните права и правата на човека и управленските фактори и да включва определението на понятието „фактори на устойчивост“, установено в Регламент (ЕС) 2019/2088. Изискванията за отчитане по Директива 2013/34/ЕС следва да не засягат националните задължения за отчитане.

(29)

Член19a, параграф 1 и член 29a, параграф 1 от Директива 2013/34/EС изискват оповестяване не само на информация „дотолкова, доколкото е необходимо за оценката на развитието, резултата от дейността или състоянието на предприятието“, но така също и на информация, която е необходима за разбиране на въздействието на дейностите на предприятието върху екологичните и социалните въпроси, както и върху въпросите, свързани с персонала, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите. Следователно тези членове изискват от предприятията да се отчитат за въздействията на дейностите на предприятието върху хората и околната среда, както и за това как въпросите на устойчивостта засягат предприятието. Това се нарича перспектива на двойната същественост, в която рисковете за предприятието и въздействието на предприятието представляват две отделни перспективи на същественост. Проверката за пригодност относно отчитането на предприятията показва, че тези две перспективи често не се разбират или прилагат добре. Затова е необходимо да се поясни, че предприятията следва да разглеждат всяка перспектива на същественост сама за себе си и да оповестяват информация, която е съществена в двете перспективи, както и информация, която е съществена само в една перспектива.

(30)

Член 19a, параграф 1 и член 29a, параграф 1 от Директива 2013/34/EС изискват от предприятията да оповестяват информация за пет отчетни области: бизнес модела; политиките, включително извършените процеси на надлежна проверка; резултата от тези политики; рисковете и управлението на рисковете; както и ключовите показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност. Член 19а, параграф 1 от Директива 2013/34/EС не съдържа изрични позовавания на други отчетни области, които ползвателите на информация смятат за значими, някои от които отговарят на оповестяванията, включени в международните рамки, в това число в препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата. Изискванията за оповестяване следва да са определени достатъчно подробно, за да се гарантира, че предприятията отчитат информация за гъвкавостта си по отношение на рискове, свързани с въпросите на устойчивостта. Освен за отчетните области, посочени в член 19a, параграф 1 и член 29a, параграф 1 от Директива 2013/34/EС, от предприятията следва да се изисква да оповестяват информация за своята бизнес стратегия и за гъвкавостта на бизнес модела и стратегията по отношение на рискове, свързани с въпросите на устойчивостта. От тях следва също така да се изисква да оповестяват плановете, с които евентуално разполагат, за да гарантират, че техният бизнес модел и стратегията им са съвместими с прехода към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика и с целите за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C в съответствие с Парижкото споразумение и постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е установено в Регламент (ЕС) 2021/1119, без или с ограничено превишаване.

Особено важно е плановете, свързани с климата, да се основават на най-новите научни данни, включително докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и докладите на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата. Информацията, оповестена в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, относно размера на капиталовите разходи (CAPEX) или оперативните разходи (OPEX), свързани с дейности, съгласувани с таксономията, може да подкрепя финансовите и инвестиционните планове, свързани с тези планове, когато е целесъобразно. От предприятията следва също така да се изисква да оповестяват дали и как техният бизнес модел и стратегията им са съобразени с интересите на заинтересованите страни; възможности за предприятието, произтичащи от въпросите на устойчивостта; изпълнението на аспектите на бизнес стратегията, които засягат или са засегнати от въпросите на устойчивостта; цели за устойчивост, определени от предприятието, и напредъка към постигането им; ролята на съвета и ръководството по отношение на въпросите на устойчивостта; основните действителни и потенциални неблагоприятни въздействия, свързани с дейностите на предприятието; и как предприятието е идентифицирало отчитаната информация. След като се изисква оповестяването на елементи като цели и напредък към постигането им, отделното изискване за оповестяване на резултатите от политиките вече не е необходимо.

(31)

С цел да се осигури съгласуваност с международни инструменти като „Ръководни принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: Прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ (наричани по-нататък „Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека“), Ръководството на ОИСР за мултинационални предприятия и Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорно бизнес поведение, изискванията за оповестяването на надлежната проверка следва да бъдат определени по-подробно в сравнение с това, което посочено понастоящем в член 19a, параграф 1, буква б) и член 29a, параграф 1), буква б) от Директива 2013/34/EС. Надлежната проверка е процесът, който се извършва от предприятията с цел идентифициране, наблюдение, предотвратяване, смекчаване, коригиране или прекратяване на основните действителни и потенциални неблагоприятни въздействия, свързани с техните дейности, и който показва начина, по който предприятията се опитват да преодолеят тези неблагоприятни въздействия. Въздействията, свързани с дейностите на дадено предприятие, включват пряко причинените от предприятието въздействия, въздействия, за които предприятието допринася, и въздействия, които са свързани по друг начин с веригата за създаване на стойност на предприятието. Процесът на надлежна проверка засяга цялата верига за създаване на стойност на предприятието, включително неговите собствени дейности, неговите продукти и услуги, неговите бизнес отношения и вериги на доставки. В съответствие с Ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека дадено действително или потенциално неблагоприятно въздействие следва да се смята за основно въздействие, когато се нарежда сред най-силните въздействия, свързани с дейностите на предприятието, въз основа на: тежестта на въздействието върху хората или околната среда; броя на физическите лица, които са засегнати или биха могли да бъдат засегнати, или мащаба на вредите за околната среда; и лекотата, с която вредата може да бъде отстранена, като бъде възстановено предишното състояние на околната среда или засегнатите хора.

(32)

Директива 2013/34/EС не изисква оповестяването на информация за нематериални ресурси, различни от нематериалните активи, признати в баланса. Широко признат е фактът, че информацията за нематериални активи и други нематериални фактори, включително вътрешно генерирани нематериални ресурси, не се оповестява в достатъчна степен, което не позволява да се направи правилна оценка на развитието, резултатите и състоянието на предприятието, както и наблюдението на инвестициите. За да се даде възможност на инвеститорите да разберат по-добре наблюдаваното в редица сектори на икономиката увеличаващо се несъответствие между счетоводната отчетна стойност на много предприятия и тяхната пазарна оценка, следва да бъде въведено изискване за оповестяване на подходяща информация за нематериалните ресурси от страна на всички големи предприятия и всички предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, с изключение на микропредприятията. Същевременно има информация, отнасяща се до нематериалните ресурси, която е тясно свързана с въпросите на устойчивостта, и поради това следва да бъде включена в отчитането във връзка с устойчивостта. Например информацията за уменията на служителите, за тяхната компетентност, опит, лоялност към предприятието и мотивация за подобряване на процесите, стоките и услугите представлява информация за устойчивостта, свързана със социалните въпроси, която също би могла да се разглежда като информация за нематериалните ресурси. По същия начин информацията за качеството на взаимоотношенията между предприятието и свързаните с него заинтересовани лица, сред които клиенти, доставчици и общности, върху които оказват въздействие дейностите на предприятието, е информация за устойчивостта, която се отнася до социалните или управленските въпроси и също би могла да се разглежда като информация за нематериалните ресурси. Тези примери показват, че в някои случаи не е възможно да се направи разграничение между информацията за нематериалните ресурси и информацията по въпроси на устойчивостта.

(33)

Член 19a, параграф 1 и член 29a, параграф 1 от Директива 2013/34/EС не посочват дали информацията, която ще се оповестява, следва да бъде прогнозна или за резултати от минали периоди. Понастоящем не се оповестява информация за бъдещи периоди, която ползвателите на информация за устойчивостта ценят особено високо. Поради това членове 19a и 29a от Директива 2013/34/EС следва да посочват, че оповестяваната информация за устойчивостта трябва да включва прогнозна и ретроспективна информация и също така както качествена, така и количествена информация. Информацията следва да се основава на убедителни научни доказателства, когато е целесъобразно. Информацията следва също така да бъде хармонизирана, съпоставима и да се основава на единни показатели, когато е целесъобразно, като същевременно се дава възможност за отчитане, което е специфично за отделните предприятия и не застрашава търговската позиция на предприятието. Оповестяваната информация за устойчивостта следва да отразява също така краткосрочните, средносрочните и дългосрочните хоризонти и да съдържа информация за цялата верига за създаване на стойност на предприятието, включително неговите собствени дейности, неговите продукти и услуги, неговите бизнес отношения и вериги на доставки, според необходимостта. Информацията за цялата верига за създаване на стойност на предприятието ще включва информация, свързана с неговата верига за създаване на стойност в рамките на Съюза, и информация, която обхваща трети държави, ако веригата за създаване на стойност на предприятието е извън Съюза. През първите три години от прилагането на мерките, които ще бъдат приети от държавите членки в съответствие с настоящата директива за изменение, в случай че не е налице цялата необходима информация относно веригата за създаване на стойност, предприятието пояснява усилията, положени за получаване на информацията за неговата верига за създаване на стойност, причините, поради които не е могло да получи посочената информация, и плановете на предприятието да получи тази информация в бъдеще.

(34)

Целта на настоящата директива за изменение не е да изисква от предприятията да разкриват интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау или резултати от иновации, които биха могли да се квалифицират като търговска тайна съгласно определението в Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (22). Поради това изискванията за отчитане, предвидени в настоящата директива за изменение, следва да не засягат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943.

(35)

Член 19a, параграф 1 и член 29a, параграф 1 от Директива 2013/34/EС изискват от предприятията да включват в отчитаната от тях нефинансова информация позовавания и допълнителни пояснения на сумите в годишните финансови отчети. Посочените членове обаче не изискват от предприятията да правят позовавания на друга информация в доклада за управлението или да добавят допълнителни пояснения към тази информация. Поради това понастоящем липсва съгласуваност между отчитаната нефинансова информация и останалата информация, която се оповестява в доклада за управлението. Необходимо е в това отношение да се определят ясни изисквания.

(36)

Член 19а, параграф 1 и член 29а, параграф 1 от Директива 2013/34/EС изискват от предприятията да представят ясно и обосновано обяснение на причините, поради които не изпълняват политики във връзка с един или повече от въпросите, изброени в посочените членове, когато предприятието не прилага такива политики. Различното третиране на оповестяванията по отношение на политиките, които предприятията може да прилагат, в сравнение с други области на отчитане, включени в посочените членове, предизвика объркване сред отчитащите се предприятия и не спомогна за подобряване на качеството на отчитаната информация. Поради това не е необходимо да продължи различното третиране на политиките в посочената директива. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта ще се определи каква информация трябва да бъде оповестявана по отношение на всяка област на отчитане, посочена в членове 19a и 29a от Директива 2013/34/ЕС, както е изменена с настоящата директива за изменение.

(37)

Предприятията, попадащи в обхвата на член 19a, параграф 1 и член 29a, параграф 1 от Директива 2013/34/EС, могат да се позовават на национални, основани на нормите на Съюза или международни рамки за отчитане, като в такъв случай предприятията уточняват на кои конкретни рамки се позовават. Директива 2013/34/EС обаче не изисква от предприятията да използват обща рамка или стандарт за отчитане и не възпрепятства предприятията да изберат да не използват никаква рамка или стандарт за отчитане. Както се изисква в член 2 от Директива 2014/95/EС, на 5 юли 2017 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Насоки относно оповестяването на нефинансова информация (методика за оповестяване на нефинансова информация)“ (наричано по-нататък „Насоки относно оповестяването на нефинансова информация“), в което се предвиждат незадължителни насоки за предприятията, които попадат в обхвата на посочената директива.

На 17 юни 2019 г. Комисията прие своите Насоки относно оповестяването на свързана с климата информация, съдържащи допълнителни насоки, по-специално относно оповестяването на свързана с климата информация. Тези насоки относно оповестяването на свързана с климата информация са включени изрично в препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата. Наличните данни показват, че Насоките относно оповестяването на нефинансова информация не оказаха съществено въздействие върху качеството на оповестената от предприятията нефинансова информация в обхвата на членове 19a и 29a от Директива 2013/34/EС. Доброволният характер на насоките означава, че предприятията могат да избират дали да ги прилагат или не. Поради това насоките сами по себе си не могат да гарантират съпоставимостта на информацията, която се оповестява от различни предприятия, или оповестяването на цялата информация, която ползвателите на тази информация смятат за имаща отношение. Ето защо има нужда от задължителни общи стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, за да се гарантира, че информацията е съпоставима и че се оповестява цялата имаща отношение информация. Стъпвайки върху принципа на двойната същественост, стандартите следва да обхванат цялата информация, която е съществена за потребителите на такава информация. Общите стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта са необходими също така, за да се създаде възможност за изразяване на увереност и цифровизация на отчитането във връзка с устойчивостта и да се улеснят неговият надзор и гарантиране на изпълнението.

Разработването на задължителни общи стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта е необходимо също така, за да се премине към положение, при което информацията за устойчивостта ще има статут, съпоставим със статута на финансовата информация. Приемането на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта чрез делегирани актове ще гарантира хармонизирано отчитане във връзка с устойчивостта в целия Съюз. Поради това за предприятие, оповестяващо информация съгласно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, ще бъде налице съответствие с изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта от Директива 2013/34/ЕС. При определянето на такива стандарти е от съществено значение да се обърне дължимото внимание във възможно най-голяма степен на основните стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, използвани в световен мащаб, като същевременно не се занижава амбицията на настоящата директива за изменение и на делегираните актове, приети съгласно нея.

(38)

Няма съществуващи стандарти или рамки, които да задоволяват потребностите на Съюза от отчитане във връзка с устойчивостта. Информацията, която се изисква съгласно Директива 2013/34/ЕС, трябва да обхваща информация, която е от значение за всяка перспектива на съществеността, да обхваща всички въпроси на устойчивостта и да бъде съгласувана, когато е целесъобразно, с други задължения, установени в правото на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта, включително задължения, които са установени в регламенти (ЕС) 2019/2088 и (ЕС) 2020/852. Освен това задължителните стандарти за отчитане на предприятията от Съюза във връзка с устойчивостта следва да бъдат съизмерими с равнището на амбиция на Зеления пакт и с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и с междинните цели по Регламент (ЕС) 2021/1119. Поради това е необходимо на Комисията да се предоставя правомощието да приема стандарти на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта, което ще даде възможност за тяхното бързо приемане и ще гарантира, че съдържанието на тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта съответства на потребностите на Съюза.

(39)

Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) е сдружение с нестопанска цел, учредено съгласно белгийското право, което обслужва обществения интерес, като предоставя консултации на Комисията относно приемането на международните стандарти за финансово отчитане. ЕКГФО си е създала репутацията на европейски експертен център по корпоративно отчитане и е в добра позиция да насърчава координацията между стандартите на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта и международните инициативи, които са насочени към разработването на съгласувани стандарти в световен мащаб. През март 2021 г. работна група от различни заинтересовани лица, създадена от ЕКГФО, публикува препоръки относно възможното разработване на стандарти за оповестяване на информация, които да се прилагат за Съюза. Тези препоръки съдържат предложения за разработване на последователен и цялостен набор от стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, обхващащи всички въпроси на устойчивостта от перспективата на двойната същественост. Тези препоръки съдържат също така подробна пътна карта за разработване на такива стандарти и предложения за взаимно засилващо се сътрудничество между глобалните инициативи за създаване на стандарти и инициативите за създаване на стандарти на Съюза. През март 2021 г. председателят на Съвета на ЕКГФО публикува препоръки за евентуални промени в управлението на ЕКГФО, в случай че от нея бъде поискано да разработи технически съвет относно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта. Препоръките на председателя на Съвета на ЕКГФО включват създаването на нов стълб за отчитане във връзка с устойчивостта в рамките на ЕКГФО, като същевременно не се изменя съществено съществуващият стълб за финансово отчитане. През март 2022 г. Общото събрание на ЕКГФО назначи членовете на новосъздадения Съвет за отчитане във връзка с устойчивостта на ЕКГФО. При приемането на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта Комисията следва да вземе предвид техническия съвет, който ще бъде разработен от ЕКГФО.

За да се гарантират високото качество на стандартите, които допринасят за европейското обществено благо и отговарят на потребностите на предприятията и на ползвателите на отчитаната информация, ЕКГФО следва да разполага с достатъчно публично финансиране, за да гарантира своята независимост. Нейният технически съвет следва да бъде разработен в рамките на надлежен процес, в условия на публичен надзор и прозрачност и въз основа на експертния опит на балансирано представителство на съответните заинтересовани лица, включително предприятия, инвеститори, организации на гражданското общество и профсъюзи, и следва да бъдат придружени от анализи на разходите и ползите. Участието в работата на ЕКГФО на техническо равнище следва да зависи от експертния опит в отчитането във връзка с устойчивостта и да не зависи от финансово участие, без да се засяга участието в тази дейност на публични органи и национални организации за определяне на стандарти. Следва да се гарантира прозрачен процес, при който се избягват конфликти на интереси. За да се гарантира, че стандартите на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта са съобразени със становищата на държавите — членки, преди приемането на тези стандарти Комисията следва да проведе консултации с експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, посочена в Регламент (ЕС) 2020/852, и със Счетоводния регулаторен комитет, посочен в Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (23), във връзка с техническия съвет на ЕКГФО.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейският банков орган (ЕБО) и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) изпълняват роля при изготвянето на регулаторни технически стандарти съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088 и е необходимо да има съгласуваност между тези регулаторни технически стандарти и стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта. Съгласно Регламент (EC) № 1095/2010 на Европейския парламент и Съвета (24) ЕОЦКП също играе роля в насърчаването на сближаването на надзорните практики при правоприлагането по отношение на корпоративното отчитане на емитентите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза и от които ще се изисква да докладват в съответствие с тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Поради това следва ЕОЦКП, ЕБО и EIOPA задължително да предоставят становище относно техническия съвет на ЕКГФО. Тези становища следва да бъдат предоставени в срок до два месеца от датата на получаване на искането на Комисията. В допълнение Комисията следва да се консултира с Европейската агенция за околна среда, с Агенцията на ЕС за основните права, с ЕЦБ, с Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО) и с платформата за финансиране за устойчиво развитие, за да гарантира, че стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта са съгласувани със съответните политики и право на Съюза. Когато някой от тези органи реши да предостави становище, той следва да извърши това в срок до два месеца от датата на провеждане на консултацията с Комисията.

(40)

С цел да се насърчават демократичният контрол, надзорът и прозрачността, най-малко веднъж годишно Комисията следва да се консултира с Европейския парламент и да провежда съвместни консултации с eкспертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие и със Счетоводния регулаторен комитет относно работната програма на ЕКГФО във връзка с разработването на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта.

(41)

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъдат съгласувани с другото право на Съюза. По-специално тези стандарти следва да бъдат съгласувани с изискванията за оповестяване, установени в Регламент (ЕС) 2019/2088, и да са съобразени с основните показатели и методики, определени в различните делегирани актове, приети съгласно Регламент (ЕС) 2020/852, изискванията за оповестяване, приложими за администраторите на бенчмаркове съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (25), минималните стандарти за съставянето на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и за бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, както и с работата, извършвана от ЕБО при изпълнението на изискванията за оповестяване по стълб III от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Стандартите следва да бъдат съобразени с правото на Съюза в областта на околната среда, включително Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета (26) и Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (27) и следва да са съобразени с Препоръка 2013/179/EС на Комисията (28), приложенията към нея и техните актуализации. Следва да бъдат взети предвид и другото относимо право на Съюза, включително Директива 2010/75/EС на Европейския парламент и на Съвета (29), и изискванията, заложени в правото на Съюза, за предприятията относно задълженията и надлежната проверка на директорите.

(42)

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да са съобразени с насоките относно отчитането на нефинансова информация и с насоките относно оповестяването на свързана с климата информация. Те следва да са съобразени също така с други изисквания за отчитане съгласно Директива 2013/34/EС, които не са пряко свързани с устойчивостта, така че да се даде възможност на ползвателите на отчетената информация да разберат по-добре развитието, резултатите и състоянието и въздействието на предприятието, като се увеличат в максимална степен връзките между информацията за устойчивостта и друга , отчетена в съответствие с Директива 2013/34/EС, информация.

(43)

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъдат пропорционални и да не налагат ненужна административна тежест на предприятията, които са задължени да ги прилагат. С цел намаляване до минимум на смущенията за предприятията, които вече оповестяват информация за устойчивостта, стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да са съобразени със съществуващите стандарти и рамки за отчитане във връзка с устойчивостта и за отчетността, когато е целесъобразно. Сред тези действащи стандарти и рамки са Global Reporting Initiative (Глобалната инициатива за отчитане), Съветът за стандарти за отчитане на устойчивото развитие, Съветът за международно интегрирано отчитане, Съветът по международни счетоводни стандарти, Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата, Съветът по стандарти за оповестяване на информация относно климата и CDP, известен преди под името „Проект за разкриване на въглеродна информация“.

Стандартите на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта следва да са съобразени със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, разработени под егидата на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане. С цел да се избегне ненужна регулаторна фрагментация, която може да има отрицателни последици за предприятията, които извършват дейност по цял свят, стандартите на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта следва да допринасят за процеса на сближаване на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта на международно равнище, като подкрепят работата на Съвета за международни стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта (ISSB). Стандартите на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта следва да намалят риска от непоследователни изисквания за отчитане за предприятията, които извършват дейност по цял свят, чрез интегриране на съдържанието на глобалните базови стандарти, които трябва да бъдат разработени от ISSB, доколкото съдържанието на тези базови стандарти е в съответствие с нормативната уредба на Съюза и с целите на Зеления пакт.

(44)

В Зеления пакт Комисията пое ангажимент да подкрепя предприятията и други заинтересовани лица за изготвянето на стандартизирани счетоводни практики за отчитане на природния капитал в рамките на Съюза и в международен план, с цел да се гарантира подходящо управление на рисковете за околната среда и възможностите за смекчаването им, както и да се намалят свързаните с тях транзакционни разходи.

С проект Transparent, спонсориран по Програмата за околната среда и действията по климата (програма LIFE), създадена с Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета (30), се разработва първата методология за отчитане на природния капитал, която ще улесни съпоставянето на съществуващите методи и ще увеличи прозрачността им, като едновременно с това ще намали прага за предприятията да приемат и използват системите в подкрепа на адаптирането на стопанската дейност към предизвикателствата на бъдещето. Протоколът за природния капитал е също така важна отправна точка в областта на счетоводното отчитане на природния капитал. Методите за отчитане на природния капитал служат основно за подсилване на вътрешните управленски решения, но те следва да бъдат взети предвид при създаването на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Някои методологии за отчитане на природния капитал са насочени към приписване на парична стойност на екологичните въздействия от дейностите на предприятията, което може да помогне на ползвателите на информация за устойчивостта да разберат по-добре тези въздействия. Поради това е необходимо по отношение на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта да се създаде възможност за включване на парични показатели за въздействията върху устойчивостта, ако се прецени, че това е необходимо.

(45)

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъдат съобразени също така с международно признатите принципи и рамки за отговорно бизнес поведение, корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие, включително Целите на ООН за устойчиво развитие, Ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека, Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорно бизнес поведение и свързаните секторни насоки, Глобалния договор, Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, стандарт ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност и Принципите на ООН за отговорно инвестиране.

(46)

Следва да се гарантира, че оповестяваната от предприятията информация в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта отговаря на потребностите на ползвателите и не налага непропорционална тежест по отношение на усилия и разходи за предприятията, които отчитат информация, и тези, които са непряко засегнати като част от веригата за създаване на стойност на съответните предприятия. Следователно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да посочват информацията, която предприятията трябва да оповестяват относно всички екологични фактори, включително въздействието си върху климата, въздуха, земята, водата и биологичното разнообразие и зависимостта си от тях. Регламент (ЕС) 2020/852 представя класификация на екологичните цели на Съюза.

От съображения за съгласуваност е подходящо да се използва подобна класификация за установяване на екологичните фактори, които следва да бъдат разгледани в стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се разглежда и определя всяка географска или друга контекстуална информация, подлежаща на оповестяване от предприятията, от която да стане ясно какви са техните основни въздействия върху въпросите на устойчивостта, както и какви са основните рискове за предприятията, произтичащи от въпросите на устойчивостта. При определянето на информацията за екологичните фактори, която предприятията трябва да оповестяват, следва да се осигури съгласуваност с определенията, посочени в член 2 от Регламент (EС) 2020/852, и с изискванията за отчитане, посочени в член 8 от посочения регламент и в делегираните актове, приети съгласно посочения регламент.

(47)

По отношение на информацията, свързана с климата, ползвателите са заинтересовани да узнаят какви са физическите рискове и рисковете, свързани с прехода, на предприятията, както и каква е тяхната устойчивост и какви са техните планове за адаптиране във връзка с различни сценарии, свързани с климата, и планове за адаптиране във връзка с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Те се интересуват също така от равнището и обхвата на емисиите и поглъщанията на парникови газове от страна на предприятието, включително от степента, до която предприятието използва компенсации, и от източника на тези компенсации. Постигането на неутрална по отношение на климата икономика изисква съгласуване на стандартите за отчитане и за компенсиране на парникови газове. Ползвателите се нуждаят от надеждна информация относно компенсациите, така че да се преодолеят проблемите с евентуалното двойно отчитане и надценяване с оглед на рисковете за постигането на целите, свързани с климата, които двойното отчитане и надценяването могат да създадат. Ползвателите се интересуват също така от усилията, положени от дружествата за ефективно намаляване на абсолютните емисии на парникови газове като част от техните стратегии за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, включително емисиите от обхват 1 и обхват 2, и когато е приложимо — от обхват 3.

Що се отнася до емисиите от обхват 3, приоритет за ползвателите е да получават информация за това кои категории от обхват 3 са значими в случая на предприятието, както и за емисиите във всяка от тези категории от обхват 3. Поради това стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да посочват информацията, която предприятията следва да оповестяват във връзка с такива въпроси.

(48)

Постигането на неутрална по отношение на климата кръгова икономика без дифузно замърсяване изисква пълната мобилизация на всички стопански сектори. Намаляването на енергопотреблението и повишаването на енергийната ефективност са от основно значение по отношение на използваната енергия във всички вериги на доставка. Поради това енергийните аспекти следва да бъдат разгледани надлежно в стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, по-специално във връзка с екологичните въпроси, включително въпросите, свързани с климата.

(49)

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да посочват информацията, която предприятията следва да оповестяват относно социалните фактори, включително условията на труд, участието на социалните партньори, колективното договаряне, равенството, недискриминацията, многообразието и приобщаването, както и правата на човека. Тази информация следва да обхваща въздействията на предприятието върху хората, включително работниците, и върху човешкото здраве. Информацията, оповестявана от предприятията относно правата на човека, следва да включва информация за принудителен труд и детски труд в техните вериги на доставки, когато е целесъобразно. Изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта относно принудителния труд следва да не освобождават публичните органи от тяхната отговорност да предприемат действия, чрез търговската политика и чрез дипломатически средства, по отношение на вноса на стоки, чието производство е свързано с нарушения на правата на човека, включително принудителен труд. Предприятията следва също така да могат да отчитат възможните рискове и тенденции във връзка със заетостта и доходите.

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които засягат социални фактори, следва да посочват информацията, която предприятията следва да оповестяват по отношение на принципите на Европейския стълб на социалните права, които имат отношение към предприятията, включително равни възможности за всички и условия на труд. С Плана за действие на Европейския стълб на социалните права, приет от Комисията на 4 март 2021 г., се отправя призив за по-строги изисквания за оповестяване на информация по социални въпроси от страна на предприятията. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта би следвало също така да посочват информацията, която предприятията следва да оповестяват във връзка с правата на човека, основните свободи, демократичните принципи и стандарти, заложени в Международната харта за правата на човека и други основни конвенции на ООН за правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Декларацията на ООН за правата на коренното население, Конвенцията на ООН за правата на детето, както и в Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права в областта на труда, основните конвенции на Международната организация на труда, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската социална харта и Хартата на основните права на Европейския съюз. Отчитането във връзка със социалните фактори, както и с екологичните и управленските фактори, следва да бъде пропорционално на обхвата и целите на настоящата директива за изменение. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които се отнасят до равенството между половете и равното заплащане за равностоен труд, следва да посочват, наред с другото, информацията, която трябва да се оповестява относно разликата в заплащането на жените и мъжете, като се вземат предвид друго приложимо право на Съюза. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които се отнасят до заетостта и приобщаването на хората с увреждания, следва да посочват, наред с другото, информацията, която трябва да се оповестява относно мерките за достъпност, взети от предприятието.

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които се отнасят до обучението и развитието на умения, следва да посочват, наред с другото, информацията, която трябва да се оповестява относно дяла и разбивката на работниците, участващи в обучение. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които се отнасят до колективното договаряне, следва да посочват, наред с другото, информацията, която трябва да се оповестява относно съществуването на работнически съвети, както и съществуването на колективни трудови договори и дяла на работниците, обхванати от такива договори. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които се отнасят до участието на работниците, следва да посочват, наред с другото, информацията, която трябва да се оповестява относно участието на работниците в административните и надзорните съвети. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, които са насочени към многообразието, следва да посочват, наред с другото, информацията, която трябва да се оповестява относно многообразието във връзка с равнопоставеността на половете на равнището на висшето ръководство и броя на членовете на по-слабо представения пол в управителните съвети.

(50)

Ползвателите се нуждаят от информация относно управленските фактори. Управленските фактори, имащи най-голямо значение за ползвателите, са посочени в авторитетни рамки за отчитане като Глобалната инициатива за отчитане и Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата, както и в авторитетни глобални рамки като Принципите на глобалното управление на Международната мрежа за корпоративно управление (ICGN) и Принципите на корпоративното управление на Г-20/ОИСР. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да посочват информацията, която предприятията следва да оповестяват относно управленските фактори. Тази информация следва да обхваща ролята на административните, управителните и надзорните органи на предприятието във връзка с въпроси на устойчивостта, експертния опит и уменията, необходими за изпълнението на тази роля, или достъпа на тези органи до такъв експертен опит и умения, дали дружеството има политика по отношение на стимулите, които се предлагат на членовете на тези органи и са свързани с въпроси на устойчивостта, както и информация относно системите за вътрешен контрол и управление на рисковете на предприятието по отношение на процеса на отчитане във връзка с устойчивостта. Ползвателите се нуждаят също така от информация за корпоративната култура на предприятията и отношението им към бизнес етиката, които са признати елементи в авторитетни рамки за корпоративно управление като Принципите на глобалното управление на Международната мрежа за корпоративно управление, включително от информация за борбата с корупцията и подкупите, както и за дейностите и ангажиментите на предприятието, насочени към упражняване на неговото политическо влияние, включително дейностите му по лобиране.

Информацията за управлението на предприятието и качеството на взаимоотношенията с клиентите, доставчиците и общностите, засегнати от дейностите на предприятието, помага на ползвателите да разберат рисковете на предприятието и въздействията по отношение на въпросите на устойчивостта. Информацията за отношенията с доставчиците включва практики на плащане, свързани с датата или срока за плащане, лихвения процент за забава на плащане или обезщетението за разноските по събиране, посочени в Директива 2011/7/EС на Европейския парламент и на Съвета (31). Всяка година хиляди предприятия, особено малки и средни предприятия (МСП,) понасят административна и финансова тежест поради забавени плащания или липсата на такива. В крайна сметка забавените плащания водят до неплатежоспособност и несъстоятелност, с разрушителни последици върху цели вериги за създаване на стойност. Увеличаването на обема от информация относно практиките на плащане следва да предостави повече възможности на други предприятия да установят кои платци са изрядни и надеждни, да разкриват нелоялни практики на плащане, да получат достъп до информация за предприятията, с които търгуват, и да договарят по-справедливи условия на плащане.

(51)

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да насърчават по-интегриран поглед върху цялата информация, която предприятията публикуват в доклада за управлението, така че ползвателите на такава информация да разбират по-добре развитието, резултатите, състоянието и въздействието на предприятието. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се прави разграничение, при необходимост, между информацията, която предприятията следва да оповестяват самостоятелно, и информацията, която предприятията следва да оповестяват на равнище група. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да съдържат също така насоки за предприятията относно извършването на процеса за установяване на информацията за устойчивостта, която следва да бъде включена в доклада за управлението, тъй като от предприятията следва да се изисква да оповестяват само информацията, която е от значение за разбирането на въздействието им върху въпросите на устойчивостта, както и информацията, която е от значение за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието им.

(52)

Държавите членки следва да гарантират, че отчитането във връзка с устойчивостта се извършва в съответствие с правата на работниците на информиране и консултиране. Следователно, ръководството на предприятието следва да информира представителите на работниците на подходящото равнище и да обсъди с тях съответната информация и средствата за получаване и проверка на информацията за устойчивостта. За целите на настоящата директива за изменение това предполага установяването на диалог и обмен на мнения между представителите на работниците и служителите и централното управление или всяко друго равнище на управление, което би могло да е по-подходящо, във време, по начин и със съдържание, позволяващи на представителите на работниците и служителите да изразят своето мнение. Тяхното становище следва да бъде съобщено, когато е приложимо, на съответните административни, управителни или надзорни органи.

(53)

Предприятията от един и същ сектор често са изложени на сходни рискове, свързани с устойчивостта, и често оказват сходно въздействие върху обществото и околната среда. Сравненията между предприятия от един и същ сектор са особено ценни за инвеститорите и други ползватели на информация за устойчивостта. Поради това стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се посочва както информацията, която предприятията от всички сектори следва да оповестяват, така и информацията, която предприятията следва да оповестяват в зависимост от сектора им на дейност. Специфичните за отделните сектори стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта са особено важни за секторите, свързани с високи рискове за устойчивостта или въздействия по отношение на околната среда, правата на човека и управлението, включително секторите, изброени в раздели А—З и раздел Л от приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (32), и съответните дейности в рамките на тези сектори. При приемането на специфични за отделните сектори стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта Комисията следва да гарантира, че определената от стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта информация е пропорционална на мащаба на специфичните за всеки сектор рискове и въздействия, свързани с въпросите на устойчивостта, като взема предвид факта, че рисковете и въздействията на някои сектори са по-високи, отколкото на други. Комисията следва също така да вземе предвид факта, че не всички дейности в такива сектори са непременно свързани с високи рискове или въздействия по отношение на устойчивостта. За предприятията, извършващи дейност в сектори, които в особена степен разчитат на природни ресурси, специфичните за сектора стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта ще изискват оповестяване на свързаните с околната среда въздействия върху и рисковете за биологичното разнообразие и екосистемите.

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва също така да са съобразени с трудностите, които предприятията може да срещнат при събирането на информация от участници в цялата си верига за създаване на стойност, особено от доставчици, които са малки или средни предприятия, и от доставчици в нововъзникващи пазари и икономики. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се посочва оповестяването на информация относно веригите за създаване на стойност, което е пропорционално и съответстващо на мащаба и сложността на дейностите на предприятията, както и на капацитета и характеристиките на предприятията по веригите за създаване на стойност, и по-специално този капацитет и характеристики на предприятията, за които не се прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, посочени в настоящата директива за изменение. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта следва да не се посочва оповестяване на информация, което би изисквало от предприятията да получават информация от малки и средни предприятия в своята верига за създаване на стойност, която надвишава информацията, която трябва да бъде оповестена в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия. Това следва да не засяга изискванията на Съюза към предприятията да извършват процес на надлежна проверка.

(54)

С цел да се отговори своевременно на информационните потребности на ползвателите, и по-специално с оглед на спешността да се удовлетворят информационните потребности на участниците на финансовите пазари при спазване на изискванията, установени в делегираните актове, приети съгласно член 4, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2019/2088, Комисията следва да приеме чрез делегирани актове първия набор от стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта до 30 юни 2023 г. В този набор от стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта следва да се посочва информацията, която предприятията следва да оповестяват във връзка с всички отчетни области и въпроси на устойчивостта, както и че участниците на финансовите пазари следва да спазват задълженията за оповестяване, установени в Регламент (ЕС) 2019/2088. Комисията следва да приеме чрез делегирани актове втори набор от стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта до 30 юни 2024 г., посочвайки допълнителната информация, която предприятията следва да оповестяват относно въпроси на устойчивостта и отчетни области, при необходимост, както и информация, която е специфична за сектора, в който дадено предприятие извършва своята дейност. Комисията следва да прави преглед на тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, включително стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия, на всеки 3 години, за да отчита съответните промени, включително промените в международните стандарти.

(55)

Директива 2013/34/ЕС не изисква предприятията да представят своя доклад за управлението в цифров формат, което затруднява откриването и използването на оповестяваната информация. Все повече ползватели на информация за устойчивостта очакват, че тази информация ще бъде откриваема, съпоставима и машинно четима в цифрови формати. Държавите членки следва да могат да изискват от предприятията, за които се отнасят изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта от Директива 2013/34/ЕС, да предоставят безплатно на разположение на обществеността своите доклади за управлението, като ги публикуват на уебсайтовете си. Цифровизацията създава възможности за по-ефикасно използване на информацията и може да допринесе за постигане на значителни икономии на разходи както за ползвателите, така и за предприятията. Цифровизацията също така дава възможност за централизиране на данните на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки в отворен и достъпен формат, който улеснява четенето и позволява съпоставяне на данните. Следователно предприятията следва да бъдат задължени да изготвят своя доклад за управлението в електронния формат за отчитане, предвиден в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията (33), както и да маркират своята информация; отчитана във връзка с устойчивостта, включително информацията, която се изисква да бъде оповестявана по член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с електронния формат за отчитане, предвиден в Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, след като бъде определен.

Ще бъде необходима цифрова таксономия по отношение на стандартите на Съюза за отчитане във връзка с устойчивостта, за да се създаде възможност за маркиране на оповестяваната информация в съответствие с тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Тези изисквания следва да бъдат взети предвид в усилията по цифровизацията, посочени от Комисията в нейното съобщение от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“, и в съобщението ѝ от 24 септември 2020 г., озаглавено „Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“. Тези изисквания ще са в допълнение също така на създаването на Европейска единна точка за достъп за публична корпоративна информация съгласно предвиденото в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“, в което се разглежда също така необходимостта от предоставяне на сравнима информация в цифров формат.

(56)

За да се даде възможност за включване на оповестената информация за устойчивостта в Европейската единна точка за достъп, държавите членки следва да гарантират, че предприятията, чиито ценни книжа не са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, публикуват своя доклад за управлението, включително отчитането във връзка с устойчивостта, в електронния формат за отчитане, посочен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815.

(57)

Член 19а, параграф 4 от Директива 2013/34/EС дава възможност на държавите членки да освобождават предприятията от задължението за включване на нефинансова декларация в доклада за дейността съгласно изискването на член 19a, параграф 1 от посочената директива. На държавите членки се разрешава извършват това, когато съответното предприятие изготвя отделен доклад, който се публикува заедно с доклада за управлението в съответствие с член 30 от тази директива, или когато докладът става обществено достъпен в рамките на разумен срок, не по-дълъг от шест месеца след датата на счетоводния баланс, на уебсайта на предприятието, като това се посочва в доклада за управлението. Същата възможност съществува по отношение на консолидираната нефинансова декларация, посочена в Директива 2013/34/EС. Двадесет държави членки са се възползвали от тази възможност. Възможността да се публикува отделен доклад обаче възпрепятства наличието на информация, която свързва финансовата информация с информацията относно въпроси на устойчивостта. Това възпрепятства също така откриваемостта и достъпността на информацията за ползвателите, особено за инвеститорите, които се интересуват както от финансовата информация, така и от информацията за устойчивостта. Възможността да се публикуват по различно време финансовата информация и информацията за устойчивостта задълбочава този проблем. Публикуването в отделен доклад може също така да създаде впечатление на вътрешно равнище и сред външните заинтересовани страни, че информацията за устойчивостта спада към категорията на по-малко значимата информация, което може да повлияе отрицателно върху възприятието за надеждността на информацията. Поради това предприятията следва да оповестяват информация за устойчивостта в ясно разпознаваем специален раздел от доклада за управлението, а на държавите членки следва да не се позволява повече да освобождават предприятия от задължението им да предоставят информация относно въпроси на устойчивостта в доклада за управлението.

Това задължение би допринесло също така за изясняване на ролята на националните компетентни органи при извършването на надзора над отчитането във връзка с устойчивостта като част от доклада за управлението, изготвен в съответствие с Директива 2004/109/EО. В допълнение предприятията, от които се изисква да оповестяват информация за устойчивостта, в никакъв случай не следва да се освобождават от задължението за публикуване на доклада за управлението, тъй като е важно да се гарантира, че информацията за устойчивостта е обществено достъпна.

(58)

Член 20 от Директива 2013/34/EС задължава предприятията, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, да включват в своя доклад за управлението декларация за корпоративно управление, която да съдържа, наред с другата информация, описание на политиката за многообразието, прилагана от предприятието по отношение на административните, управителните и надзорните му органи. Член 20 от Директива 2013/34/EС предоставя на предприятията възможност за гъвкавост, когато решават за кои аспекти от многообразието да оповестят информация. Той не задължава изрично предприятията да включват информация за конкретен аспект на многообразието. С цел преминаване към по-балансирано участие на представители на всички полове във вземането на решения е необходимо да се гарантира, че предприятията, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, винаги ще оповестят своите политики за многообразие във връзка с равнопоставеността на половете и тяхното изпълнение. За да се избегне ненужната административна тежест обаче, тези предприятия следва да имат възможност да оповестяват част от информацията, която се изисква по член 20 от Директива 2013/34/EС, заедно с другата информация във връзка с устойчивостта. Ако решат да действат по този начин, декларацията за корпоративното управление следва да включва позоваване на отчитането на предприятието във връзка с устойчивостта, а информацията, изисквана в съответствие с член 20 от Директива 2013/34/ЕС, следва да продължи да отговаря на изискванията за изразяване на увереност в декларацията за корпоративно управление.

(59)

Член 33 от Директива 2013/34/EС изисква от държавите членки да гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятието имат колективна отговорност да гарантират, че годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети, докладът за управлението, консолидираният доклад за управлението, декларацията за корпоративно управление и консолидираната декларация за корпоративно управление са изготвени и публикувани в съответствие с изискванията на тази директива. Тази колективна отговорност следва да бъде разширена, за да включва изискванията за цифровизация, посочени в Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, изискването за спазване на стандартите на Съюза за отчитането във връзка с устойчивостта и изискването за маркиране на отчитането във връзка с устойчивостта.

(60)

По отношение на професията, свързана с изразяването на увереност, се прави разграничение между ангажимент за изразяване на ограничена увереност и ангажимент за изразяване на разумна увереност. Заключението при ангажимент за изразяване на ограничена увереност обикновено се предоставя в отрицателна форма на изразяване, като се заявява, че професионалистът не е установил проблеми, въз основа на които да заключи, че предметът на ангажимента съдържа съществени неточности. При ангажимент за изразяване на ограничена увереност одиторът извършва по-малко проверки, отколкото при ангажимент за изразяване на разумна увереност. Поради това количеството работа при ангажимент за изразяване на ограничена увереност е по-малко, отколкото при ангажимент за изразяване на разумна увереност. Количеството работа при ангажимент за изразяване на разумна увереност предполага обширни процедури, включително разглеждане на вътрешен контрол на предприятието, което отчита информация, и съществени проверки, и затова е значително по-голямо от това при ангажимент за изразяване на ограничена увереност.

Заключението при ангажимент за изразяване на разумна увереност обикновено се предоставя в положителна форма на изразяване и води до предоставяне на становище относно оценката на предмета по предварително определени критерии. В Директива 2013/34/EС от държавите членки се изисква да гарантират, че задължителният одитор или одиторското дружество проверяват дали е предоставена нефинансовата декларация или отделният доклад. Не се изисква независим доставчик на одиторски услуги да провери информацията, въпреки че на държавите членки се разрешава да изискват такава проверка по свое усмотрение. Липсата на изискване за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, за разлика от изискването задължителният одитор да извършва задължителни одити въз основа на ангажимент за изразяване на разумна увереност, би застрашило достоверността на оповестената информация за устойчивостта, като по този начин би попречило да се удовлетворят потребностите на ползвателите, за които е предназначена тази информация. Въпреки че целта е да има подобно ниво на увереност за финансовото отчитане и отчитането във връзка с устойчивостта, отсъствието на общоприет стандарт за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта създава риск от различни тълкувания и очаквания за това какво да включва ангажиментът за изразяване на разумна увереност относно различните категории информация за устойчивостта, особено по отношение на оповестяването на прогнозна и качествена информация.

Поради това е необходимо да се обмисли възприемането на прогресивен подход за подобряване на равнището на увереност, което се изисква по отношение на отчитането във връзка с устойчивостта, като се започне със задължение на задължителния одитор или на одиторското дружество да изрази становище относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта с изискванията на Съюза въз основа на ангажимент за изразяване на ограничена увереност. Това становище следва да обхваща съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта със стандартите на Съюза за отчитането във връзка с устойчивостта, процеса за идентифициране от страна на предприятието на оповестената информация съгласно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта и съответствието с изискването за маркиране на информацията за устойчивостта. Одиторът следва също така да направи оценка дали отчитането от страна на предприятието съответства на изискванията за отчитане съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852. За да се гарантират общо разбиране и общи очаквания за това какво би включвал ангажиментът за изразяване на разумна увереност, задължителният одитор или одиторското дружество следва да бъдат задължени да изразят становище въз основа на ангажимент за изразяване на разумна увереност относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта с изискванията на Съюза, когато Комисията приеме стандарти за изразяване на увереност по отношение на изразяването на разумна увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта чрез делегирани актове не по-късно от 1 октомври 2028 г. след като се извърши оценка, за да се определи дали изразяването на разумна увереност ще е осъществимо за одиторите и предприятията.

Постепенният подход за преминаване от ангажименти за изразяване на ограничена увереност към ангажименти за изразяване на разумна увереност ще даде също така възможност за прогресивното развитие на пазара на одиторски услуги относно информацията за устойчивостта и на практиките на предприятията по отчитане. Накрая, този постепенен подход ще доведе до поетапно увеличение на разходите на предприятията, които отчитат информация, с оглед на това, че изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта въз основа на ангажимент за изразяване на разумна увереност е по-скъпо от изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта въз основа на ангажимент за изразяване на ограничена увереност. Предприятията, подлежащи на изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта, следва да могат, ако желаят, да решат да получат становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта въз основа на ангажимент за изразяване на разумна увереност и в такива случаи следва да се счита, че са изпълнили задължението за получаване на становище въз основа на ангажимент за изразяване на ограничена увереност. Становището въз основа на ангажимент за изразяване на разумна увереност относно прогнозна информация е само увереност, че тази информация е изготвена в съответствие с приложимите стандарти.

(61)

Задължителните одитори или одиторските дружества проверяват финансовите отчети и доклада за управлението. Изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта от задължителните одитори или одиторските дружества ще спомогне да се гарантират свързаност и съгласуваност между финансовата информация и информацията за устойчивостта, което е особено важно за ползвателите на информация за устойчивостта. Има риск обаче от допълнителна концентрация на одитния пазар, което би застрашило независимостта на одиторите и би повишило таксите за одит или таксите, свързани с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

Като се има предвид ключовата роля на задължителните одитори при изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта и при осигуряването на надеждна информация за устойчивостта, Комисията обяви, че ще предприеме действия за допълнително повишаване на качеството на одита и за създаване на по-отворен и диверсифициран одитен пазар — условия за успешно прилагане на настоящата директива за изменение. В допълнение е желателно на предприятията да се предложи по-широк избор от независими доставчици на одиторски услуги във връзка с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Поради това на държавите членки следва да се позволи да акредитират независими доставчици на одиторски услуги в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (34), които да дават становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, което следва да се публикува заедно с доклада за управлението. Освен това на държавите членки следва да се даде възможност да разрешат на задължителен одитор, различен от задължителния одитор или задължителните одитори, които извършват задължителен одит на финансовите отчети, да изрази становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Наред с това, ако държавите членки разрешат на независими доставчици на одиторски услуги да извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, те също така следва да позволят на задължителен одитор, различен от задължителния одитор или задължителните одитори, извършващи задължителния одит на финансовите отчети, да изрази становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

Държавите членки следва да определят изисквания, които да гарантират качеството на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, извършено от независими доставчици на одиторски услуги, и последователни резултати при изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Следователно всички независими доставчици на одиторски услуги следва да отговарят на изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в Директива 2006/43/EО на Европейския парламент и на Съвета (35), по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, като същевременно са адаптирани към характеристиките на независимите доставчици на одиторски услуги, които не извършват задължителни одити. По-специално държавите членки следва да определят еквивалентни изисквания по отношение на обучението и изпитите, продължаващото обучение, системите за гарантиране на качеството, професионалната етика, независимостта, обективността, поверителността и професионалната тайна, назначаването и освобождаването от длъжност и организацията на работата на независимите доставчици на одиторски услуги, както и по отношение на разследванията, санкциите и сигнализирането за нередности. Това ще гарантира равнопоставеност на всички лица и дружества, на които държавите членки са разрешили да дават становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, включително на задължителните одитори. Ако дадено предприятие потърси становището на акредитиран независим доставчик на одиторски услуги, различен от задължителния одитор, по отношение на отчитането във връзка с устойчивостта, не е необходимо той да иска от задължителния одитор становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

Независимите доставчици на одиторски услуги, които вече са акредитирани от дадена държава членка за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, следва да продължат да имат право да правят това. По подобен начин държавите членки следва да гарантират, че за независимите доставчици на одиторски услуги, които към датата на прилагане на новите изисквания за обучение и изпити са в процес на акредитация, не се прилагат тези нови изисквания за акредитация, при условие че приключат процеса в рамките на две години, считано от датата на прилагането на новите изисквания. Държавите членки следва да гарантират обаче, че всички независими доставчици на одиторски услуги, акредитирани от държава членка за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта в рамките на две години, считано от датата на прилагане на новите изисквания за акредитация, придобиват чрез продължаващо професионално обучение необходимите познания за отчитането във връзка с устойчивостта и за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(62)

За да се насърчи свободното движение на услуги, държавите членки следва да позволят на независими доставчици на одиторски услуги, установени в друга държава членка, да извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта на тяхна територия. Това би било също така от полза за отварянето на пазара на одиторски услуги дори когато не всички държави членки позволяват акредитация на независими доставчици на одиторски услуги на своя територия. Когато независими доставчици на одиторски услуги извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта на територията на приемаща държава членка, тази приемаща държава членка следва да може да реши да упражнява надзор над независимите доставчици на одиторски услуги, с оглед на възможността да се използва приложената рамка за надзор над одиторите, извършващи дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(63)

Държавите членки следва да гарантират, че когато съгласно правото на Съюза от дадено предприятие се изисква елементите на неговото отчитане във връзка с устойчивостта да бъдат проверени от акредитирана независима трета страна, докладът на акредитираната независима трета страна следва да се предостави или като приложение към доклада за управлението, или чрез други публично достъпни средства. Това предоставяне следва да не предопределя резултата на становището за изразяване на увереност, по отношение на което проверката от трета страна следва да остане независима. Това следва да не води до дублиране на работата между одитора или независимия доставчик на одиторски услуги, който представя становището за изразяване на увереност, и акредитираната независима трета страна.

(64)

Директива 2006/43/ЕО определя правилата относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните финансови отчети. Необходимо е да се гарантира прилагането на съгласувани правила от задължителния одитор за одита на финансовите отчети и изразяването на увереност относно оповестяваната информация за устойчивостта. Директива 2006/43/EО следва да се прилага, когато становището за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта се дава от задължителен одитор или от одиторското дружество.

(65)

Правилата за одобряването и признаването на задължителни одитори и одиторски дружества следва да дават възможност задължителните одитори да придобият квалификация също и за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Държавите членки следва да гарантират, че задължителните одитори, желаещи да придобият квалификация за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, притежават необходимото ниво на теоретични познания по темите, свързани с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, както и способността да ги прилагат на практика.

Поради това задължителните одитори следва да преминат практическо обучение с продължителност най-малко осем месеца в областта на изразяването на увереност относно годишното и консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта или в областта на други услуги, свързани с устойчивостта, като се взема предвид предходният професионален опит. На задължителните одитори, които вече са одобрени или признати в държава членка, следва да бъде позволено да извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. По подобен начин държавите членки следва да гарантират, че за физическите лица, които са в процес на одобрение към датата на прилагане на изискванията за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, установени с настоящата директива за изменение, не се прилагат тези изисквания, при условие че приключат процеса в рамките на следващите две години. Държавите членки следва да гарантират обаче, че задължителните одитори, одобрени в рамките на две години, считано от датата на прилагане на тези изисквания и желаещи да извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, придобиват необходимите познания по отчитане във връзка с устойчивостта и по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта чрез продължаващо професионално обучение. На физическите лица, които решат да бъдат одобрени само като задължителни одитори за задължителен одит, следва да могат да решат на по-късен етап да придобият и квалификация за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. За целта тези лица следва да изпълняват необходимите изисквания, определени от държавите членки, за да се гарантира, че те притежават също така необходимото ниво на теоретични познания по въпросите, свързани с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, както и способността да ги прилагат на практика.

(66)

Следва да се гарантира, че наложените на одиторите изисквания по отношение на задължителния одит и изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта са съгласувани. Поради това следва да има поне едно определено лице, което участва активно в изпълнението на дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта (наричано по-нататък „основен партньор по устойчивостта“). Когато извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, задължителните одитори следва да бъдат задължени да отделят достатъчно време и да осигуряват необходимите ресурси и експертен опит, за да могат надлежно да изпълнят своите задължения. Таксите за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта следва да бъдат счетоводно отразени в сметките на клиента и следва да се създаде досие за изразяването на увереност, включващо информация, свързана с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Когато един и същ задължителен одитор извършва задължителния одит на годишните финансови отчети и дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, следва да бъде възможно досието за изразяването на увереност да бъде включено в одитното досие. Наложените на задължителните одитори изисквания по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта следва обаче да се прилагат само към задължителните одитори, които извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(67)

Задължителните одитори или одиторските дружества, които извършват дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, следва да имат високо ниво на технически и специализирани експертни познания в областта на устойчивостта.

(68)

Директива 2006/43/EО изисква от държавите членки да въведат подходящи правила, за да не позволят таксите за задължителния одит да бъдат повлияни или определени от предоставянето на допълнителни услуги на одитирания субект или да бъдат обвързани с някаква форма на условност. Посочената директива изисква също така от държавите членки да гарантират, че задължителните одитори, извършващи задължителни одити, спазват правилата за професионална етика, независимост, обективност, поверителност и професионална тайна. От съображения за съгласуваност е подходящо тези правила да бъдат разширени така, че да обхванат задължителните одитори във връзка с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(69)

За да се предвидят уеднаквени практики по изразяване на увереност и високо качество на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта в целия Съюз, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема чрез делегирани актове стандарти за изразяване на увереност. На държавите членки следва се даде възможността да прилагат национални стандарти, процедури или изисквания за изразяване на увереност, доколкото Комисията не е приела чрез делегирани актове стандарт за изразяване на увереност в същата област. Такива стандарти за изразяване на увереност следва да определят процедурите, които одиторът да изпълни, за да направи своите изводи за увереността относно отчитането във връзка с устойчивостта. Поради това Комисията следва да приеме стандарти за изразяване на увереност за ограничената увереност чрез делегирани актове преди 1 октомври 2026 г. С цел да се улесни хармонизирането на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта във всички държави членки, КЕОНО следва да бъде насърчен да приеме необвързващи насоки за определяне на процедурите, които трябва да се изпълнят при изразяване на становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, докато Комисията приеме стандарт за изразяване на увереност в същата област.

(70)

В Директива 2006/43/EО се посочват правила за задължителния одит на група предприятия. Подобни правила следва да се определят за изразяването на увереност относно консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта.

(71)

В Директива 2006/43/EО от задължителните одитори или одиторските дружества се изисква да представят резултатите от своя задължителен одит в одиторски доклад. Подобни правила следва да се определят за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Резултатите от изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, следва да бъдат представени в доклад за изразяването на увереност. Когато един и същ задължителен одитор извършва задължителния одит на годишните финансови отчети и дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, следва да бъде възможно информацията относно изразяването на увереност да бъде включена в одиторския доклад.

(72)

С Директива 2006/43/EО се изисква от държавите членки да създадат система за проверка на качеството на задължителните одитори и одиторските дружества. За да се гарантира, че също така се извършват проверки за гарантиране на качеството по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта и че лицата, които извършват проверките за гарантиране на качеството, имат подходящо професионално образование и съответен опит в отчитането във връзка с устойчивостта и в изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, това изискване за създаване на система за гарантиране на качеството следва да бъде разширено така, че да се прилага и за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Като преходна мярка — до 31 декември 2025 г. — лицата, които извършват проверките за гарантиране на качеството при изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, следва да бъдат освободени от изискването да имат съответния опит в отчитането във връзка с устойчивостта и в изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта или в областта на други услуги, свързани с устойчивостта.

(73)

С Директива 2006/43/EО от държавите членки се изисква да въведат режим за разследвания и санкции на задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват задължителни одити. С посочената директива от държавите членки се изисква също да организират ефективна система за публичен надзор, както и да гарантират, че регулаторните договорености относно системите за публичен надзор позволяват ефективно сътрудничество на равнището на Съюза по отношение на надзорните дейности на държавите членки. Тези изисквания следва да бъдат разширени така, че да се прилагат за задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, за да се гарантира съгласуваността на разследванията, санкциите и рамките за надзор, създадени във връзка с работата на одитора при задължителния одит и при изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(74)

В Директива 2006/43/EО се съдържат правила за назначаването и освобождаването на задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват задължителни одити. Тези правила следва да бъдат разширени така, че да се прилагат за дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, за да се гарантира съгласуваност между наложените на одиторите правила по отношение на тяхната работа по задължителния одит и по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(75)

Съгласно член 6 от Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (36) от държавите членки се изисква да гарантират, че акционерите на предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза, действащи индивидуално или колективно, имат право да включват точки в дневния ред на общото събрание, при условие че всяка точка е придружена от обосновка или предложение за приемане на решение на общото събрание, които да бъдат приети на общото събрание, както и че имат право да внасят предложения за решения по точки, които са или предстои да бъдат включени в дневния ред на общо събрание, според случая. Ако тези права са подчинени на условието съответният акционер или акционери да притежава(т) минимален процент от дяловия капитал на дружеството, този минимален дял не може да надхвърля 5 % от капитала. Що се отнася до изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, акционерите следва да могат да упражняват правата, посочени в член 6 от Директива 2007/36/ЕО, за да внасят предложения за решения, които да бъдат приети на общото събрание и в които се изисква, първо, акредитирана трета страна, която не принадлежи към същото одиторско дружество или мрежа като задължителния одитор или одиторското дружество, извършващо задължителния одит, да изготви доклад за някои елементи на отчитането във връзка с устойчивостта и второ, този доклад да се предостави на разположение на общото събрание.

За предприятията, за които се прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, въведени от настоящата директива за изменение и които не попадат в обхвата на член 6 от Директива 2007/36/ЕО, на акционерите, които представляват повече от 5 % от правата на глас или 5 % от капитала на предприятието, действащи индивидуално или колективно, следва също така да се даде право да добавят като точка от дневния ред на общото събрание предложение за решение, което да бъде прието на общото събрание и с което се изисква, първо, акредитирана трета страна, която не принадлежи към същото одиторско дружество или мрежа като задължителния одитор или одиторското дружество, извършващо задължителния одит, да изготви доклад за определени елементи на отчитането във връзка с устойчивостта, и второ, този доклад да се предостави на разположение на общото събрание.

(76)

С Директива 2006/43/EО от държавите членки се изисква да гарантират, че всяко предприятие от обществен интерес, има одиторски комитет, който определя своите задачи във връзка със задължителния одит. На този одиторски комитет следва да се възложат определени задачи по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. Тези задачи следва да включват задължението да се информира административният или надзорният орган на предприятието от обществен интерес за резултата от дейността по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта и да се обясни по какъв начин одиторският комитет е допринесъл за достоверността на отчитането във връзка с устойчивостта и каква е била ролята на одиторския комитет в този процес. Държавите членки следва да могат да разрешат функциите, възложени на одиторския комитет и отнасящи се до отчитането във връзка с устойчивостта и свързани с изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, да се изпълняват от административния или надзорния орган като цяло или от специален орган, създаден от административния или надзорния орган.

(77)

Директива 2006/43/EО съдържа изисквания за регистриране и надзор на одиторите и одиторските дружества от трети държави. За да се гарантира наличието на съгласувана рамка за работата на одиторите при задължителния одит и изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, е необходимо тези изисквания да бъдат разширени така, че да се прилагат за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

(78)

Регламент (EС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета (37) се прилага за задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват задължителни одити на субекти, извършващи дейност от обществен интерес. За да се гарантира независимостта на задължителния одитор при извършването на задължителен одит, посоченият регламент установява пределна стойност за размера на таксите за други услуги, които задължителният одитор може да получи. Важно е да се поясни, че изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта следва да не се взема предвид при изчисляването на тази пределна стойност. Освен това с Регламент (EС) № 537/2014 се забранява предоставянето на определени услуги извън одита в определени периоди, когато задължителният одитор извършва задължителния одит. Услугите, свързани с подготовката на отчитането във връзка с устойчивостта, включително всички консултантски услуги, следва също да се считат за забранени услуги в периода, определен в Регламент (ЕС) № 537/2014. Забраната за предоставяне на такива услуги следва да се прилагат във всички случаи, когато задължителният одитор извършва задължителен одит на финансовите отчети.

С цел да се гарантира независимостта на задължителния одитор, някои услуги извън одита следва също да бъдат забранени, когато задължителният одитор извършва дейност по изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. В Регламент (ЕС) № 537/2014 се изисква от задължителните одитори да съобщават на одитираното предприятие за нередности и при определени обстоятелства — на органите, определени от държавите членки като отговорни за разследването на такива нередности. Обхватът на това задължение следва също така да се разшири, ако е целесъобразно, така че да включва задължителните одитори и одиторските дружества по отношение на дейността им за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта на предприятията, от обществен интерес.

(79)

С Директива 2004/109/EО се възлага на националните надзорни органи задачата да следят за спазването на изискванията за корпоративното отчитане от предприятията, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза. С член 4 от тази директива се определя съдържанието, което да се включи в годишните финансови отчети, но в него няма изрично позоваване на членове 19а и 29а от Директива 2013/34/EС, съгласно които се изисква изготвянето на нефинансова декларация и консолидирана нефинансова декларация. Вследствие на това националните компетентни органи на някои държави членки нямат правен мандат да упражняват надзор над тези нефинансови декларации, особено когато тези нефинансови декларации са публикувани в отделен доклад, извън годишния финансов отчет, което понастоящем държавите членки позволяват. Поради това е необходимо в член 4, параграф 5 от Директива 2004/109/ЕО да се вмъкне позоваване на отчитането във връзка с устойчивостта. Необходимо е също така да се постави изискване отговорните в рамките на емитента лица да потвърдят в годишния финансов отчет, че доколкото им е известно, докладът за управлението е изготвен в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта.

Също така, с оглед на новото естество на изискванията за отчитането във връзка с устойчивостта, ЕОЦКП следва да издаде насоки за националните компетентни органи, с цел да се насърчи сближаването в областта на надзора при отчитането във връзка с устойчивостта от емитенти съгласно Директива 2004/109/EО. Тези насоки следва да се прилагат само по отношение на надзора над предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза.

(80)

За да се прецизират изискванията, предвидени в настоящата директива за изменение, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, във връзка с установяването на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта и установяването на стандарти за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (38). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(81)

Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящата директива за изменение, включващ, inter alia: оценка на постигането на целите на настоящата директива за изменение, включително сближаването на практиките за отчитане между държавите членки; оценка на броя на малките и средните предприятия, които използват доброволно стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта; оценка по въпроса дали и как обхватът на изискванията за отчитане следва да бъде допълнително разширен, по-специално по отношение на малките и средните предприятия и предприятията от трети държави, извършващи дейност пряко на вътрешния пазар на Съюза без дъщерно предприятие или клон на територията на Съюза; оценка на прилагането на изискванията за отчитане по отношение на дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави, въведени с настоящата директива за изменение, включително оценка на броя на предприятията от трети държави, които имат дъщерно предприятие или клон, спрямо които се прилагат изискванията за отчитане в съответствие с Директива 2013/34/ЕС; оценка на механизма за прилагане и на съответните прагове, определени в Директива 2013/34/ЕС; оценка по въпроса дали и как да се гарантира достъпността за хората с увреждания до отчитаната информация във връзка с устойчивостта, публикувана от предприятията, попадащи в обхвата на настоящата директива за изменение.

Докладът относно изпълнението на настоящата директива за изменение следва да се публикува до 30 април 2029 г. и на всеки три години след това и да се придружава, ако е целесъобразно, от законодателни предложения. В срок до 31 декември 2028 г. Комисията следва да направи преглед и да докладва за равнището на концентрация на пазара на одиторски услуги относно информацията за устойчивостта. При прегледа следва да се вземат предвид националните режими, приложими за независимите доставчици на одиторски услуги, и да се извърши оценка по въпроса дали и до каква степен тези национални режими допринасят за отварянето на пазара на одиторски услуги. В срок до 31 декември 2028 г. Комисията следва да извърши оценка на възможните правни мерки за осигуряване на достатъчна диверсификация на пазара на одиторски услуги относно информацията за устойчивостта и подходящо качество на отчитането във връзка с устойчивостта. Докладът относно равнището на концентрация на пазара на одиторски услуги относно информацията за устойчивостта следва да се представи на Европейския парламент и на Съвета в срок до 31 декември 2028 г. и да бъде придружен, ако е целесъобразно, от законодателни предложения.

(82)

Доколкото целите на настоящата директива за изменение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците на дейността могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива за изменение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(83)

Следователно Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/EО, Директива 2006/43/EО и Директива 2013/34/EС следва да бъдат съответно изменени.

(84)

Беше проведена консултация с ЕЦБ и тя представи становище на 7 септември 2021 г.,