1.

В светлината на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, следва ли да се тълкуват чл. 6 във вр. с чл. 3 от Директива (ЕС) 2019/1 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 като ограничаващи правомощията на национален орган по конкуренция при извършване на проверка на място да достъпва лична кореспонденция, чиято неприкосновеност е гарантирана по силата на конституцията на държава членка, без да са налице основанията за ограничаване на правото на свобода и тайна на кореспонденцията, заложени в самата конституция?

2.

В светлината на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, следва ли да се тълкуват чл. 6 във вр. с чл. 3 от Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 в смисъл, че при извършване на проверка на място от националния орган по конкуренция, лице, от което е поискано да предостави достъп до носител на информация, разполага с право да откаже предоставяне на достъп до съдържание, съставляващо негова лична кореспонденция, предвид обстоятелството, че неприкосновеността на личната кореспонденция е гарантирана по силата на конституцията на държава членка и не са налице основанията за ограничаване на правото на свобода и тайна на кореспонденцията и другите съобщения, заложени в самата конституция?