5.6.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/847 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2015 година

относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Чрез преводите на средства потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност продължават да бъдат значителни проблеми, по които следва да се работи на равнището на Съюза. Надеждността, целостта и стабилността на системата за преводи на средства и доверието във финансовата система като цяло могат да бъдат сериозно застрашени от опитите на престъпниците и съучастниците им да прикрият произхода на приходите от престъпна дейност или да извършат преводи на средства за престъпна дейност или терористични цели.

(2)

За да улеснят престъпните си дейности, лицата, които изпират пари, и тези, които финансират тероризма, е вероятно да се възползват от свободата на движение на капитали в рамките на интегрираната финансова зона на Съюза, освен ако не се приемат определени координирани мерки на равнището на Съюза. Международното сътрудничество в рамките на Специалната група за финансови действия (FATF) и глобалното прилагане на нейните препоръки целят предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез преводи на средства.

(3)

Поради мащаба на действието, което трябва да се предприеме, Съюзът следва да гарантира, че Международните стандарти за борба с изпирането на пари и с финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF на 16 февруари 2012 г. („ревизираните препоръки на FATF“), и по-специално Препоръка 16 на FATF относно електронните преводи („Препоръка 16 на FATF“) и ревизирани тълкувателни бележки за прилагането ѝ се изпълняват по еднакъв начин в Съюза, и по-специално че няма дискриминация или несъответствия между националните плащания в рамките на една държава членка, от една страна, и презграничните плащания между държавите членки, от друга страна. Некоординираните самостоятелни действия от страна на държавите членки в областта на презграничните преводи на средства биха могли да имат сериозно отражение върху гладкото функциониране на платежните системи на равнището на Съюза, а оттам и да навредят на вътрешния пазар в областта на финансовите услуги.

(4)	За да се засили последователният подход в международен контекст и да се подобри ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, бъдещите действия на Съюза следва да вземат предвид развитието на международно равнище, а именно ревизираните препоръки на FATF.

(5)	Изпълнението и прилагането на настоящия регламент, включително на препоръка 16 на FATF, представлява значимо и ефективно средство за предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(6)

Настоящият регламент няма за цел да налага ненужна тежест или разходи върху доставчиците на платежни услуги или върху лицата, ползващи техните услуги. В този смисъл превантивният подход следва да бъде целенасочен и пропорционален и да зачита изцяло свободното движение на капитал, което е гарантирано на цялата територия на Съюза.

(7)

В преработената Стратегия на Съюза относно финансирането на тероризма от 17 юли 2008 г. („преработената стратегия“) беше подчертано, че трябва да се продължат усилията за предотвратяване на финансирането на тероризма и за контролиране на използването на собствени финансови средства от заподозрени терористи. Отчита се, че FATF се стреми постоянно да подобрява препоръките си и работи за общо разбиране за начина, по който следва да бъдат изпълнявани. В преработената стратегия се обръща внимание, че редовно се оценява изпълнението на ревизираните препоръки на FATF от всички членове на FATF и членовете на регионални органи от типа на FATF и че от тази гледна точка е важен общият подход при изпълнението от страна на държавите членки.

(8)

За да се предотврати финансирането на тероризма, бяха предприети мерки с цел замразяване на средствата и икономическите ресурси на някои лица, групи и образувания, включително регламенти (ЕО) № 2580/2001 (4), (ЕО) № 881/2002 (5) и (ЕС) № 356/2010 (6) на Съвета. Със същата цел бяха предприети мерки за защита на финансовата система от насочването на средства и икономически ресурси за терористични цели. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (7) съдържа редица такива мерки. Тези мерки обаче не предотвратяват напълно достъпа на терористи или други престъпници до платежните системи за прехвърляне на средствата им.

(9)

Пълната проследимост на преводите на средства може да бъде особено важно и ценно средство за предотвратяването, разкриването и разследването на изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и за прилагането на ограничителни мерки, по-специално тези, наложени с регламенти (ЕО) № 2580/2001, (ЕО) № 881/2002 и (ЕС) № 356/2010, и при пълно съответствие с регламентите на Съюза за изпълнение на тези мерки. Поради това, за да се осигури предаването на информация по платежната верига, е необходимо да се предвиди система, с която да се наложи задължение за доставчиците на платежни услуги да придружават преводите на средства с информация относно платеца и получателя.

(10)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат ограничителните мерки, наложени с регламенти с правно основание член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като регламенти (ЕО) № 2580/2001, (ЕО) № 881/2002 и (ЕС) № 356/2010, които могат да изискват от доставчиците на платежни услуги на платците и на получателите, както и от междинните доставчици на платежни услуги да предприемат съответни действия за замразяване на определени средства или да спазват специфични ограничения във връзка с определени преводи на средства.

(11)

Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга националното законодателство, с което се транспонира Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Например личните данни, събрани при прилагане на настоящия регламент, не следва да подлежат на по-нататъшна обработка по начин, който е несъвместим с Директива 95/46/ЕО. По-конкретно следва изрично да се забрани по-нататъшната обработка на лични данни за търговски цели. Всички държави членки признават борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма като въпрос от значим обществен интерес. Ето защо при прилагане на настоящия регламент предаването на лични данни на трети държави, които не гарантират достатъчна степен на защита в съответствие с член 25 от Директива 95/46/ЕО, следва да се разрешава в съответствие с член 26 от същата директива. Важно е доставчиците на платежни услуги, упражняващи дейност в различни юрисдикции с клонове или дъщерни предприятия, разположени извън Съюза, да не бъдат възпрепятствани да предават данни относно съмнителни транзакции в рамките на същата организация, при условие че те прилагат подходящи предпазни мерки. Наред с това доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя и междинните доставчици на платежни услуги следва да прилагат подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни от случайна загуба, промяна, непозволено разкриване или достъп.

(12)

Лицата, чиято дейност се ограничава до прехвърляне в електронен формат на информацията от документи на хартиен носител и които действат съгласно договор с доставчик на платежни услуги, както и лицата, които единствено предоставят на доставчици на платежни услуги системи за съобщения или други помощни системи за преводи на средства или системи за клиринг и сетълмент, не попадат в обхвата на настоящия регламент.

(13)

Преводи на средства, съответстващи на услугите, посочени в член 3, букви а) — м) и буква о) от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), не попадат в обхвата на настоящия регламент. Целесъобразно е също така да се изключат от обхвата на настоящия регламент преводите на средства, които носят малък риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Такива изключения следва да обхващат платежни карти, инструменти за електронни пари, мобилни телефони или други цифрови устройства или информационно-технологични устройства, предплатени или заплатени след използването им, които имат подобни характеристики, когато те се използват единствено за закупуване на стоки или услуги и номерът на картата, инструмента или устройството придружава всички преводи. Въпреки това в обхвата на настоящия регламент попада използването на платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му, с оглед извършването на преводи на средства между граждани. Освен това теглене на пари от терминални устройства, плащане на данъци, глоби или други налози, преводи на средства, осъществявани чрез обмен на дематериализирани чекове, включително електронни чекове или менителници, и преводи на средства, при които платецът и получателят са доставчици на платежни услуги и действат от свое име, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

(14)

С оглед на специфичните характеристики на националните платежни системи и при условие че във всеки един момент е възможно да се проследи преводът на средства до платеца, държавите членки следва да разполагат с възможността да изключват от приложното поле на настоящия регламент определени национални преводи на средства с ниска стойност, включително електронните джиро-плащания, използвани за закупуване на стоки или услуги.

(15)	Доставчиците на платежни услуги следва да гарантират, че не липсва информация относно платеца и получателя или че тя не е непълна.

(16)

С цел да не се наруши ефективността на платежните системи и да се намери балансът между риска за увеличаване на незаконните трансакции в резултат от налагането на свръхстроги изисквания за идентификация и терористичната заплаха, която може да е налице при малки преводи на средства, задължението за проверка на точността на информацията относно платеца или получателя при извършване на преводи на средства, в случай че такава все още не е била извършена, следва да се наложи само по отношение на отделни преводи на средства, които надхвърлят 1 000 EUR, освен ако преводът изглежда свързан с други преводи на средства, чиято обща стойност надвишава 1 000 EUR, средствата са били получени или изплатени в брой или под формата на анонимни електронни пари или когато съществуват основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризма.

(17)

По отношение на преводите на средства, при които проверката се счита за извършена, не следва да се изисква от доставчиците на платежни услуги да проверяват информацията относно платеца или получателя, придружаваща всеки превод на средства, при условие че са изпълнени задълженията, установени в Директива (ЕС) 2015/849.

(18)

С оглед на законодателните актове на Съюза във връзка с платежните услуги, а именно Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10),Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Директива 2007/64/ЕО, следва да е достатъчно да се предвиди преводите на средства в Съюза да бъдат придружавани само от опростена информация, като напр. номера(ата) на платежната(ите) сметка(и) или от уникален идентификатор на трансакцията.

(19)

За да могат органите на трети държави, отговарящи за борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма, да установяват източника на средствата, използвани за тези цели, преводите на средства от Съюза към лица извън него следва да съдържат пълната информация относно платеца и получателя. На тези органи следва да се предоставя достъп до пълната информация относно платеца и получателя само за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(20)

Органите на държавите членки, които отговарят за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и съответните съдебни и правоприлагащи органи в държавите членки следва да засилят сътрудничеството помежду си и със съответните органи на третите държави, в това число органи в развиващите се страни, за да се постигне по-голяма прозрачност, да се засили допълнително обменът на информация и да се укрепят най-добрите практики.

(21)

По отношение на преводите на средства от един платец до няколко получатели под формата на поредица, съдържаща отделни преводи от Съюза за лица извън него, следва да се предвиди тези отделни преводи да съдържат само номера на платежната сметка на платеца или уникалния идентификатор на трансакцията, както и пълната информация относно получателя, при условие че поредицата от преводи на средства съдържа пълната информация относно платеца, чиято точност е проверена, и пълната информация относно получателя, която е напълно проследима.

(22)

За да се проверява дали изискваната информация относно платеца и получателя придружава преводите на средства и за да се помогне при разкриването на съмнителните трансакции, доставчикът на платежни услуги на получателя и междинният доставчик на платежни услуги следва да разполагат с ефективни процедури за откриване на случаите на липсваща или непълна информация относно платеца и получателя. Тези процедури следва да включват последващо проследяване или проследяване в реално време, когато това е целесъобразно. Компетентните органи следва да гарантират, че доставчиците на платежни услуги включват изискваната информация за трансакцията в електронния превод или в свързано съобщение по платежната верига.

(23)

Предвид потенциалната заплаха от изпиране на пари и финансиране на тероризма, която представляват анонимните преводи, е целесъобразно да се предвиди доставчиците на платежни услуги да изискват информация относно платеца и получателя. В съответствие с основания на анализ на риска подход, разработен от FATF, е уместно да се набележат сферите с по-висок и по-нисък риск, за да се установи по-добре рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Съответно доставчикът на платежни услуги на получателя и междинният доставчик на платежни услуги следва да разполагат с ефективни процедури, основани на риска, които се прилагат в случаите, когато за даден превод на средства липсва изискваната информация относно платеца или получателя, за да им се даде възможност да решат дали да изпълнят, откажат или спрат извършването на този превод на средства, както и за да се набележат необходимите последващи действия.

(24)

Доставчикът на платежни услуги на получателя и междинният доставчик на платежни услуги следва да бъдат особено внимателни при оценка на рисковете, когато разберат, че липсва информация относно платеца или получателя или че тя е непълна, и следва да уведомяват компетентните органи за съмнителните трансакции в съответствие със задълженията за докладване, определени в Директива (ЕС) 2015/849 и в националните мерки за транспониране на посочената директива.

(25)

Разпоредбите относно преводите на средства, във връзка с които липсва информация относно платеца или получателя или тази информация е непълна, се прилагат, без да се засягат задълженията на доставчиците на платежни услуги и междинните доставчици на платежни услуги да спрат и/или да откажат изпълнението на преводи на средства, с които се нарушава разпоредба на гражданското, административното или наказателното право.

(26)

С цел да се съдейства на доставчиците на платежни услуги да въведат ефективни процедури за откриване на случаи, при които те получават преводи на средства с липсваща или непълна информация за платеца или получателя, и да предприемат последващи действия, Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12), Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13), и Европейският надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14) следва да издадат насоки.

(27)

За да се даде възможност за бързи действия в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, доставчиците на платежни услуги следва да отговарят веднага на исканията за информация относно платеца и получателя, които отправят органите, отговарящи за борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма в държавата членка, в която тези доставчици на платежни услуги са установени.

(28)	Броят на работните дни в държавата членка на доставчика на платежни услуги на платеца е определящ за броя на дните, в които трябва да се даде отговор на искане за информация относно платеца.

(29)

Тъй като в наказателните разследвания може да не е възможно съответната необходима информация или съответните участващи в трансакцията лица да бъдат установени в продължение на много месеци или дори години след първоначалния превод на средства и за да се осигури достъп до основните доказателства при разследванията, е целесъобразно да се изисква от доставчиците на платежни услуги да съхраняват за определен срок информация относно платеца и получателя за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на изпиране на пари и финансиране на тероризма. Този срок следва да е ограничен до пет години, след което всички лични данни следва да се заличат, освен ако в националното право не е предвидено друго. Ако е необходимо за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на изпиране на пари или финансиране на тероризма и след оценка на необходимостта и пропорционалността на мярката, държавите членки следва да разполагат с възможност да разрешават или изискват съхраняването на информация за допълнителен срок, който не надвишава пет години, и без да се засяга националното наказателно право относно доказателствата, които се прилагат в хода на наказателни разследвания и съдебни производства.

(30)

С оглед спазването на настоящия регламент и в съответствие със съобщението на Комисията от 9 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“, следва да се дадат повече правомощия на компетентните органи да приемат надзорни мерки и да налагат санкции. Следва да се предвидят административни санкции и мерки и предвид значението, което има борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки следва да определят санкции и мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки следва да уведомят за това Комисията и Съвместния комитет на ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП (ЕНО).

(31)	За да се осигурят еднакви условия за прилагане на глава V от настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(32)

Редица държави и територии, които не са част от територията на Съюза, са в паричен съюз с държава членка, съставляват част от валутната зона на държава членка или са подписали парична конвенция със Съюза, представляван от държава членка, и техните доставчици на платежни услуги участват пряко или непряко в платежните и сетълмент системи на тази държава членка. За да се избегне прилагането на настоящия регламент към преводите на средства между съответните държави членки и тези държави или територии, което би имало значително отрицателно отражение върху икономиките на тези държави или територии, е целесъобразно да се предвиди възможността тези преводи на средства да бъдат третирани като преводи на средства в рамките на съответните държави членки.

(33)	Предвид броя на измененията, които съгласно настоящия регламент би трябвало да се внесат в Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (16), посоченият регламент следва да се отмени за постигане на яснота.

(34)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(35)

С настоящия регламент се зачитат основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7), правото на защита на личните данни (член 8), правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47) и принципа ne bis in idem.

(36)	За да се гарантира гладкото въвеждане на рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, е целесъобразно датата на прилагане на настоящия регламент да съвпада с крайния срок за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849.

(37)	В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (17) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 4 юли 2013 г. (18),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват правила във връзка с информацията относно платеца и получателя, придружаваща преводи на средства във всякаква валута за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато поне един от доставчиците на платежни услуги, участващ в превода на средства, е установен в Съюза.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за преводи на средства във всякаква валута, които се изпращат или получават от доставчик на платежни услуги или междинен доставчик на платежни услуги, установен в Съюза.

2.   Настоящият регламент не се прилага за услугите, изброени в член 3, букви а) — м) и о) от Директива 2007/64/ЕО.

3.   Настоящият регламент не се прилага за преводи на средства, извършени чрез платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му, когато са изпълнени следните условия:

а)	картата, инструментът или устройството се използва единствено за заплащане на стоки или услуги; и

б)	номерът на съответната карта, инструмент или устройство придружава всички преводи в резултат на трансакцията.

Въпреки това настоящият регламент се прилага за преводите на средства между граждани, когато се използва платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му.

4.   Настоящият регламент не се прилага за лица, единствената дейност на които е прехвърляне в електронен формат на информацията от документи на хартиен носител и които извършват това съгласно договор с доставчик на платежни услуги, или към лица, единствената дейност на които е предоставяне на системи за съобщения или други помощни системи за преводи на средства или системи за клиринг и сетълмент на доставчици на платежни услуги.

Настоящият регламент не се прилага към преводи на средства:

а)	при които се изисква платецът да изтегли пари в брой от своя собствена платежна сметка;

б)	при които средствата се превеждат на публичен орган за плащане на данъци, глоби или други налози в държава членка;

в)	при които платецът и получателят са доставчици на платежни услуги, които действат от свое име;

г)	които се осъществяват чрез обмен на дематериализирани чекове, включително електронни чекове.

5.   Дадена държава членка може да реши да не прилага настоящия регламент за преводи на средства на своя територия на платежна сметка на получател, която позволява плащане единствено за доставка на стоки или услуги, когато е изпълнено всяко от следните условия:

а)	спрямо доставчика на платежни услуги на получателя се прилага Директива (ЕС) 2015/849;

б)	доставчикът на платежни услуги на получателя е в състояние посредством уникален идентификатор на трансакцията да проследи чрез получателя превод на средства от лице, което има споразумение с получателя за доставка на стоки или услуги;

в)	размерът на превода на средства не надхвърля 1 000 EUR.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„финансиране на тероризма“ означава финансиране на тероризма съгласно определението в член 1, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849;

2)	„изпиране на пари“ означава дейностите във връзка с изпирането на пари, посочени в член 1, параграфи 3 и 4 от Директива (ЕС) 2015/849;

3)	„платец“ означава лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава превод на средства от тази платежна сметка или, когато такава липсва, лицето, което дава нареждане за превод на средства;

4)	„получател“ означава лице, определено като получател на превода на средства;

5)

„доставчик на платежни услуги“ означава категориите доставчици на платежни услуги, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, физическите или юридическите лица, ползващи се от освобождаването съгласно член 26 от същата директива, и юридическите лица, ползващи се от освобождаването съгласно член 9 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19), които предлагат услуги за преводи на средства;

(6)

„междинен доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги, който не е доставчик на платежни услуги на платеца или на получателя и който получава и изпраща превод на средства от името на доставчика на платежни услуги на платеца или на получателя, или от името на друг междинен доставчик на платежни услуги;

(7)	„платежна сметка“ означава платежна сметка съгласно определението в член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО;

(8)	„средства“ означава средствата съгласно определението в член 4, точка 15 от Директива 2007/64/ЕО;

(9)

„превод на средства“ означава всяка трансакция, поне част от която се извършва по електронен път от името на платец чрез доставчик на платежни услуги, за да може получателят да получи паричните средства чрез доставчик на платежни услуги, независимо дали платецът и получателят са едно и също лице и независимо дали доставчикът на платежни услуги на платеца и този на получателя са едно и също лице, включително: а) кредитен превод съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012; б) директен дебит съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012; в) наличен паричен превод съгласно определението в член 4, точка 13 от Директива 2007/64/ЕО, независимо дали е национален или презграничен; г) превод, извършен чрез платежна карта, инструмент за електронни пари, мобилен телефон или каквото и да е друго цифрово или информационно-технологично устройство с подобни характеристики, предплатено или заплатено след използването му;

10)	„поредица от преводи на средства“ означава група от няколко отделни превода на средства, които са групирани за изпращане;

11)

„уникален идентификатор на трансакцията“ означава комбинация от букви, цифри или символи, която е определена от доставчика на платежни услуги в съответствие с протоколите на платежните и сетълмент системи или системите за съобщения, използвани за превода на средства, и която дава възможност за проследяване на трансакцията до платеца и получателя;

12)	„превод на средства между граждани“ означава трансакция между физически лица, които в качеството на потребители действат с цел, различна от тяхното занятие, професионална или стопанска дейност.

ГЛАВА II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ

РАЗДЕЛ 1

Задължения на доставчика на платежни услуги на платеца

Член 4

Информация, придружаваща преводите на средства

1.   Доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводите на средства се придружават от следната информация относно платеца:

а)	името на платеца;

б)	номера на платежната сметка на платеца; и

в)	адреса на платеца, номера на официалния личен документ; клиентския идентификационен номер или датата и мястото на раждане.

2.   Доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводът на средства се придружава от следната информация относно получателя:

а)	името на получателя; и

б)	номера на платежната сметка на получателя.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), когато преводът не се извършва от или към платежна сметка, доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводът на средства се придружава от уникален идентификатор на трансакцията вместо номер(а) на платежната(ите) сметка(и).

4.   Преди превеждане на средствата доставчикът на платежни услуги на платеца проверява точността на информацията, посочена в параграф 1, въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник.

5.   Проверката, посочена в параграф 4, се счита за извършена, когато:

а)	идентичността на платеца е проверена в съответствие с член 13 от Директива (ЕС) 2015/849 и получената при тази проверка информация се съхранява съгласно член 40 от същата директива; или

б)	член 14, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849 се прилага към платеца.

6.   Без да се засягат дерогациите, предвидени в членове 5 и 6, доставчикът на платежни услуги на платеца не извършва какъвто и да е превод на средства, преди да се увери, че настоящият член е изцяло спазен.

Член 5

Преводи на средства в рамките на Съюза

1.   Чрез дерогация от член 4, параграфи 1 и 2, когато всички доставчици на платежни услуги, участващи във веригата на платежната операция, са установени в Съюза, преводите на средства се придружават най-малко от номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, от уникалния идентификатор на трансакцията, без при това да се засягат изискванията за предоставяне на информация, приложими в съответните случаи съгласно Регламент (ЕС) № 260/2012.

2.   Независимо от параграф 1, в срок до три работни дни от получаване на искане за информация от доставчика на платежни услуги на получателя или от междинния доставчик на платежни услуги доставчикът на платежни услуги на платеца предоставя следната информация:

а)	за преводи на средства в размер, по-голям от 1 000 EUR — независимо дали тези преводи са извършени с една трансакция или с няколко трансакции, които изглеждат свързани, информацията относно платеца или получателя в съответствие с член 4;

б)

за преводи на средства в размер, не по-голям от 1 000 EUR и за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод надхвърлят сумата от 1 000 EUR — най-малко: i) имената на платеца и на получателя; и ii) номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията.

3.   Чрез дерогация от член 4, параграф 4 при преводите на средства, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член, от доставчика на платежни услуги на платеца не се изисква да проверява информацията относно платеца, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца:

а)	е получил подлежащите на превод средства в брой или под формата на анонимни електронни пари; или

б)	има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

Член 6

Преводи на средства за лица извън Съюза

1.   При поредица от преводи на средства от един платец, когато доставчиците на платежни услуги на получателите са установени извън Съюза, член 4, параграф 1 не се прилага към отделните преводи, групирани в поредицата, при условие че тя съдържа посочената в член 4,параграфи 1, 2 и 3 информация и че тази информация е била проверена съгласно член 4, параграфи 4 и 5, и че отделните преводи съдържат номера на платежната сметка на платеца или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията.

2.   Чрез дерогация от член 4, параграф 1 и без да се засяга, когато е приложимо, изискването за предоставяне на информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 260/2012, когато доставчикът на платежни услуги на получателя е установен извън Съюза, преводите на средства в размер, не по-голям от 1 000 EUR и за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод са в размер, по-голям от 1 000 EUR, се придружават най-малко от:

а)	имената на платеца и на получателя; и

б)	номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията.

Чрез дерогация от член 4, параграф 4 от доставчика на платежни услуги на платеца не се изисква да проверява посочената в настоящия параграф информация относно получателя, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца:

а)	е получил подлежащите на превод средства в брой или под формата на анонимни електронни пари; или

б)	има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

РАЗДЕЛ 2

Задължения на доставчика на платежни услуги на получателя

Член 7

Установяване на липсваща информация относно платеца или получателя

1.   Доставчикът на платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури за установяване дали полетата, свързани с информацията относно платеца и получателя в системата за съобщения или платежната и сетълмент система, използвана за извършване на превода на средства, са били попълнени, като са използвани знаците или елементите, допустими в съответствие с правилата на тази система.

2.   Доставчикът на платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури, включително, ако е целесъобразно, последващо проследяване и проследяване в реално време, за да установи дали не липсва следната информация относно платеца или получателя:

а)	за преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен в Съюза — информацията, посочена в член 5;

б)	за преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2;

в)	за поредица от преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2 във връзка с поредицата от преводи на средства.

3.   При преводи на средства в размер, по-голям от 1 000 EUR, независимо дали тези преводи са извършени с една трансакция или с няколко трансакции, които изглеждат свързани, преди да кредитира платежната сметка на получателя или преди да даде достъп до средствата на получателя, доставчикът на платежни услуги на получателя проверява точността на информацията относно получателя, посочен в параграф 2 от настоящия член, въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник, без да се засягат изискванията, предвидени в членове 69 и 70 от Директива 2007/64/ЕО.

4.   При преводи на средства в размер, не по-голям от 1 000 EUR, за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод са в размер, по-голям от 1 000 EUR, от доставчика на платежни услуги на получателя не се изисква да проверява точността на информацията относно получателя, освен ако доставчикът на платежни услуги на получателя:

а)	извършва изплащането на средствата в брой или под формата на анонимни електронни пари, или

б)	има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

5.   Проверката, посочена в параграфи 3 и 4, се счита за извършена, когато:

а)	идентичността на получателя е проверена в съответствие с член 13 от Директива (ЕС) 2015/849 и получената при тази проверка информация се съхранява съгласно член 40 от същата директива; или

б)	член 14, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849 се прилага към платеца.

Член 8

Преводи на средства с липсваща или непълна информация относно платеца или получателя

1.   Доставчикът на платежни услуги на получателя установява и прилага ефективни процедури, основани на анализа на риска, включително процедури на базата на отчитане на риска, посочена в член 13 от Директива (ЕС) 2015/849, за да установи дали трябва да се изпълни, откаже или спре извършването на превод на средства, при който липсва изискваната пълна информация за платеца и получателя, както и за да се набележат необходимите последващи действия.

Когато доставчикът на платежни услуги на получателя разбере при получаване на превод на средства, че информацията, посочена в член 4, параграф 1 или 2, член 5, параграф 1 или член 6, липсва или е непълна, или не е била попълнена, като се използват знаците или елементите, допустими в съответствие с правилата на системата за съобщения или платежната и сетълмент система, посочени в член 7, параграф 1, доставчикът на платежни услуги на получателя отказва извършването на превода или изисква пълната информация относно платеца и получателя преди или след като кредитира платежната сметка на получателя или даде на получателя достъп до средствата, при отчитане на риска.

2.   Когато доставчик на платежни услуги неколкократно не предостави изискваната информация относно платеца или получателя, доставчикът на платежни услуги на получателя предприема мерки, които първоначално могат да включват предупреждения и определяне на срокове, преди да пристъпи към отказ на извършването на всякакви бъдещи преводи на средства от този доставчик на платежни услуги или ограничаване или прекратяване на деловите си отношения с този доставчик на платежни услуги.

Доставчикът на платежни услуги на получателя съобщава факта, че информацията не е предоставена, и предприетите действия на компетентния орган, отговарящ за контрола на спазването на разпоредбите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 9

Оценка и уведомяване

Доставчикът на платежни услуги на получателя взема предвид факта, че липсва информация относно платеца или получателя, или че тя е непълна, когато преценява дали преводът на средства или която и да е свързана трансакция е съмнителна и дали за това трябва да се уведоми звеното за финансово разузнаване (ЗФР) в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

РАЗДЕЛ 3

Задължения на междинните доставчици на платежни услуги

Член 10

Съхраняване на информацията относно платеца и получателя заедно с превода

Междинните доставчици на платежни услуги гарантират, че цялата информация, получена от тях относно платеца и получателя, която придружава превода на средства, се съхранява заедно с превода.

Член 11

Установяване на липсваща информация относно платеца или получателя

1.   Междинният доставчик на платежни услуги прилага ефективни процедури, за да установи дали полетата, свързани с информацията относно платеца и получателя в системата за съобщения или платежната и сетълмент система, използвана за извършване на превода на средства, са били попълнени, като са използвани знаците или елементите, допустими в съответствие с правилата на системата.

2.   Междинният доставчик на платежни услуги прилага ефективни процедури, включително, ако е целесъобразно, последващо проследяване и проследяване в реално време, за да установи дали не липсва следната информация относно платеца и получателя:

а)	за преводи на средства, когато доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя са установени в Съюза — информацията, посочена в член 5;

б)	за преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца или на получателя е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2;

в)	за поредица от преводи на средства, когато доставчикът на платежни услуги на платеца или на получателя е установен извън Съюза — информацията, посочена в член 4, параграфи 1 и 2 във връзка с поредицата от преводи на средства.

Член 12

Преводи на средства с липсваща информация относно платеца или получателя

1.   Междинният доставчик на платежни услуги установява ефективни процедури, основани на анализ на риска, за да се определи дали трябва да се изпълни, откаже или спре извършването на превод на средства, при който липсва изискваната информация за платеца и получателя, както и за да се предприемат необходимите последващи действия.

Когато междинният доставчик на платежни услуги разбере при получаване на превод на средства, че информацията, посочена в член 4, параграф 1 или 2, член 5, параграф 1 или член 6 липсва или не е била попълнена, като се използват знаците или елементите, които са допустими в съответствие с правилата на системата за съобщения или платежната и сетълмент система, посочени в член 7, параграф 1, той отказва извършването на превода или изисква информацията за платеца и получателя преди или след извършването на превода на средства при отчитане на риска.

2.   Когато доставчик на платежни услуги неколкократно не предостави изискваната информация относно платеца или получателя, междинният доставчик на платежни услуги предприема мерки, които първоначално могат да включват предупреждения и определяне на срокове, преди да откаже извършването на всички бъдещи преводи на средства от този доставчик на платежни услуги или да ограничи или прекрати деловите си отношения с този доставчик на платежни услуги.

Междинният доставчик на платежни услуги съобщава факта, че информацията не е предоставена, и предприетите действия на компетентния орган, отговарящ за контрола на спазването на разпоредбите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Член 13

Оценка и уведомяване

Междинният доставчик на платежни услуги взема предвид факта, че липсва информация относно платеца или получателя или че тя е непълна, когато преценява дали преводът на средства или която и да е свързана трансакция е съмнителна и дали за това трябва да се уведоми ЗФР в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.

ГЛАВА III

ИНФОРМАЦИЯ, ЗАЩИТА НА ДАННИ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 14

Предоставяне на информация

Доставчиците на платежни услуги отговарят изчерпателно и своевременно, включително посредством централно звено за контакт в съответствие с член 45, параграф 9 от Директива (ЕС) 2015/849, когато такова звено за контакт е било определено, и в съответствие с процедурните изисквания, определени в националното право на държавата членка, в която са установени, единствено на запитвания, отправени от органите, отговарящи за предотвратяването и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма във въпросната държава членка, във връзка с информацията, изисквана съгласно настоящия регламент.

Член 15

Защита на данните

1.   По отношение на обработването на лични данни съгласно настоящия регламент се прилага Директива 95/46/ЕО, както е транспонирана в националното право. По отношение на обработването на лични данни, което съгласно настоящия регламент се осъществява от Комисията или от ЕНО, се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001.

2.   Личните данни се обработват от доставчици на платежни услуги въз основа на настоящия регламент единствено за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма и не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Забранява се обработката на лични данни въз основа на настоящия регламент за търговски цели.

3.   Доставчиците на платежни услуги предоставят на нови клиенти информацията, изисквана съгласно член 10 от Директива 95/46/ЕО, преди да установят делови отношения или да извършат случайна сделка. По-специално тази информация включва общо уведомление относно правните задължения на доставчика на платежни услуги по настоящия регламент при обработката на лични данни за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

4.   Доставчиците на платежни услуги гарантират спазването на поверителността на обработваните данни.

Член 16

Съхраняване на информация

1.   Информацията относно платеца и получателя не се съхранява за по-дълъг период от строго необходимия. Доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя съхраняват информацията по членове 4 — 7 за срок от пет години.

2.   След изтичане на срока за съхранение, посочен в параграф 1, доставчиците на платежни услуги гарантират, че личните данни се заличават, освен ако не е предвидено друго в националното право, което определя обстоятелствата, при които доставчиците на платежни услуги могат или са длъжни да продължават да съхраняват данните. Държавите членки могат да разрешават или изискват съхраняване за по-дълъг срок само след като извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване и когато го считат за обосновано поради нуждата от предотвратяване, разкриване и разследване на случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма. Този допълнителен срок за съхраняване в никакъв случай не надвишава пет години.

3.   Когато към 25 юни 2015 г. в дадена държава членка има висящи съдебни производства във връзка с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма, и за които доставчик на платежни услуги притежава информация или документи, свързани с тези висящи производства, доставчикът на платежни услуги може да съхранява тази информация и документи в съответствие с националното право за срок от пет години, считано от 25 юни 2015 г. Без да се засяга националното наказателно право във връзка с доказателствата, които се прилагат в хода на наказателни разследвания и съдебни производства, държавите членки могат да разрешават или изискват съхраняването на такава информация или документи за допълнителен срок от пет години, когато необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване е била установена за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.

ГЛАВА IV

САНКЦИИ И МОНИТОРИНГ

Член 17

Административни санкции и мерки

1.   Без да се засяга правото им да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки установяват правилата за административни санкции и мерки при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки за прилагането им. Предвидените санкции и мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи и са съгласувани със санкциите, установени в съответствие с глава VI, раздел 4 от Директива (ЕС) 2015/849.

Държавите членки могат да решат да не установяват правила за административни санкции или мерки за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, за които са предвидени наказателноправни санкции в тяхното национално право. В този случай държавите членки уведомяват Комисията за съответните разпоредби от наказателното право.

2.   Държавите членки гарантират, че когато на доставчици на платежни услуги се налагат задължения, при извършване на нарушение на разпоредбите на настоящия регламент могат да се налагат санкции или мерки, съгласно националното право, на членовете на управителния орган и всички други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.

3.   До 26 юни 2017 г. държавите членки уведомяват Комисията и Съвместния комитет на ЕНО за правилата, посочени в параграф 1. Те незабавно уведомяват Комисията и Съвместния комитет на ЕНО и за всякакви последващи изменения на тези правила.

4.   В съответствие с член 58, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 на компетентните органи се предоставят всички правомощия за упражняване на надзор и извършване на разследвания, необходими за изпълнението на техните функции. При упражняването на правомощията си за налагане на административни санкции и мерки компетентните органи си сътрудничат тясно с цел да се гарантира, че тези административни санкции или мерки осигуряват желания резултат, и съгласуват действията си при презгранични случаи.

5.   Държавите членки гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за нарушенията, посочени в член 18, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като част от орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на което и да е от следните:

а)	правомощие да представлява юридическото лице;

б)	право да взема решения от името на юридическото лице; или

в)	право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

6.   Държавите членки гарантират също, че юридическо лице може да бъде подвеждано под отговорност в случаите, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 5 от настоящия член, е направила възможно извършването на нарушение, посочено в член 18, в полза на същото юридическо лице от лице на негово подчинение.

7.   Компетентните органи упражняват правомощията си за налагане на административни санкции и мерки в съответствие с настоящия регламент по следните начини:

а)

пряко;

б)	в сътрудничество с други органи;

в)	под тяхно ръководство, чрез делегиране на правомощия на тези органи;

г)	чрез отнасяне на въпросите пред компетентните съдебни органи.

За да упражняват правомощията си за налагане на административни санкции и мерки, компетентните органи поддържат тясно сътрудничество, за да се гарантира, че тези административни санкции или мерки имат желания резултат и съгласуват действията си при работа по презгранични случаи.

Член 18

Специални разпоредби

Държавите членки гарантират, че техните административни санкции и мерки включват най-малко предвидените в член 59, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849 при следните нарушения на настоящия регламент:

а)	неколкократно и систематично непредоставяне от доставчик на платежни услуги на изискваната информация относно платеца и получателя, в нарушение на член 4, 5 или 6;

б)	неколкократно, систематично или грубо неспазване от доставчик на платежни услуги на задълженията за съхраняване на информация, в нарушение на член 16;

в)	неспазване от доставчик на платежни услуги на задължението за прилагане на ефективни стратегии и процедури, основани на анализ на риска, в нарушение на член 8 или 12;

г)	грубо неспазване от междинни доставчици на платежни услуги на задълженията съгласно член 11 или 12.

Член 19

Публикуване на санкциите и мерките

В съответствие с член 60, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849 компетентните органи своевременно публикуват административните санкции и мерки, наложени в случаите, посочени в членове 17 и 18 от настоящия регламент, включително информацията относно вида и естеството на нарушението и идентичността на лицата, които са отговорни за него, ако това е необходимо и пропорционално след оценка на всеки отделен случай.

Член 20

Прилагане на санкциите и мерките от компетентните органи

1.   При определяне на вида на административните санкции или мерки и размера на административната имуществена санкция компетентните органи вземат предвид всички обстоятелства от значение, включително обстоятелствата изброени в член 60, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849.

2.   По отношение на административните санкции и мерки, налагани в съответствие с настоящия регламент, се прилага член 62 от Директива (ЕС) 2015/849.

Член 21

Уведомяване за нарушения

1.   Държавите членки създават ефективни механизми, за да насърчават уведомяването на компетентните органи за нарушения на настоящия регламент.

Тези механизми включват най-малко механизмите, посочени в член 61, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849.

2.   Доставчиците на платежни услуги, в сътрудничество с компетентните органи, създават подходящи вътрешни процедури, по които техните служители или лица на сравними позиции да могат да уведомяват за нарушения по вътрешни канали по сигурен, независим, специален и анонимен начин, съобразно естеството и големината на съответния доставчик на платежни услуги.

Член 22

Мониторинг

1.   Държавите членки изискват от компетентните органи да осъществяват ефективен мониторинг и да вземат необходимите мерки, за да осигурят спазването на настоящия регламент, както и да насърчават чрез ефективни механизми уведомяването на компетентните органи за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент.

2.   След като държавите членки са уведомили Комисията и Съвместния комитет на ЕНО за правилата, посочени в параграф 1 от настоящия член, в съответствие с член 17, параграф 3, Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на глава IV, особено по отношение на презграничните случаи.

ГЛАВА V

ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПЪЛНОМОЩИЯ

Член 23

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета за предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма („Комитета“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА VI

ДЕРОГАЦИИ

Член 24

Споразумения със страни и територии, които не са част от територията на Съюза

1.   Комисията може да разреши на държава членка да сключи споразумение със страни или територии, които са извън териториалния обхват на ДЕС и ДФЕС, съгласно посоченото в член 355 от ДФЕС („съответната страна или територия“), като споразуменията съдържат дерогации от настоящия регламент, за да могат да се третират преводите на средства между съответната страна или територия и дадената държава членка като преводи на средства в рамките на същата държава членка.

Тези споразумения могат да се разрешат само когато са изпълнени следните условия:

а)	съответната страна или територия е в паричен съюз с дадената държава членка, съставлява част от валутната зона на тази държава членка или е подписала парична конвенция със Съюза, представляван от държава членка;

б)	доставчиците на платежни услуги в съответната страна или територия участват пряко или непряко в платежните и сетълмент системи в същата държава членка, и

в)	съответната страна или територия изисква от доставчиците на платежни услуги под нейна юрисдикция да прилагат същите правила като тези, установени с настоящия регламент.

2.   Дадена държава членка, която иска да сключи споразумение по параграф 1, изпраща искане до Комисията и ѝ предоставя цялата информация, необходима за оценката на искането.

3.   След като Комисията получи такова искане, преводите на средства между тази държава членка и съответната страна или територия временно се третират като преводи на средства в рамките на тази държава членка, докато се вземе решение в съответствие с настоящия член.

4.   Ако Комисията прецени в двумесечен срок от получаване на искането, че не разполага с цялата информация, необходима за оценката на искането, тя установява контакт със съответната държава членка и уточнява необходимата допълнителна информация.

5.   В едномесечен срок след получаването на цялата информация, която счита за необходима за оценка на искането, Комисията уведомява съответно отправилата искането държава членка и изпраща копия на искането до останалите държави членки.

6.   В тримесечен срок от уведомлението, посочено в параграф 5 от настоящия член, Комисията взема решение в съответствие с член 23, параграф 2 дали да разреши на съответната държава членка да сключи споразумението, което е предмет на искането.

Във всеки случай Комисията приема решението, посочено в първа алинея, в срок до 18 месеца след получаване на искането.

7.   До 26 март 2017 г. държави членки, които в съответствие с Решение за изпълнение 2012/43/ЕС на Комисията (20), Решение 2010/259/ЕС на Комисията (21), Решение 2009/853/ЕО на Комисията (22) или Решение 2008/982/ЕО на Комисията (23) са получили разрешение за сключване на споразумения със съответна държава или територия, предоставят на Комисията актуалната информация, която е необходима, за да се направи оценка по параграф 1, втора алинея, буква в).

В срок от три месеца от получаването ѝ Комисията разглежда предоставената информация, за да се увери, че съответната страна или територия изисква от доставчиците на платежни услуги под нейна юрисдикция да прилагат същите правила като тези, установени с настоящия регламент. Ако след разглеждане на информацията Комисията счита, че условието по параграф 1, втора алинея, буква в) вече не е изпълнено, тя отменя съответното решение на Комисията или решение за изпълнение на Комисията.

Член 25

Насоки

До 26 юни 2017 г. ЕНО издават насоки, адресирани до компетентните органи и доставчиците на платежни услуги, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, относно мерките, които да се предприемат съобразно настоящия регламент, по-специално относно прилагането на членове 7, 8, 11 и 12.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006

Регламент (ЕО) № 1781/2006 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 26 юни 2017 г.

---

(1)  ОВ C 166, 12.6.2013 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 31.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 20 април 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 20 май 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 70).

(5)  Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с мрежата на Ал Кайда (ОВ L 139, 29.5.2002 г., стр. 9).

(6)  Регламент (ЕС) № 356/2010 на Съвета от 26 април 2010 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени физически или юридически лица, образувания или органи предвид ситуацията в Сомалия (ОВ L 105, 27.4.2010 г., стр. 1).

(7)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (вж. страница 73 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(9)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11).

(11)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(12)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(13)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(14)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(15)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(16)  Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи (ОВ L 345, 8.12.2006 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(18)  ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 9.

(19)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(20)  Решение за изпълнение 2012/43/ЕС на Комисията от 25 януари 2012 г. за даване на разрешение на Кралство Дания да сключи споразумения с Гренландия и Фарьорските острови за третиране на паричните преводи между Дания и всяка една от тези територии като парични преводи в рамките на Дания, съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 24, 27.1.2012 г., стр. 12).

(21)  Решение 2010/259/ЕС на Комисията от 4 май 2010 г. за разрешаване на Френската република да сключи споразумение с Княжество Монако за третиране на паричните преводи между Френската република и Княжество Монако като парични преводи в рамките на Френската република съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 112, 5.5.2010 г., стр. 23).

(22)  Решение 2009/853/ЕО на Комисията от 26 ноември 2009 г. а за упълномощаване на Франция да сключи споразумение със Сен Пиер и Микелон, Майот, Нова Каледония, Френска Полинезия и Уолис и Футуна за третиране на паричните преводи между Франция и всяка една от тези територии като парични преводи в рамките на Франция съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 312, 27.11.2009 г., стр. 71).

(23)  Решение 2008/982/ЕО на Комисията от 8 декември 2008 г. за упълномощаване на Обединеното кралство да сключи споразумение с департамент Джърси, департамент Гърнзи и остров Ман за третиране на паричните преводи между Обединеното кралство и всяка една от тези територии като парични преводи в рамките на Обединеното кралство съгласно Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 352, 31.12.2008 г., стр. 34).

---

---

5.6.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/19

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/848 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2015 година

относно производството по несъстоятелност

(преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

На 12 декември 2012 г. Комисията прие доклад относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета (3). В доклада се стига до извода, че регламентът действа добре като цяло, но е желателно да се подобри прилагането на някои от разпоредбите му, с цел да се повиши ефективността при воденето на трансграничните производства по несъстоятелност. Тъй като посоченият регламент е бил изменян няколко пъти и трябва да се внесат още изменения, в интерес на яснотата той следва да бъде преработен.

(2)	Съюзът си е поставил за цел да създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(3)

Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква трансграничните производства по несъстоятелност да действат ефикасно и ефективно. Приемането на настоящия регламент е необходимо за постигането на тази цел, която попада в обхвата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси по смисъла на член 81 от Договора.

(4)

Дейностите на предприятията все по-често имат трансгранични последствия и поради това все повече се регламентират от правото на Съюза. Несъстоятелността на такива предприятия се отразява и на правилното функциониране на вътрешния пазар и поради това е необходим акт на Съюза, който да изисква координация на мерките, които трябва да се прилагат по отношение на имуществото на неплатежоспособния длъжник.

(5)

С оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се избягват стимулите за страните да прехвърлят активи или съдебни производства от една държава членка в друга, с цел да са в по-благоприятно правно положение във вреда на кредиторите на несъстоятелността (т.нар. „forum shopping“).

(6)

Настоящият регламент следва да включва разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и действия, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него. Настоящият регламент следва да съдържа също разпоредби относно признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени в рамките на такива производства, както и разпоредби относно приложимото право по отношение на производствата по несъстоятелност. Освен това настоящият регламент следва да установи правила относно координирането на производствата по несъстоятелност, които се отнасят за един и същ длъжник или за няколко членове на една и съща група дружества.

(7)

Банкрутът, производствата, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордатите и аналогичните производства и действията, свързани с такива производства, са изключени от обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4). Посочените производства следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. При тълкуването на настоящия регламент следва да се запълват, доколкото е възможно, нормативните празноти между двата инструмента. Въпреки това фактът, че дадено национално производство не е включено в списъка в приложение А към настоящия регламент, не следва да означава, че това производство е включено в обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(8)

За постигането на целта, свързана с подобряването и ускоряването на производствата по несъстоятелност с трансгранични последици, е необходимо и уместно разпоредбите за компетентността, признаването на съдебни решения и приложимото правото в тази област да бъдат включени в един правен акт на Съюза, който да бъде задължителен и пряко приложим в държавите членки.

(9)

Настоящият регламент следва да се прилага към производствата по несъстоятелност, които отговарят на условията, посочени в него, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, търговец или частно лице. Тези производства по несъстоятелност са изчерпателно изброени в приложение А. По отношение на националните производства, които се съдържат в приложение А, настоящият регламент следва да се прилага, без съдилищата на друга държава членка да разглеждат допълнително дали са изпълнени условията, посочени в настоящия регламент. Националните производства по несъстоятелност, които не са включени в списъка в приложение А, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(10)

Обхватът на настоящия регламент следва да бъде разширен, така че да обхване производствата, които насърчават спасяването на икономически жизнеспособни, но изпитващи трудности дружества и които дават втори шанс на предприемачите. Той следва да обхване по-специално производствата, предвиждащи оздравяване на длъжника на етап, когато само съществува вероятност от несъстоятелност, и производствата, при които длъжникът изцяло или частично запазва контрол върху своите активи и дейности. Той следва да обхване и производствата за погасяване на задължения или уреждане на дългове по отношение на потребители и на самостоятелно заети лица, например чрез намаляване на сумата, която да бъде изплатена от длъжника, или удължаване на определения на длъжника срок за плащане. Тъй като тези производства не водят непременно до назначаването на синдик, те следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, ако се извършват под контрола или надзора на съда. В този контекст понятието „контрол“ следва да включва ситуации, при които съдът се намесва само въз основа на жалба, подадена от кредитор или други заинтересовани страни.

(11)

Настоящият регламент следва да се прилага и за производствата, при които се налага спиране на изпълнителните действия, предявени от индивидуални кредитори, когато тези действия биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху преговорите и да попречат на перспективите за оздравяване на стопанската дейност на длъжника. Такива производства следва да не бъдат във вреда на кредиторите на несъстоятелността и ако не може да бъде постигнато споразумение за план за оздравяване, следва да предхождат производствата, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(12)

Настоящият регламент следва да се прилага за производства, чието образуване се разгласява публично, за да могат кредиторите да узнаят за производствата и да предявят вземанията си, като по този начин се гарантира колективният характер на производствата, както и за да се даде възможност на кредиторите да оспорят компетентността на съда, образувал производствата.

(13)

В съответствие с това производствата по несъстоятелност с поверителен характер следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Макар че тези производства могат да бъдат от съществено значение в някои държави членки, поради техния поверителен характер е невъзможно кредитор или съд, който се намира в друга държава членка, да научи, че са образувани такива производства, поради което трудно може да се предвиди признаване на правните последици от такива производства на територията на целия Съюз.

(14)

Колективните производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент, следва да включват всички или значителна част от кредиторите, на които длъжникът дължи всички неизплатени задължения или голям дял от тях, при условие че вземанията на кредиторите, които не участват в такова производство, не са засегнати. Следва също да бъдат обхванати производствата, в които участват само финансовите кредитори на даден длъжник. Производствата, които не включват всички кредитори на даден длъжник, следва да са производства, насочени към предприемане на спасителни мерки спрямо длъжника. Производствата, които водят до окончателно преустановяване на дейността на длъжника или до осребряване на имуществото му, следва да включват всички кредитори на длъжника. Освен това фактът, че при някои производства по несъстоятелност за физически лица определени категории вземания, като вземания за издръжка, се изключват от възможността за погасяване на задължения, не следва да означава, че тези производства не са колективни.

(15)

Настоящият регламент следва да се прилага и за производства, които съгласно правото на някои държави членки са образувани и за известно време провеждани като производства с временен или предварителен характер, преди съдът да постанови решение, което да потвърди продължаването на производството като стандартно производство. Освен че са обозначени като „временни“, тези производства следва да отговарят на всички други изисквания на настоящия регламент.

(16)

Настоящият регламент следва да се прилага за производствата, основани на правни норми относно несъстоятелността. Производствата обаче, които са основани на общото дружествено право, което не е предназначено изключително да разглежда състояния на неплатежоспособност, не следва да се считат за основани на правни норми относно несъстоятелността. По същия начин целта на уреждането на дълг не следва да включва специфични производства, при които се отписват дългове на физически лица с много ниски доходи и много ниска стойност на активите, при условие че този тип производства при никакви обстоятелства не предвиждат разплащане с кредитора.

(17)

Обхватът на настоящия регламент следва да бъде разширен и да включи производства, задействани в случаите, когато длъжникът е изправен пред нефинансови затруднения, при условие че тези затруднения пораждат действителна и сериозна заплаха за настоящата или бъдещата способност на длъжника да плати задълженията си при настъпването на падежа им. Подходящата времева рамка за определянето на тази заплаха може да се простира в период от няколко месеца или дори повече, за да се вземат предвид случаите, когато длъжникът е изправен пред нефинансови затруднения, представляващи заплаха за статуса на неговата търговска дейност като рентабилно предприятие и в средносрочен план, за неговата ликвидност. Такъв може да е например случаят, ако длъжникът е загубил договор, който е от ключово значение за него.

(18)	Настоящият регламент не следва да засяга правилата относно възстановяването на държавни помощи от дружества в несъстоятелност по смисъла на тълкуването в съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(19)

Производствата по несъстоятелност, които се отнасят до застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други посредници, институции или предприятия, обхванати от Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), и предприятията за колективно инвестиране следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент, тъй като те попадат в обхвата на специални режими и националните надзорни органи разполагат с широки правомощия за намеса.

(20)

Производствата по несъстоятелност не включват непременно намесата на съдебен орган. Поради това терминът „съд“, който се използва в настоящия регламент, следва в някои разпоредби да се разбира в широк смисъл и да включва лице или орган, които са оправомощени по националното право да образуват производства по несъстоятелност. За целите на прилагането на настоящия регламент производствата (включващи актовете и формалностите, определени от закона) следва не само да съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, но и да са официално признати и да имат изпълнителна сила в държавата членка, в която е образувано производството по несъстоятелност.

(21)

Синдиците са определени в настоящия регламент и са изброени в приложение Б. Синдици, които са назначени без участието на съдебен орган, следва съгласно националното право да отговарят на необходимите регулаторни изисквания и да бъдат оправомощени да участват в производства по несъстоятелност. Националната регулаторна рамка следва да предвижда подходящи правила, уреждащи потенциалните конфликти на интереси.

(22)

Настоящият регламент отчита факта, че поради значителните различия между материалноправните норми, не е удобно на практика да се определи производство по несъстоятелност с универсален обхват за целия Съюз. В тази връзка прилагането без изключение на правото на държавата, в която е образувано производството, често би довело до трудности. Това е така например при широко различаващите се национални норми относно обезпечения, които съществуват в държавите членки. От друга страна, правата на предпочтително удовлетворение, от които се ползват някои кредитори в производството по несъстоятелност, в някои случаи са напълно различни. При следващия преглед на настоящия регламент ще трябва да се набележат допълнителни мерки за подобряване на правата на предпочтително удовлетворение на наетите лица на европейско равнище. Настоящият регламент следва да има предвид тази различна национална правна регламентация в два аспекта. От една страна, следва да се предвидят специални правила относно приложимото право при някои особено важни права и правни отношения (например вещни права и трудови договори). От друга страна, следва да се разрешат национални производства, които се отнасят само за имущество, което се намира в държавата, в която е образувано производството, наред с главното производство по несъстоятелност с универсален обхват.

(23)

Настоящият регламент дава възможност да се образува главно производство по несъстоятелност в държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника. Това производство има универсален обхват и цели включването на цялото имущество на длъжника. С цел защита на различните интереси, настоящият регламент дава възможност паралелно с главното производство по несъстоятелност да се образуват и вторични производства по несъстоятелност. Вторично производство по несъстоятелност може да се образува в държавата членка, в която длъжникът притежава предприятие. Действието на вторичното производство по несъстоятелност е ограничено до имуществото, което се намира в тази държава. Задължителните правила за координация с главното производство по несъстоятелност удовлетворяват изискването за единност на производството в Съюза.

(24)

Когато главното производство по несъстоятелност, засягащо юридическо лице или дружество, е образувано в държава членка, различна от държавата членка, където е седалището на това лице или дружество, следва да е възможно да се образува вторично производство по несъстоятелност в държавата членка, където се намира седалището, при условие че длъжникът извършва икономическа дейност с човешки ресурси и имуществени активи в тази държава, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(25)	Настоящият регламент се прилага само към производствата по отношение на длъжник, чийто център на основните интереси се намира в Съюза.

(26)

Правилата относно компетентността, които се съдържат в настоящия регламент, определят само международната компетентност, т.е. посочват държавите членки, чиито съдилища могат да образуват производство по несъстоятелност. Териториалната компетентност в рамките на съответната държава членка следва да бъде определена в националното право.

(27)	Преди да образува производство по несъстоятелност компетентният съд следва да провери служебно дали центърът на основните интереси на длъжника или предприятието на длъжника попада действително в неговата териториална компетентност.

(28)

Когато се определя дали центърът на основните интереси на длъжника може да се удостовери от трети лица, следва да се отдели специално внимание на кредиторите и тяхното становище относно мястото на управление на интересите на длъжника. Това може да изисква, в случай на промяна в центъра на основните интереси, кредиторите да бъдат своевременно информирани за новото място, от което длъжникът провежда дейностите си, например като се обърне внимание на промяната в адреса в търговска кореспонденция или новото място се оповести публично чрез други подходящи средства.

(29)	Настоящият регламент следва да съдържа редица предпазни мерки, насочени към предотвратяване на търсенето на най-благоприятната правна система чрез злоупотреба или измама.

(30)

Във връзка с това презумпциите, че седалището, основното място на стопанска дейност и мястото на обичайно пребиваване са център на основните интереси, следва да бъдат оборими и съответният съд на държава членка следва да преценява внимателно дали центърът на основните интереси на длъжника се намира наистина в съответната държава членка. Когато става дума за дружество, тази презумпция следва да може да се обори, когато централното управление на дружеството се намира в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището му, и когато чрез цялостна оценка на всички фактори от значение за случая бъде установено по начин, който може да се удостовери от трети лица, че действителният център на управление и контрол на дружеството и на управление на неговите интереси се намира в тази друга държава членка. Когато става дума за физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност, тази презумпция следва да може да се обори, например когато по-голямата част от активите на длъжника се намират извън територията на държавата членка на обичайното му пребиваване или когато може да се установи, че основната причина за преместването на длъжника е била да подаде искане за образуване на производство по несъстоятелност в новата юрисдикция и когато такова искане би накърнило съществено интересите на кредиторите, които са имали отношения с длъжника преди преместването.

(31)

Със същата цел за предотвратяване на търсенето на най-благоприятната правна система чрез злоупотреба или измама, презумпцията, че центърът на основните интереси е мястото на седалището, мястото на основна стопанска дейност на физическото лице или мястото на обичайно пребиваване на физическото лице, следва да не се прилага, когато съответно — в случай на дружество, юридическо лице или физическо лице, упражняващо независима стопанска или професионална дейност — длъжникът е преместил седалището или мястото на основна стопанска дейност в друга държава членка в рамките на период от три месеца преди искането за образуване на производство по несъстоятелност или — в случай на физическо лице, което не упражнява независима стопанска или професионална дейност — длъжникът е преместил мястото на обичайното си пребиваване в друга държава членка в рамките на период от шест месеца преди искането за образуване на производство по несъстоятелност.

(32)

При всяко положение, когато обстоятелствата по случая пораждат съмнения относно компетентността на съда, съдът следва да поиска длъжникът да представи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си и когато това се допуска съгласно приложимото право към производството по несъстоятелност, да даде възможност на кредиторите на длъжника да представят своите становища по въпроса за компетентността.

(33)	В случаите, когато съдът, сезиран с искане за образуване на производство по несъстоятелност, установи, че центърът на основните интереси не се намира на неговата територия, той следва да не образува главно производство по несъстоятелност.

(34)	Освен това всеки кредитор на длъжника следва да разполага с ефективни средства за правна защита срещу решението за образуване на производството по несъстоятелност. Последиците от обжалването на решение за образуване на производство по несъстоятелност следва да бъдат уредени от националното право.

(35)

Съдилищата на държавата членка, на чиято територия са образувани производства по несъстоятелност, следва да бъдат компетентни да разглеждат и исковете, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него. Такива искове следва да включват отменителни искове срещу ответници в други държави членки и искове относно задължения, които възникват в хода на производството по несъстоятелност, като авансово плащане на разходите по производството. За сметка на това исковете за изпълнение на задължения по силата на договор, сключен от длъжника преди образуването на производството, не произтичат пряко от производството. Когато подобен иск е свързан с друг иск, чието основание се съдържа в общото гражданско или търговско право, синдикът следва да има възможност да предяви и двата иска пред съдилищата по местоживеене на ответника, ако смята, че е по-ефикасно исковете да се предявят пред този съд. Такъв би могъл да бъде случаят например когато синдикът иска да съчетае иск за гражданска отговорност на директор по силата на правото в областта на несъстоятелността с иск, чието правно основание се съдържа в дружественото право или в правото за общата извъндоговорна отговорност.

(36)

Компетентният съд за образуване на главното производство по несъстоятелност следва да може да постановява временни и обезпечителни мерки от момента на постъпването на молбата за образуване на производството. Обезпечителните мерки, които са постановени както преди, така и след началото на производството по несъстоятелност, са от съществена важност за гарантиране на ефективността на производството по несъстоятелност. Настоящият регламент следва да предвиди различни възможности в това отношение. От една страна, компетентният съд по главното производство по несъстоятелност следва също да може да постанови временни и обезпечителни мерки относно имуществото, което се намира на територията на други държави членки. От друга страна, синдик, назначен временно преди образуването на главното производство по несъстоятелност, следва да може да поиска в държавите членки, в които длъжникът притежава предприятия, да бъдат приложени обезпечителните мерки, които са предвидени в правото на тези държави членки.

(37)

Преди образуването на главното производство по несъстоятелност правото да се поиска образуването на производство по несъстоятелност в държавата членка, в която длъжникът притежава предприятие, следва да бъде ограничено до местните кредитори и публичните органи или до случаите, в които не може да се образува главно производство по несъстоятелност по правото на държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника. Причината за това ограничение е да се сведат само до абсолютно необходимото случаите, в които се искат частични производства преди главното производство по несъстоятелност.

(38)

След откриването на главното производство по несъстоятелност настоящият регламент не ограничава правото да се иска откриване на производство по несъстоятелност в държава членка, в която длъжникът притежава предприятие. Синдикът по главното производство по несъстоятелност или всяко друго лице, разполагащо с правомощия по националното право на тази държава членка, може да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност.

(39)

В настоящия регламент следва да се предвидят правила за локализиране на имуществото на длъжника, които следва да се прилагат, когато се определя кои активи могат да бъдат отнесени към главното или вторичното производство по несъстоятелност или към ситуации, включващи вещни права на трети лица. По-конкретно в настоящия регламент следва да се предвиди, че европейските патенти с единно действие, общностната търговска марка или други подобни права, например правната закрила на Общността на сортовете растения или промишления дизайн на Общността, следва да се включват само в главното производство по несъстоятелност.

(40)

Вторичното производство по несъстоятелност може освен да защитава местни интереси, да служи и за други цели. Например в случай че масата на несъстоятелността на длъжника е прекалено сложна за цялостно управление или когато разликите между съответните правни системи са толкова големи, че могат да произтичат трудности от разширяването на действието на закона на държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, до другите държави членки, в които се намира имущество на длъжника. По тази причина синдикът по главното производство по несъстоятелност може да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност, когато това е необходимо за ефективното управление на масата на несъстоятелността.

(41)

Вторичното производство по несъстоятелност може също така да затрудни ефикасното управление на масата на несъстоятелността. Поради това в настоящия регламент се определят две специфични ситуации, в които съдът, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, следва да може, по искане на синдика в главното производство по несъстоятелност, да отложи или да откаже образуването на такова производство.

(42)

На първо място, настоящият регламент предоставя на синдика в главното производство по несъстоятелност възможността да поеме задължение пред местните кредитори те да бъдат третирани така, сякаш вторичното производство по несъстоятелност е образувано. Поемането на такова задължение е подчинено на определени условия, посочени в настоящия регламент, и по-конкретно то трябва да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство на местните кредитори. Когато е поето такова задължение, съдът, сезиран с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност, следва да може да отхвърли това искане, ако се е уверил, че поетото задължение осигурява адекватна защита на общите интереси на местните кредитори. При оценяването на тези интереси съдът следва да вземе под внимание факта, че поетото задължение е одобрено с квалифицирано мнозинство на местните кредитори.

(43)

За целите на поемането на задължение пред местните кредитори имуществото и правата, които се намират в държавата членка, в която длъжникът притежава предприятие, следва да формират подкатегория на масата на несъстоятелността, и при тяхното разпределение и при разпределението на приходите, получени от осребряването им, синдикът по главното производство по несъстоятелност следва да спазва правата на предпочтително удовлетворение, с които кредиторите биха се ползвали, ако вторичното производство по несъстоятелност е било образувано в тази държава членка.

(44)

Във връзка с одобряване на задължението следва да се прилага съобразно случая националното право. По-специално когато съгласно националното право правилата за гласуване за приемането на план за оздравяване изискват предварително одобрение на вземанията на кредиторите, тези вземания следва да се считат за одобрени за целите на гласуването на задължението. Когато по националното право съществуват различни процедури за одобряване на плановете за оздравяване, държавите членки следва да посочат конкретната процедура, която да се прилага в този контекст.

(45)

На второ място, в настоящия регламент следва да се предвиди възможността съдът да спре временно образуването на вторично производство по несъстоятелност, когато по главното производство по несъстоятелност е било наложено спиране на индивидуалните производства за принудително изпълнение, с цел да се запази ефективността на спирането, постановено в главното производство по несъстоятелност. Съдът следва да може да постанови временното спиране, ако се е уверил, че са предприети подходящи мерки за защита на общите интереси на местните кредитори. В такъв случай всички кредитори, които могат да бъдат засегнати от изхода на преговорите по план за оздравяване, следва да бъдат информирани за преговорите и да им се позволи да участват в тях.

(46)

За да се гарантира ефективна защита на местните интереси, синдикът по главното производство по несъстоятелност следва да не може да осребрява или да премества по представляващ злоупотреба начин имущество, което се намира в държавата членка, в която е разположено дадено предприятие, по-специално с цел да осуети възможността за реално удовлетворяване на такива интереси, в случай че впоследствие се образува вторично производство по несъстоятелност.

(47)

Настоящият регламент не следва да препятства съдилищата на държавата членка, в която е образувано вторичното производство по несъстоятелност, да санкционират директорите на даден длъжник за нарушения на задълженията им, при условие че тези съдилища са компетентни да разглеждат подобни спорове съгласно националното право.

(48)

Главното производство по несъстоятелност и вторичните производства по несъстоятелност могат да допринесат за ефективното управление на масата на несъстоятелността на длъжника или за ефективното осребряване на цялото имущество, ако е налице надлежно сътрудничество между участниците във всички паралелни производства. Надлежното сътрудничество предпоставя различните синдици и сезираните съдилища да работят в тясно сътрудничество, по-специално като обменят достатъчно количество информация. За да се гарантира определящата роля на главното производство по несъстоятелност, на синдика по това производство следва да бъдат предоставени редица възможности да влияе върху висящите по същото време вторични производства по несъстоятелност. По-специално синдикът следва да може да предложи план за оздравяване или предпазен конкордат между длъжника и кредиторите, или да поиска спиране на осребряването на масата на несъстоятелността във вторичното производство по несъстоятелност. При осъществяване на сътрудничеството си синдиците и съдилищата следва да вземат предвид най-добрите практики за сътрудничество при трансгранични дела за несъстоятелност, установени в принципите и насоките относно комуникацията и сътрудничеството, приети от европейските и международните организации, работещи в сферата на правото в областта на несъстоятелността, и по-конкретно в съответните насоки, изготвени от Комисията по международно търговско право на Организацията на обединените нации (UNCITRAL).

(49)

Предвид това сътрудничество синдиците и съдилищата следва да могат да сключват споразумения и протоколи с цел улесняване на трансграничното сътрудничество на множество производства по несъстоятелност в различни държави членки по отношение на един и същ длъжник или членове на една и съща група дружества, когато това съответства на приложимите за всяко от производствата правила. Тези споразумения и протоколи могат да се различават по форма, която може да бъде писмена или устна, и обхват, който може да варира от общ до конкретен, и могат да бъдат сключвани от различни страни. В обикновените общи споразумения може да се подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между страните, без да се разглеждат конкретни въпроси, докато с по-подробните, конкретни споразумения може да се създава рамка от принципи, уреждащи множеството производства по несъстоятелност, и те могат да бъдат одобрявани от участващите съдилища, когато националното право изисква това. Те могат да отразяват съгласието между страните да предприемат или да се въздържат от предприемане на определени стъпки или действия.

(50)

По същия начин съдилища на различни държави членки могат да си сътрудничат чрез координация при назначаването на синдици. В този контекст те могат да назначат един-единствен синдик за няколко производства по несъстоятелност по отношение на един и същ длъжник или за различни членове на група дружества, при условие че това е съвместимо с разпоредбите, приложими за всяко от производствата, по-конкретно с които и да е изисквания относно квалификацията и лиценза на синдика.

(51)	С настоящия регламент следва да се гарантира ефикасното управление на производствата по несъстоятелност, отнасящи се за различни дружества, които са част от дадена група дружества.

(52)

Когато са образувани производства по несъстоятелност за няколко дружества от една и съща група, между участниците в тези производства следва да се осъществява надлежно сътрудничество. Следователно по отношение на различните синдици и сезираните съдилища следва да е в сила подобно задължение за сътрудничество и комуникация помежду им, като задължението, наложено на синдиците и съдилищата по главното и вторичните производства по несъстоятелност, образувани срещу един и същ длъжник. Сътрудничеството между синдиците следва да не се осъществява в противоречие с интересите на кредиторите във всяко производство и следва да е насочено към намиране на решение, което да удовлетворява интересите на групата като цяло.

(53)

Въвеждането на правила относно производството по несъстоятелност на групи дружества следва да не ограничава възможността даден съд да образува производства по несъстоятелност срещу няколко дружества, принадлежащи към една и съща група, в една-единствена юрисдикция, ако смята, че центърът на основните интереси на тези дружества е в една и съща държава членка. В такива случаи съдът следва да може също да назначи, ако е подходящо, един и същи синдик по всички засегнати производства, при условие че това не противоречи на приложимите за тях правила.

(54)

С оглед на още по-доброто координиране на производството по несъстоятелност на членове на група дружества и за да се осигури възможност за координирано оздравяване на групата, настоящият регламент следва да въведе процесуални правила за координирането на производството по несъстоятелност на членове на група дружества. Това координиране следва да има за цел да гарантира ефективността на координацията, като същевременно се зачита самостоятелната правосубектност на всеки член на групата.

(55)

Синдикът, назначен в производство по несъстоятелност, образувано във връзка с член на група от дружества, следва да може да поиска образуването на координирано производство на групата. Преди да отправи такова искане обаче синдикът следва да получи необходимото разрешение, когато това се изисква от правото, приложимо към производството по несъстоятелност. В искането следва да са посочени съществените елементи на координирането, по-специално изложение на плана за координиране, кандидатура за лице, което да бъде определено като координатор и изложение на прогнозните разходи за координирането.

(56)

За да се гарантира доброволният характер на координираните производства на групи дружества, участващите синдици следва да могат да повдигат възражение срещу участието си в производствата в рамките на определен срок. За да могат участващите синдици да вземат информирано решение относно участието си в координирано производство на групата, те следва да бъдат информирани на ранен етап за съществените елементи на координирането. Същевременно синдик, който първоначално възразява срещу включването му в координирано производство на групата, следва да може впоследствие да поиска да участва в него. В този случай координаторът следва да вземе решение относно допустимостта на искането. Всички синдици, включително отправилият искането синдик, следва да бъдат информирани за решението на координатора и следва да имат възможност да оспорват това решение пред съда, който е образувал координираното производство на групата.

(57)

Координираните производства на групи дружества следва винаги да имат за цел да способстват за ефективността при воденето на производствата по несъстоятелност на членове на групата и като цяло да имат положително въздействие върху кредиторите. Поради това настоящият регламент следва да гарантира, че съдът, в който е внесено искането за координирано производство на група дружества, е направил оценка на тези критерии преди образуването на координирано производство на група дружества.

(58)

Разходите за координираните производства на групи дружества не следва да натежават спрямо преимуществата им. Ето защо е необходимо да се гарантира, че разходите по координирането и делът от тези разходи, който ще понесе всеки от членовете на групата, са уместни, пропорционални и разумни, и са определени в съответствие с националното право на държавата членка, в която е образувано координираното производство на групи дружества. Участващите синдици следва също да имат възможност да контролират тези разходи от началния стадий на производството. Когато това се изисква от националното право, за контролирането на разходите от начален стадий на производството може да е необходимо синдикът да получи одобрение от съд или комитет на кредитори.

(59)

Когато координаторът преценява, че изпълнението на задачите му налага значително увеличение на разходите в сравнение с първоначалните прогнозни разходи и във всеки случай, когато разходите надвишават 10 % от прогнозните разходи, координаторът следва да получи от съда, който е образувал координираното производство на групата, разрешение за превишаване на тези разходи. Преди да вземе решение, съдът, който е образувал координираното производство на групата, следва да даде на участващите синдици възможността да бъдат изслушани, за да им даде възможност да съобщят своите наблюдения относно уместността на искането на координатора.

(60)

За членове на група дружества, които не участват в координирано производство на група дружества, в настоящия регламент следва също да се предвиди алтернативен механизъм за постигане на координирано оздравяване на групата. Синдик, назначен по производство, отнасящо се до член на група от дружества, следва да може да поиска спиране на всяка мярка, свързана с осребряването на активите в производствата, образувани по отношение на други членове на групата, които не са предмет на координирано производство на група дружества. Такова спиране следва да може да бъде поискано само ако е представен план за оздравяване на членовете на съответната група, ако планът е в полза на кредиторите по производството, спрямо което е поискано спирането, и ако спирането е необходимо, за да се гарантира, че планът ще бъде изпълнен надлежно.

(61)

Настоящият регламент не следва да препятства държавите членки да установяват национални правила, които да допълват правилата за сътрудничество, комуникация и координация във връзка с несъстоятелността на членове на групите дружества, установени в настоящия регламент, при условие че обхватът на тези национални правила е ограничен в рамките на националната юрисдикция и че прилагането им не засяга ефективността на правилата, предвидени в настоящия регламент.

(62)

Установените в настоящия регламент правила относно сътрудничеството, комуникацията и координацията в рамките на производствата по несъстоятелност на членове на група дружества следва да се прилагат само доколкото производствата, отнасящи се за различни членове на една и съща група дружества, са образувани в повече от една държава членка.

(63)

Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в Съюза, следва да има право да предяви вземанията си срещу активите на длъжника във всяко висящо в рамките на Съюза производство по несъстоятелност. Това следва да се прилага и за данъчните и социалноосигурителните органи. Настоящият регламент не следва да препятства синдика да предявява вземания от името на определени групи кредитори, например наети лица, когато това е предвидено в националното право. Въпреки това, с цел равнопоставеност между кредиторите следва да се съгласува разпределението на приходите от осребряването на имуществото. Всеки кредитор следва да разполага с възможността да запази това, което е получил при производството по несъстоятелност, но следва да има право да участва в разпределението на цялото имущество, което се извършва в рамките на различно производство, само ако кредиторите от същия ред са получили същия дял от своите вземания.

(64)

От съществено значение е кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в Съюза, да бъдат информирани за образуването на производство по несъстоятелност, което се отнася за имуществото на длъжника им. За да се гарантира бързото предаване на информация на кредиторите, Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да не се прилага в случаите, когато в настоящия регламент се говори за задължението за информиране на кредиторите. Използването на стандартни формуляри, които са на разположение на всички официални езици на институциите на Съюза, следва да улесни задачата на кредиторите при предявяване на вземания в производства, образувани в друга държава членка. Последиците от представяне на стандартни формуляри с непълна информация следва да се уреждат от националното право.

(65)

Настоящият регламент следва да предвижда възможност за незабавно признаване на решенията за образуване, провеждане и приключване на производство по несъстоятелност, които попадат в неговия обхват, както и на решенията, които се намират в пряка връзка с това производство по несъстоятелност. Автоматично признаване следва да означава, че последиците от производство, което е извършено по правото на държавата членка, в която е образувано производството, пораждат действие във всички останали държави членки. Признаването на решенията, които са постановени от съдилища на държавите членки, следва да се основава на принципа на взаимното доверие. В това отношение основанията за непризнаване следва да се сведат до необходимия минимум. Съгласно същия принцип следва да се разрешава и всеки възникнал спор, когато съдилищата на две държави членки претендират, че е в тяхната компетентност да образуват главно производство по несъстоятелност. Решението на съда, който първи е образувал производството, следва да бъде признато в останалите държави членки, без те да имат правото да подлагат на контрол това решение на съда.

(66)

Настоящият регламент следва да създаде, в рамките на материята, попадаща в неговия обхват, единни правила за случаите на стълкновение на закони, които да заменят, в рамките на обхвата им, националните норми на международното частно право. Доколкото не е предвидено друго, следва да се прилага правото на държавата членка, която е образувала производството (lex concursus). Това стълкновително правило следва да се прилага както към главното производство по несъстоятелност, така и към частичните производства. Lex concursus определя всички последици от производството по несъстоятелност, процесуални и материални, спрямо заинтересованите лица и съответните правоотношения. Това право урежда всички условия за образуването, провеждането и приключването на производството по несъстоятелност.

(67)

Автоматичното признаване на едно производство по несъстоятелност, към което по принцип се прилага правото на държавата членка, в която е образувано производството, може да влезе в конфликт с нормите, съгласно които се осъществяват сделките в други държави членки. За да бъдат защитени законните очаквания и сигурността на сделките в държавите членки, различни от тази, в която е образувано производството, следва да се предвидят редица изключения от общото правило.

(68)

Налице е съществена необходимост при вещните права да се предвиди специална привръзка, която се отклонява от тази, препращаща към правото на държавата, в която е образувано производството, тъй като тези права са от голямо значение за отпускането на кредити. Поради това основанието, валидността и обхвата на едно вещно право следва по принцип да се определят съгласно правото на държавата, в която се намира вещта, и да не се влияят от образуването на производство по несъстоятелност. Притежателят на вещното право следва да продължи да има възможността да предявява правото си за отделяне на даденото обезпечение или отделно удовлетворяване на вземането си от него. Когато имуществата са предмет на вещни права по lex situs на една държава членка, а главното производство по несъстоятелност е образувано в друга държава членка, синдикът по главното производството по несъстоятелност следва да има възможността да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност в юрисдикцията, в която възникват вещните права, при условие че длъжникът притежава предприятие в тази държава. Ако не се образува вторично производство по несъстоятелност, остатъкът от приходите от продажбата на имуществен обект, върху които съществуват вещни права, следва да се плати на синдика по главното производство по несъстоятелност.

(69)	С настоящия регламент се установяват няколко разпоредби, съгласно които съдът постановява спиране на образуването на производство или спиране на производство за принудително изпълнение. Всяко такова спиране следва да не засяга вещните права на кредиторите или на третите страни.

(70)

Ако правото на държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, не допуска прихващане на вземания, кредиторът въпреки това следва да има право на прихващане, ако последното е възможно съгласно правото, което е приложимо към вземането на неплатежоспособния длъжник. По този начин прихващането би придобило обезпечителна функция, която е основана на правни норми, на които съответният кредитор може да се позове в момента на възникване на вземането.

(71)

Съществува също специална необходимост от защита при системите на разплащане и финансовите пазари, например във връзка със споразуменията за затваряне на позиции и споразуменията за нетиране, предвидени в тези системи, както и при продажбата на ценни книжа и гаранциите, които се предоставят за такива сделки съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7). За тези сделки единственото право, което е определящо, следва да бъде това, което се прилага за съответната система или пазар. Въпросното право има за цел да се избегне всякаква промяна в механизмите за плащане и сетълмент на сделките, предвидени и в системите на разплащане и на уреждане или на регулираните финансови пазари на държавите членки в случай на несъстоятелност на търговски партньор. Директива 98/26/ЕО съдържа специални разпоредби, които следва да имат предимство пред общите разпоредби, предвидени в настоящия регламент.

(72)

С оглед защитата на наетите лица и работните места, последиците от производството по несъстоятелност върху продължаването или прекратяването на трудовите правоотношения и върху правата и задълженията на всяка страна, които произтичат от тези правоотношения, следва да се определят от правото, което е приложимо към съответния трудов договор, в съответствие с общите правила за стълкновение на закони. Освен това в случаите, когато за прекратяването на трудов договор се изисква одобрението на съд или административен орган, държавата членка, в която се намира дадено предприятие на длъжника, следва да продължи да бъде компетентна да даде такова одобрение, дори когато в тази държава членка не е образувано производство по несъстоятелност. Всички други въпроси, които са свързани с правото по несъстоятелност, като например дали вземанията на наетите лица се гарантират от права на предпочтително удовлетворение и статутът, който могат да имат подобни права на предпочтително удовлетворение, следва да се решават съгласно правото на държавата членка, в която е образувано производство по несъстоятелност (главно или вторично), освен в случаите, когато е поето задължение да се избягват вторичните производства по несъстоятелност в съответствие с настоящия регламент.

(73)

Правото, приложимо относно последиците от производството по несъстоятелност върху висящ иск или висящо арбитражно производство във връзка с имуществен обект или право, което е част от масата на несъстоятелността на длъжника, следва да бъде правото на държавата членка, в която искът е висящ или в която се провежда арбитражното производство. Тази разпоредба обаче не следва да засяга националните правила относно признаването и изпълнението на арбитражни решения.

(74)

За да се отчетат специалните процесуални правила на съдебните системи в някои държави членки, следва да бъде осигурена гъвкавост относно някои правила на настоящия регламент. В съответствие с това позоваванията в настоящия регламент на уведомления, направени от съдебен орган на държава членка, следва да включват, когато процесуалните правила на държава членка изискват това, разпореждане на този съдебен орган, в което се постановява извършването на уведомление.

(75)

В интерес на търговския обмен основното съдържание на решението за образуване на производството следва да се публикува по искане на синдика в държава членка, различна от държавата на съда, който е постановил това решение. Ако в съответната държава членка има предприятие, публикуването следва да бъде задължително. И в двата случая обаче публикуването не следва да бъде условие за признаването на производство, което е образувано в друга държава членка.

(76)

С оглед подобряване на предоставянето на информация на съответните кредитори и съдилища и предотвратяване на образуването на паралелни производства по несъстоятелност, от държавите членки следва да се изисква да публикуват имащата отношение информация по трансгранични дела за несъстоятелност в публично достъпен електронен регистър. За да се улесни достъпът до тази информация за кредиторите и съдилищата с местоживеене, съответно местонахождение, в други държави членки, в настоящия регламент следва да се предвиди свързване на регистрите по несъстоятелност чрез европейския портал за електронно правосъдие. Държавите членки следва да бъдат свободни да публикуват имаща отношение информация в няколко регистъра, както и следва да бъде възможно свързването на повече от един регистър за държава членка.

(77)

В настоящия регламент следва да се определи минималното количество информация, което да бъде публикувано в регистрите по несъстоятелност. Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да включват допълнителна информация. Когато длъжникът е физическо лице, в регистрите по несъстоятелност следва да се посочи единствено регистрационен номер, ако длъжникът упражнява независима стопанска или професионална дейност. Този регистрационен номер следва да се разбира като единният регистрационен номер на неговата независима стопанска или професионална дейност, публикуван в търговския регистър, ако има такъв.

(78)

Информацията относно определени аспекти на производството по несъстоятелност, например сроковете за предявяване на вземания или за обжалване на решения, е от съществено значение за кредиторите. Настоящият регламент обаче не следва да изисква от държавите членки да изчисляват тези срокове за всеки отделен случай. Държавите членки следва да могат да изпълняват задълженията си, като добавят към европейския портал за електронно правосъдие хиперлинкове с ясна информация относно критериите за изчисляването на тези срокове.

(79)

За да осигурят достатъчна защита на информацията относно физически лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност, държавите членки следва да могат да обвържат достъпа до тази информация с допълнителни критерии за търсене, например личния идентификационен номер на длъжника, адрес, дата на раждане или района на компетентния съд, или да го предоставят при определени условия, като искане към компетентен орган или проверка за наличието на законен интерес.

(80)

Държавите членки следва също да могат да не включват в регистрите си по несъстоятелност информация относно физически лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност. В тези случаи държавите членки следва да гарантират, че свързаната със случая информация е предоставена на кредиторите чрез индивидуално уведомяване и че вземанията на кредиторите, които не са получили информацията, не са засегнати от производството.

(81)

В някои случаи част от заинтересованите лица може да не знаят за образуваното производство по несъстоятелност и добросъвестно да действат по начин, който противоречи на новите обстоятелства. С цел да бъдат защитени лица, които поради незнание за образуването на производство в друга държава членка са извършили плащане към длъжника, вместо към синдика в другата държава членка, следва да се предвиди такова плащане да има действие на погасяване на задължението.

(82)	За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(83)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. Той се стреми по-конкретно към насърчаване на прилагането на членове 8, 17 и 47, които се отнасят съответно до защитата на личните данни, правото на собственост и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

(84)	При обработването на лични данни за целите на настоящия регламент се прилагат Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(85)	Настоящият регламент не засяга Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (11).

(86)

Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради създаването на правна рамка за правилно водене на трансграничните производства по несъстоятелност може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(87)

В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и в прилагането на настоящия регламент.

(88)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(89)	Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 27 март 2013 г. (12),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за публичните колективни производства, включително временните производства, чието правно основание се съдържа в правни норми относно несъстоятелността и при които с цел спасителни мерки, уреждане на дълг, оздравяване или ликвидация:

а)	цялото или част от имуществото на длъжник се включва в масата на несъстоятелността и се назначава синдик;

б)	имуществото и дейността на длъжник подлежат на съдебен контрол или надзор; или

в)

спиране на индивидуалните производства за принудително изпълнение се налага от съд или по силата на закона, за да се даде възможност за провеждането на преговори между длъжника и неговите кредитори, при условие че производствата, при които е наложено спирането, предвиждат подходящи мерки за защита на кредиторите на несъстоятелността, а в случай че не бъде постигнато споразумение, са предварителни по отношение на производствата, посочени в буква а) или б).

Когато производствата, посочени в настоящия параграф, могат да бъдат образувани в случаи, в които съществува само вероятност от неплатежоспособност, тяхната цел е да се избегне неплатежоспособността на длъжника или преустановяването на неговата стопанска дейност.

Производствата, посочени в настоящия параграф, са изброени в приложение А.

2.   Настоящият регламент не се прилага за производствата, посочени в параграф 1, които засягат:

а)	застрахователни дружества;

б)	кредитни институции;

в)	инвестиционни посредници и други посредници, институции и предприятия, доколкото те са обхванати от Директива 2001/24/ЕО; или

г)	предприятия за колективно инвестиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

1)	„колективни производства“ означава производства, които включват всички кредитори на длъжник или значителна част от тях, при условие че в последния случай производствата не засягат вземанията на кредитори, които не участват в тях;

2)

„предприятия за колективно инвестиране“ означава предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), определени в Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), и алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), определени в Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14);

3)

„длъжник, който е във владение на имуществото“ означава длъжник, по отношение на който е образувано производство по несъстоятелност, което не включва непременно назначаването на синдик или пълното прехвърляне на правата и задълженията за управление на имуществото на длъжника към синдика и при което длъжникът следователно запазва изцяло или поне отчасти контрол върху своето имущество и дейности;

4)	„производство по несъстоятелност“ означава производствата, изброени в приложение А;

5)

„синдик“ означава всяко лице или орган, чиято функция, дори и временно, е: i) да провери и приеме вземанията, предявени в производство по несъстоятелност; ii) да представлява колективния интерес на кредиторите; iii) да управлява, изцяло или частично, масата на несъстоятелността; iv) да осребри имуществото, посочено в подточка iii); или v) да упражнява контрол върху управлението на дейността на длъжника. Лицата и органите, посочени в първа алинея, са изброени в приложение Б;

6)

„съд“ означава: i) в член 1, параграф 1, букви б) и в), член 4, параграф 2, членове 5 и 6, член 21, параграф 3, член 24, параграф 2, буква й), членове 36 и 39 и членове 61—77, съдебният орган на държава членка; ii) във всички останали членове означава съдебният орган или всеки друг компетентен орган на държава членка, който е оправомощен да образува или да потвърждава образуването на производство по несъстоятелност или да взема решения в хода на такова производство;

7)	„съдебно решение за образуване на производство по несъстоятелност“ включва: i) решението на всеки съд за образуване на производство по несъстоятелност или за потвърждаване образуването на такова производство; и ii) решението на съд за назначаване на синдик;

8)	„момент на образуването на производството“ означава моментът, в който съдебното решение за образуване на производство по несъстоятелност поражда действие, независимо дали е окончателно или не;

9)

„държава членка, в която се намира имуществото“ означава: i) за поименните акции в дружества, различни от посочените в подточка ii) — държавата членка, на чиято територия се намира седалището на дружеството, издало акциите; ii) за финансови инструменти, правото на собственост върху които се удостоверява чрез вписване в регистър или по партида, водени от посредник или от негово име („безналични ценни книжа“) — държавата членка, в която се води регистърът или партидата, в които се правят вписванията; iii) за парични средства, държани по сметки в кредитни институции — държавата членка, посочена в международния номер на банковата сметка (IBAN), или за парични средства, държани по сметки в кредитни институции, които нямат IBAN — държавата членка, в която се намира централното управление на кредитната институция, където се държи сметката, или когато сметката се държи в клон, агенция или представителство — държавата членка, в която се намира клонът, агенцията или представителството; iv) за собственост и права, за които правото на собственост или другите права подлежат на вписване в публичен регистър, различен от посочените в подточка i) — държавата членка, в която се води регистърът; v) за европейски патенти — държавата членка, за която е издаден европейският патент; vi) за авторско право и сродните му права — държавата членка, на чиято територия е обичайното местопребиваване или седалището на притежателя на тези права; vii) за собственост върху вещи, различна от посочената в подточки i)—iv) — държавата членка, на чиято територия се намира собствеността, viii) за вземания срещу трети лица, различни от вземанията, които се отнасят до активите, посочени в подточка iii) — държавата членка, на чиято територия е центърът на основните интереси на третото лице, срещу което е предявено вземането, установена в съответствие с член 3, параграф 1;

10)	„предприятие“ означава всяко място на дейност, в което длъжник извършва или е извършвал в периода от три месеца преди искането за образуване на главното производство по несъстоятелност трайна стопанска дейност, с човешки ресурси и имуществени активи;

11)	„местен кредитор“ означава кредитор, чийто вземания срещу длъжник са възникнали от или във връзка с дейността на предприятие, намиращо се в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника;

12)	„чуждестранен кредитор“ означава кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, включително данъчните органи и органите за социално осигуряване на държавите членки;

13)	„група дружества“ означава предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия;

14)	„предприятие майка“ означава предприятие, което пряко или непряко контролира едно или повече дъщерни предприятия. Предприятие, което изготвя консолидирани финансови отчети в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15), се счита за предприятие майка.

Член 3

Международна компетентност

1.   Компетентни да образуват производството по несъстоятелност са съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника („главно производство по несъстоятелност“). Центърът на основните интереси е мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си и което може да се удостовери от трети лица.

За дружествата и юридическите лица, седалището се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако мястото на седалището не е преместено в друга държава членка в рамките на период от три месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност.

За физическите лица, упражняващи независима стопанска или професионална дейност, основното място на стопанска дейност на лицето се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако основното място на стопанска дейност на лицето не е преместено в друга държава членка в рамките на период от три месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност.

За всяко друго физическо лице мястото на обичайно пребиваване на лицето се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното. Тази презумпция се прилага само ако мястото на обичайно пребиваване не е преместено в друга държава членка в рамките на период от шест месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност.

2.   Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази друга държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната държава членка.

3.   Когато производството по несъстоятелност е образувано в съответствие с параграф 1, всяко производство, образувано впоследствие в съответствие с параграф 2, е вторично производство по несъстоятелност.

4.   Частичното производство по несъстоятелност, посочено в параграф 2, може да се образува преди образуването на главното производство по несъстоятелност по параграф 1 само когато:

а)	не може да бъде образувано производство по несъстоятелност по параграф 1 поради условия, предвидени в правото на държавата членка, на чиято територия се намира центърът на основните интереси на длъжника; или

б)

образуването на частичното производството по несъстоятелност е поискано от: i) кредитор, чиито вземания са възникнали от или във връзка с дейността на предприятие, намиращо се на територията на държавата членка, където е поискано образуването на частично производство; или ii) публичен орган, който по правото на държавата членка, на чиято територия се намира предприятието, има право да поиска образуването на производство по несъстоятелност.

След образуване на главно производство по несъстоятелност частичното производство по несъстоятелност се преобразува във вторично производство по несъстоятелност.

Член 4

Проверка на компетентността

1.   Съд, сезиран с искане за образуване на производство по несъстоятелност, проверява служебно дали е компетентен съгласно член 3. В решението за образуване на производство по несъстоятелност се посочват основанията за компетентност на съда, и по-специално дали компетентността се основава на член 3, параграф 1 или на член 3, параграф 2.

2.   Независимо от параграф 1, когато производството по несъстоятелност е образувано в съответствие с националното право без решение на съд, държавите членки могат да възложат на назначения в това производство синдик да провери дали държавата членка, в която има висяща молба за образуване на производство, е компетентна съгласно член 3. Ако случаят е такъв, синдикът посочва в решението за образуване на производството основанията за наличието на компетентност, и по-специално дали компетентността се основава на член 3, параграф 1 или на член 3, параграф 2.

Член 5

Съдебен контрол на решението за образуване на главно производство по несъстоятелност

1.   Длъжникът или всеки кредитор може да обжалва пред съд решението за образуване на главното производство по несъстоятелност на основание международна компетентност.

2.   Решението за образуване на главно производство по несъстоятелност може да бъде обжалвано от страни, различни от посочените в параграф 1, или на основания, различни от липсата на международна компетентност, когато това е предвидено в националното право.

Член 6

Компетентност за разглеждане на искове, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и са тясно свързани с него

1.   Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност в съответствие с член 3, са компетентни да разглеждат всички искове, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него, като например отменителни искове.

2.   Когато иск, посочен в параграф 1, е свързан с гражданскоправен или търговскоправен иск срещу същия ответник, синдикът може да предяви и двата иска пред съдилищата на територията на държавата членка по местоживеене на ответника, или, ако искът е предявен срещу няколко ответници, пред съдилищата на територията на държавата членка по местоживеене на който и да било от тях, при условие че тези съдилища са компетентни съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Първата алинея се прилага и за длъжник, който е във владение на имуществото, стига националното право да позволява на длъжника във владение на имуществото да предявява искове от името на масата на несъстоятелността.

3.   За целите на параграф 2 исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

Член 7

Приложимо право

1.   Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимото право към производството по несъстоятелност и последиците от него е правото на държавата членка, на чиято територия е образувано производството („държава на образуване на производството“).

2.   Правото на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. То определя по-специално следното:

а)	длъжниците, за които е допустимо производство по несъстоятелност, при отчитане на правосубектността им;

б)	имуществените активи, които се включват в масата на несъстоятелността и третирането на имуществени активи, които са придобити или прехвърлени на длъжника след образуването на производството по несъстоятелност;

в)	съответните правомощия на длъжника и на синдика;

г)	условията за прилагане на прихващане;

д)	действието на производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори на длъжника;

е)	действието на производството по несъстоятелност върху предявени искове на индивидуални кредитори, с изключение на висящи дела;

ж)	вземанията, които трябва да бъдат предявени към масата на несъстоятелността на длъжника и начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност;

з)	предявяването, установяването и приемането на вземанията;

и)	правилата за разпределението на приходите от осребряването на имуществото, реда на вземанията, правата на кредиторите, които са били частично удовлетворени след образуването на производството по несъстоятелност по силата на вещно право или чрез прихващане;

й)	условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност, по-специално при сключването на предпазен конкордат;

к)	правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност;

л)	кой поема разходите и съдебните разноски в производството по несъстоятелност;

м)	правила относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните актове, които са във вреда на кредиторите на несъстоятелността.

Член 8

Вещни права на трети лица

1.   Образуването на производство по несъстоятелност не засяга вещните права на кредитор или на трето лице върху материални или нематериални активи, движими или недвижими вещи, независимо дали се отнася за определени вещи, или за съвкупности от неопределени активи, чийто състав се променя с течение на времето, които принадлежат на длъжника и в момента на образуването на производството се намират на територията на друга държава членка.

2.   Правата по смисъла на параграф 1 в частност са:

а)	правото да се осребри или да се изнесе на публична продан имуществото и от приходите или доходите от това имущество да се удовлетворят вземанията, по-специално по силата на залог или ипотека;

б)	изключителното право да се получи вземането, по-специално при залог върху вземането или при прехвърляне на това вземане като обезпечение;

в)	правото да се иска връщане на актив и/или да се иска възстановяването му от лице, което го притежава или ползва против волята на правоимащия;

г)	вещното право на плодоползване от дадено имущество.

3.   Правото, вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица, въз основа на което може да се придобие вещно право по смисъла на параграф 1, се приравнява на вещно право.

4.   Параграф 1 не представлява пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или относителна недействителност, предвидени в член 7, параграф 2, буква м).

Член 9

Прихващане

1.   Образуването на производство по несъстоятелност не засяга правото на кредиторите да искат прихващане за техните вземания с вземания на длъжник, когато такова прихващане е разрешено от приложимото право към вземането на длъжника по несъстоятелността.

2.   Параграф 1 не представлява пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или относителна недействителност, предвидени в член 7, параграф 2, буква м).

Член 10

Запазване на правото на собственост

1.   Образуването на производство по несъстоятелност срещу купувача на дадена вещ не засяга правата на продавача, които се основават на клауза за запазване на собствеността, когато към момента на образуването на производството тази вещ се намира на територията на държава членка, различна от държавата членка на образуване на производството.

2.   Образуването на производство по несъстоятелност срещу продавача на дадена вещ след предаването на тази вещ не представлява основание за разваляне или прекратяване на договора за продажба и не е пречка за купувача да придобие собственост върху продадената вещ, когато към момента на образуването на производството тази вещ се намира на територията на държава членка, различна от държавата членка на образуване на производството.

3.   Параграфи 1 и 2 не представляват пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или относителна недействителност, предвидени в член 7, параграф 2, буква м).

Член 11

Договори за недвижими имоти

1.   Последиците от производството по несъстоятелност по отношение на договор, който дава право за придобиване на собствеността или правото на ползване върху недвижим имот, се уреждат изключително от правото на държавата членка, на чиято територия се намира имотът.

2.   Съдът, образувал главното производство по несъстоятелност, е компетентен да одобри прекратяването или изменението на договорите, посочени в настоящия член, когато:

а)	правото на държавата членка, приложимо към тези договори, изисква подобен договор да може да бъде прекратен или изменен само с одобрение от страна на съда, образувал производството по несъстоятелност; и

б)	в тази държава членка не е образувано производство по несъстоятелност.

Член 12

Системи за разплащане и финансови пазари

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 8, последиците от производството по несъстоятелност по отношение на правата и задълженията на участниците в дадена платежна система или система за сетълмент или на даден финансов пазар се уреждат изключително по правото на държавата членка, приложимо към съответната платежна система или финансов пазар.

2.   Параграф 1 не представлява пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или относителна недействителност на плащанията или сделките съгласно приложимото право към съответната система на плащане или съответния финансов пазар.

Член 13

Трудови договори

1.   Последиците от производството по несъстоятелност по отношение на трудовите договори и правоотношения се уреждат изключително от правото на държавата членка, което е приложимо към трудовите договори.

2.   Съдилищата в държавата членка, в която може да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност, запазват компетентността си да одобрят прекратяването или изменението на договорите, посочени в настоящия член, дори когато в тази държава членка не е образувано производство по несъстоятелност.

Първата алинея се прилага и за органа, компетентен съгласно националното право да одобри прекратяването или изменението на договорите, посочени в настоящия член.

Член 14

Действие по отношение на права, които подлежат на вписване

Действието на производството по несъстоятелност по отношение на правата на длъжник върху недвижим имот, кораб или въздухоплавателно средство, които подлежат на вписване в публичен регистър, се уреждат от правото на държавата членка, която води този регистър.

Член 15

Европейски патенти с единно действие и общностни търговски марки

За целите на настоящия регламент европейски патент с единно действие, общностна марка или всяко друго подобно право, което е установено по правото на Съюза, могат да бъдат включени само в производството по член 3, параграф 1.

Член 16

Увреждащи действия

Член 7, параграф 2, буква м) не се прилага, когато лицето, което се е възползвало от действие, увреждащо всички кредитори, докаже, че:

а)	действието се урежда от правото на държава членка, различна от държавата членка на образуване на производството; и

б)	правото на тази държава членка не допуска никакви средства за оспорване на това действие в съответния случай.

Член 17

Защита на трети лица — купувачи

Когато след образуването на производството по несъстоятелност длъжник възмездно се разпореди с:

а)	недвижим имот;

б)	кораб или въздухоплавателно средство, които са предмет на вписване в публичен регистър; или

в)	ценни книжа, чието съществуване изисква вписване в регистър, предвидено от закона,

действителността на сделката се урежда от правото на държавата, на чиято територия се намира недвижимият имот или която води регистъра.

Член 18

Последици от производството по несъстоятелност върху висящи съдебни процеси или арбитражни производства

Последиците от производството по несъстоятелност върху висящ съдебен процес или висящо арбитражно производство за имуществен актив или право, което е част от масата на несъстоятелността на длъжник, се уреждат изключително от правото на държавата членка, в която е висящ съдебният процес или в която се намира арбитражния съд.

ГЛАВА II

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Член 19

Принцип

1.   Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството.

Установеното в първата алинея правило се прилага и когато срещу длъжник, с оглед на неговата правосубектност, не може да бъде провеждано производство по несъстоятелност в други държави членки.

2.   Признаването на производството по член 3, параграф 1 не представлява пречка за образуването на производството, предвидено в член 3, параграф 2, от съд на друга държава членка. В този случай последното е вторично производство по несъстоятелност по смисъла на глава III.

Член 20

Последици от признаването

1.   Решението за образуване на производството по несъстоятелност, посочено в член 3, параграф 1, поражда същото действие във всяка друга държава членка без допълнителни формалности, като действието по правото на държавата членка на образуване на производството, освен ако настоящият регламент не предвижда друго и докато в тази друга държава членка не е образувано производството по член 3, параграф 2.

2.   Последиците от производството по член 3, параграф 2 не могат да бъдат оспорени в други държави членки. Всяко ограничаване на правата на кредитори, по-специално отлагане на плащанията, намаляване или опрощаване на дълговете в резултат от това производство, не се отнася за имуществото, което се намира на територията на друга държава членка, освен за кредиторите, които са дали съгласието си за това.

Член 21

Правомощия на синдика

1.   Синдикът, назначен от компетентен съгласно член 3, параграф 1 съд, може да упражнява на територията на друга държава членка всички правомощия, които са му предоставени от правото на държавата на образуване на производството, доколкото в другата държава няма образувано друго производство по несъстоятелност или докато там няма наложена обезпечителна мярка за противното вследствие искане за образуване на производство по несъстоятелност в тази държава. При спазване на членове 8 и 10, синдикът може по-специално да изнася имущество на длъжника извън територията на държавата членка, на която то се намира.

2.   Назначеният съгласно член 3, параграф 2 от компетентен съд синдик може, във всяка друга държава членка, да се позове по съдебен или извънсъдебен ред на факта, че движимо имущество е прехвърлено от територията на държавата на образуване на производството на територията на тази друга държава членка след образуването на производството по несъстоятелност. Синдикът може също и да завежда всякакви отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите.

3.   При упражняване на правомощията си синдикът спазва законите на държавата членка, на чиято територия възнамерява да действа, по-специално нормите, които са свързани с процедурите за осребряването на имущество. Тези правомощия не могат да включват използването на принудителни мерки освен в случаите, когато такива са разпоредени от съд на тази държава членка, нито правото синдикът да се произнася по съдебни или други спорове.

Член 22

Доказване на назначаването на синдика

Назначаването на синдика се удостоверява чрез представянето на заверено копие на оригинала на решението, с което той е назначен, или чрез всяко друго удостоверение, което е издадено от компетентния съд.

Може да се изиска превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, на чиято територия смята да действа синдикът. Не се изисква никаква легализация или друга подобна формалност.

Член 23

Задължение за възстановяване и приспадане

1.   Кредитор, който след образуването на производството по несъстоятелност по член 3, параграф 1, е получил по някакъв начин, по-специално чрез принудително изпълнение, пълно или частично удовлетворяване на вземанията си от имуществото на длъжник, което се намира на територията на друга държава членка, връща на синдика полученото, при спазване на членове 8 и 10.

2.   С цел гарантиране на равнопоставеност на кредиторите, кредитор, който е получил определена част от своите вземания в рамките на едно производство по несъстоятелност, участва в разпределението при друго производство, само ако кредиторите от същия ред или група са получили равна част от своите вземания в рамките на това друго производство.

Член 24

Създаване на регистри по несъстоятелност

1.   Държавите членки създават и поддържат на своята територия един или повече регистри, в които се публикува информация относно производства по несъстоятелност („регистри по несъстоятелност“). Тази информация се публикува във възможно най-кратък срок след образуване на производството.

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се оповестява публично при условията, установени в член 27, и включва следните елементи („задължителна информация“):

а)	датата на образуване на производството по несъстоятелност;

б)	съда, образувал производството по несъстоятелност, и номера на делото, ако има такъв;

в)	вида на образуваното производство по несъстоятелност, посочен в приложение А, и където е приложимо, съответния подвид на производството, образувано в съответствие с националното право;

г)	дали компетентността за образуване на производство се основава на член 3, параграф 1, член 3, параграф 2 или член 3, параграф 4;

д)	ако длъжникът е дружество или юридическо лице — наименование на длъжника, регистрационен номер, седалище или пощенски адрес, ако е различен от адреса на седалището;

е)	ако длъжникът е физическо лице, независимо дали упражнява или не упражнява независима стопанска или професионална дейност — име на длъжника, регистрационен номер, ако има такъв, и пощенски адрес или място и дата на раждане на длъжника, ако адресът е защитен;

ж)	име, пощенски адрес или адрес за електронна поща на назначения синдик по производството, ако има такъв;

з)	срока за предявяване на вземания, ако има, или посочването на критерии за изчисляването на този срок;

и)	датата на приключване на главното производство по несъстоятелност, ако има такова;

й)	съда, пред който може да се обжалва решение, и където е приложимо, срока, в рамките на който може да се обжалва решение за образуване на производство по несъстоятелност в съответствие с член 5, или посочването на критерии за изчисляването на този срок.

3.   Параграф 2 не препятства държавите членки да включват документи или допълнителна информация в националните си регистри по несъстоятелност, като например свързано с несъстоятелност лишаване от права на директори.

4.   Държавите членки не са длъжни да включват в регистрите по несъстоятелност информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, относно лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност, нито да предоставят публичен достъп до тази информация чрез системата на свързване на тези регистри, при условие че известните чуждестранни кредитори са уведомени съгласно член 54 за елементите, посочени в параграф 2, буква й) от настоящия член.

Когато държава членка се ползва от възможността, посочена в първа алинея, производствата по несъстоятелност не засягат вземанията на чуждестранни кредитори, които не са получили информацията по първа алинея.

5.   Публикуването на информация в регистрите съгласно настоящия регламент няма никакви правни последици, освен установените в националното право и в член 55, параграф 6.

Член 25

Взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията създава децентрализирана система за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност. Тази система е съставена от регистрите по несъстоятелност и европейския портал за електронно правосъдие, който служи за централен вход за електронен публичен достъп до информацията, съдържаща се в системата. Системата предоставя услуга за търсене на всички официални езици на институциите на Съюза, за да се предостави достъп до задължителната информация и всички други документи или информация, включени в регистрите по несъстоятелност, които държавите членки са решили да предоставят чрез европейския портал за електронно правосъдие.

2.   Чрез актове за изпълнение и в съответствие с процедурата, посочена в член 87, до 26 юни 2019 г. Комисията приема следното:

а)	техническата спецификация, в която се определят методите за комуникация и обмен на информация чрез електронни средства въз основа на установената спецификация на интерфейса за системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност;

б)	техническите мерки, гарантиращи минималните стандарти за сигурност на информационните технологии за комуникация и разпространение на информация в рамките на системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност;

в)	минималните критерии за услугата за търсене, предоставяна от европейския портал за електронно правосъдие, въз основа на информацията, посочена в член 24;

г)	минималните критерии за представянето на резултатите от такова търсене, въз основа на информацията, посочена в член 24;

д)	средствата и техническите условия за достъпност на услугите, предоставяни от системата на свързване на регистрите; както и

е)	глосар, съдържащ основно обяснение на националните производства по несъстоятелност, изброени в приложение А.

Член 26

Разходи за създаване и свързване на регистрите по несъстоятелност

1.   Създаването, поддръжката и бъдещото развитие на системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност се финансира от общия бюджет на Съюза.

2.   Всяка държава членка поема разходите за създаване и адаптиране на националните си регистри по несъстоятелност, за да ги направи оперативно съвместими с европейския портал за електронно правосъдие, както и разходите за управление, експлоатация и поддръжка на тези регистри. Това не засяга възможностите за кандидатстване за безвъзмездни средства в подкрепа на тези дейности в рамките на финансовите програми на Съюза.

Член 27

Условия за достъп до информация посредством системата за взаимно свързване на регистри

1.   Държавите членки гарантират, че задължителната информация, посочена в член 24, параграф 2, букви а)—й), е достъпна безплатно посредством системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност.

2.   Настоящият регламент не препятства държавите членки да налагат разумни такси за достъп до документите или допълнителната информация, посочени в член 24, параграф 3, посредством системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност.

3.   Държавите членки могат да обвържат достъпа до задължителната информация относно лица, които не упражняват независима стопанска или професионална дейност, и относно лица, които упражняват независима стопанска или професионална дейност, когато производствата по несъстоятелност не са свързани с тази дейност, с допълнителни критерии за търсене по отношение на длъжника, наред с минималните критерии, посочени в член 25, параграф 2, буква в).

4.   Държавите членки могат да наложат изискване достъпът до информацията по параграф 3 да зависи от подаването на искане до компетентния орган. Държавите членки могат да обвържат достъпа с проверка за наличието на законен интерес за получаване на достъп до тази информация. Лицето, искащо информация, може да подаде искането за информация по електронен път със стандартен формуляр чрез европейския портал за електронно правосъдие. При наличие на условие за законен интерес, за лицето, искащо информацията, трябва да е допустимо да обоснове искането си, като представи електронни копия на необходимите документи. Лицето, искащо информацията, получава отговор от компетентния орган в рамките на три работни дни.

Лицето, искащо информацията, не е длъжно да предостави превод на документите, обосноваващи искането му, нито да поеме разходите за превод, които могат да възникнат за компетентния орган.

Член 28

Публикуване в друга държава членка

1.   Синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, отправя искане за публикуване на съобщение относно решението за образуване на производството по несъстоятелност и при необходимост — относно решението за назначаването на синдик, във всяка друга държава членка, в която има предприятие на длъжника, като публикуването се извършва в съответствие с процедурите за публикуване, предвидени в тази държава членка. В съобщението се посочва по целесъобразност назначеният синдик и се уточнява дали е приложена разпоредбата за компетентност по член 3, параграф 1 или по член 3, параграф 2.

2.   Синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, може да поиска информацията, посочена в параграф 1, да се публикува във всяка друга държава членка, в която е необходимо според синдика или длъжника, който е във владение на имуществото, като публикуването се извършва в съответствие с процедурите за публикуване, предвидени в тази държава членка.

Член 29

Вписване в публичните регистри на друга държава членка

1.   Когато правото на държава членка, в която се намира предприятие на длъжника и когато това предприятие е вписано в публичен регистър на тази държава членка, или правото на държава членка, в която е разположен недвижим имот на длъжника, изисква информацията за образуване на производство по несъстоятелност по член 28 да бъде публикувана в поземления регистър, търговския регистър или всеки друг публичен регистър, синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, предприема всички необходими мерки за извършване на съответната регистрация.

2.   Синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, може да поиска такава регистрация във всяка друга държава членка, при условие че правото на държавата членка, в която се води регистърът, позволява подобна регистрация.

Член 30

Разноски

Разноските по публикуването и вписването по членове 28 и 29 се смятат за разноски и разходи, които са свързани с производството.

Член 31

Изпълнение в полза на длъжника

1.   Когато дадено лице изпълни задължение в полза на длъжника в дадена държава членка, спрямо когото в друга държава членка е образувано производство по несъстоятелност, вместо в полза на синдика по това производство, това лице се счита, че е погасило задължението, ако не е знаело за образуването на производството.

2.   Когато дадено лице изпълни такова задължение преди публикуването по член 28, до доказване на противното се презюмира, че това лице не е знаело за образуването на производството по несъстоятелност. Когато задължението е изпълнено след публикуването, до доказване на противното се презюмира, че лицето, което е изпълнило такова задължение, е знаело за образуването на производството.

Член 32

Признаване и изпълняемост на други съдебни решения

1.   Съдебните решения във връзка с провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато в съответствие с член 19, както и решенията във връзка с предпазни конкордати, одобрени от този съд, също се признават без допълнителни формалности. Тези решения се изпълняват в съответствие с членове 39—44 и 47— 57 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Първата алинея се прилага и за съдебните решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.

Първата алинея се прилага и за съдебните решения за налагане на обезпечителни мерки, постановени след подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност или във връзка с нея.

2.   Признаването и изпълнението на съдебни решения, различни от посочените в параграф 1 от настоящия член, се уреждат от Регламент (ЕС) № 1215/2012, при условие че посоченият регламент е приложим.

Член 33

Обществен ред

Всяка държава членка може да откаже да признае производство по несъстоятелност, което е образувано в друга държава членка, или да изпълни съдебно решение, което е постановено в рамките на такова производство, когато това признаване или изпълнение би предизвиквало последици, които явно противоречат на обществения ред на тази държава и по-специално на нейните основни принципи или на индивидуалните права и свободи, които са гарантирани от нейната конституция.

ГЛАВА III

ВТОРИЧНО ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Член 34

Образуване на производство

Когато главното производство по несъстоятелност е образувано от съд на една държава членка и е признато в друга държава членка, даден съд на тази друга държава членка, който е компетентен съгласно член 3, параграф 2, може да образува вторично производство по несъстоятелност в съответствие с разпоредбите на настоящата глава. Когато главното производство по несъстоятелност е изискало обявяването на длъжника в несъстоятелност, несъстоятелността на длъжника не се преразглежда в държавата членка, в която може да се образува вторично производство по несъстоятелност. Действието на вторичното производство по несъстоятелност се ограничава до имуществото на длъжника, намиращо се на територията на държавата членка, в която е образувано това производство.

Член 35

Приложимо право

Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право при вторичното производство по несъстоятелност е правото на държавата членка, на чиято територия е образувано вторичното производство по несъстоятелност.

Член 36

Право за поемане на задължение с оглед на избягване на вторично производство по несъстоятелност

1.   За да се избегне образуването на вторично производство по несъстоятелност, синдикът по главното производство по несъстоятелност може да поеме едностранно задължение („задължението“) по отношение на имуществото, намиращо се в държавата членка, в която би могло да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност, че при разпределението на това имущество или на приходите, получени в резултат от осребряването на имуществото, той ще спазва разпределението и правата на предпочтително удовлетворение съгласно националното право, с които кредиторите биха се ползвали, ако вторичното производство по несъстоятелност беше образувано в тази държава членка. Задължението уточнява фактическите хипотези, на които се основава, в частност по отношение на стойността на имуществото, намиращо се в съответната държава членка, и съществуващите варианти за осребряване на това имущество.

2.   Когато в съответствие с настоящия член е поето задължение, правото, приложимо към разпределението на приходите от осребряването на имуществото, посочено в параграф 1, към реда за изплащане на вземанията на кредиторите и към правата на кредиторите по отношение на имуществото, посочено в параграф 1, е правото на държавата членка, където е могло да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност. Референтният момент за определяне на активите по параграф 1 е моментът на поемане на задължението.

3.   Задължението се поема на официалния или на един от официалните езици на държавата членка, където е могло да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност, или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където е могло да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност.

4.   Задължението се изготвя в писмена форма. То е подчинено на изискванията за форма, и на изисквания за одобрение по отношение на разпространението, ако има такива, на държавата на образуване на главното производство по несъстоятелност.

5.   Задължението се одобрява от известните местни кредитори. Правилата за квалифицирано мнозинство и за гласуване, приложими за приемането на планове за оздравяване съгласно правото на държавата членка, където е могло да се образува вторично производство по несъстоятелност, се прилагат и за одобряване на задължението. Кредиторите могат да участват в гласуването чрез средства за дистанционна комуникация, когато това е позволено по националното право. Синдикът информира известните местни кредитори за задължението и за реда и условията за неговото одобрение, както и за одобряването или отхвърлянето на задължението.

6.   Задължение, което е поето и одобрено в съответствие с настоящия член, обвързва масата на несъстоятелността. Ако е образувано вторично производство по несъстоятелност в съответствие с членове 37 и 38, синдикът по главното производство по несъстоятелност прехвърля на синдика по вторичното производство по несъстоятелност имущество на длъжника, изнесено от него от територията на тази държава членка след поемането на задължението, или когато това имущество вече е било осребрено — приходите от осребряването.

7.   Когато синдикът поеме задължение, той информира местните кредитори за планираното разпределение преди да разпредели имуществото и приходите, посочени в параграф 1. Ако тази информация не съответства на условията на задължението или на приложимото право, всеки местен кредитор може да обжалва разпределението пред съдилищата на държавата членка, в която е било образувано главното производство по несъстоятелност, за да постигне разпределение съгласно условията на задължението и приложимото право. В този случай не се прави разпределение, докато съдът не вземе решение по обжалването.

8.   Местните кредитори могат да сезират съдилищата на държавата членка, в която е било образувано главното производство по несъстоятелност, с искането синдикът по главното производство по несъстоятелност да вземе необходимите подходящи мерки, за да гарантира спазване на условията на задължението, които съществуват в правото на държавата, където се образува главното производство по несъстоятелност.

9.   Местните кредитори могат да сезират и съдилищата на държавата членка, в която е могло да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност, с искането съдът да вземе временни или обезпечителни мерки, за да гарантира спазване на условията на задължението от страна на синдика.

10.   Синдикът носи отговорност за всички вреди, причинени на местни кредитори в резултат на неизпълнението от негова страна на задълженията и изискванията, предвидени в настоящия член.

11.   За целите на настоящия член орган, който е установен в държавата членка, където е могло да бъде образувано вторично производство по несъстоятелност, и който по силата на Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16) е длъжен да гарантира изплащането на дължимите вземания на работници и служители, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, се счита за „местен кредитор“, когато това се предвижда от националното право.

Член 37

Право да се поиска образуване на вторично производство по несъстоятелност

1.   Образуването на вторично производство по несъстоятелност може да бъде поискано от:

а)	синдика по главното производство по несъстоятелност;

б)	всяко друго лице или орган, които имат право да поискат образуване на производство по несъстоятелност по правото на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на вторично производство по несъстоятелност.

2.   Когато задължение е станало обвързващо в съответствие с член 36, искането за образуване на вторично производство по несъстоятелност трябва да бъде подадено в рамките на 30 дни след получаване на уведомлението за одобряване на задължението.

Член 38

Решение за образуване на вторично производство по несъстоятелност

1.   Съд, сезиран с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност, уведомява незабавно синдика или длъжника във владение на имуществото по главното производство по несъстоятелност и му дава възможност да бъде изслушан във връзка с искането.

2.   Когато синдикът по главното производство по несъстоятелност е поел задължение в съответствие с член 36, по негово искане посоченият в параграф 1 от настоящия член съд не образува вторично производство по несъстоятелност, ако счита, че задължението защитава адекватно общите интереси на местните кредитори.

3.   Когато е разрешено спиране на отделните производства за принудително изпълнение с оглед да се даде възможност за провеждане на преговори между длъжника и неговите кредитори, по искане на синдика или длъжника, който е във владение на имуществото, съдът може да спре образуването на вторично производство по несъстоятелност за срок, ненадвишаващ три месеца, при условие че са предприети подходящи мерки за защита на интересите на местните кредитори.

Посоченият в параграф 1 съд може да разпореди обезпечителни мерки за защита на интересите на местните кредитори, като изиска от синдика или от длъжника, който е във владение на имуществото, да не изнася или да не се разпорежда с активите, намиращи се в държавата членка, където е разположено предприятието му, освен ако това се прави в хода на обичайната му дейност. Съдът може също така да разпореди други мерки за защита на интересите на местните кредитори по време на спирането, освен ако това е несъвместимо с националните гражданскопроцесуални правила.

Спирането на образуването на вторично производство по несъстоятелност се отменя служебно от съда или по искане на който и да е кредиторите, ако по време на спирането е сключено споразумение в преговорите, посочени в първата алинея.

Спирането може да бъде отменено служебно от съда или по искане на който и да е кредитор, ако продължаването на спирането е в ущърб на правата на кредитора и по-специално, ако това е довело до смущения в преговорите или е станало ясно, че няма вероятност те да приключат, или ако синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото, е нарушил забраната за разпореждане с активите си или за изнасянето им от територията на държавата членка, в която е разположено предприятието му.

4.   По искане на синдика по главното производство по несъстоятелност, посоченият в параграф 1 съд може да образува някой друг вид производство по несъстоятелност, посочен в приложение А, различен от първоначално поискания вид, при положение че условията за образуване на този вид производство съгласно националното право са изпълнени и че този вид производство е най-подходящият що се отнася до интересите на местните кредитори и от съображения за последователност между главното и вторичното производство по несъстоятелност. Прилага се второто изречение на член 34.

Член 39

Съдебен контрол на решението за образуване на вторично производство по несъстоятелност

Синдикът по главното производство по несъстоятелност може да обжалва решението за образуване на вторично производство по несъстоятелност пред съдилищата на държавата членка, в която е образувано вторично производство по несъстоятелност, на основание, че съдът не е изпълнил условията и изискванията на член 38.

Член 40

Авансово плащане за разходите и съдебните разноски

Когато правото на държавата членка, в която е подадена молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, изисква имуществото на длъжника да бъде достатъчно, за да покрие изцяло или частично разходите и съдебните разноски по производството, сезираният съд може да поиска от ищеца да плати авансово разходите или да предостави подходящо обезпечение.

Член 41

Сътрудничество и комуникация между синдиците

1.   Синдикът по главното производство по несъстоятелност и синдикът или синдиците по вторичните производства по несъстоятелност по отношение на един и същ длъжник си сътрудничат помежду си, доколкото такова сътрудничество не е несъвместимо с разпоредбите, приложими за съответните производства. Това сътрудничество може да бъде под всякаква форма, включително сключването на споразумения или протоколи.

2.   При осъществяване на сътрудничеството по параграф 1 синдиците:

а)

възможно най-скоро си съобщават всяка информация, която може да се отнася за другите производства, по-специално всякакви промени във връзка с предявяването и установяването на вземанията и всички мерки, насочени към спасителни мерки или оздравяване на длъжника или към прекратяване на производството, при условие че са взети подходящи мерки за защита на поверителната информация;

б)	проучват възможността за оздравяване на длъжника и когато има такава възможност, съгласуват изготвянето и изпълнението на план за оздравяване;

в)

координират управлението на осребряването или ползването на имуществото и делата на длъжника; синдикът по вторичното производство по несъстоятелност дава своевременно възможност на синдика по главното производство по несъстоятелност да направи предложения относно осребряването или ползването на имуществото във вторичното производство по несъстоятелност.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis към случаите, когато по главното или вторичните производства по несъстоятелност или по някое от частичните производства по несъстоятелност, които се отнасят до един и същ длъжник и са образувани по същото време, длъжникът остава във владение на имуществото си.

Член 42

Сътрудничество и комуникация между съдилищата

1.   С цел да се улесни координацията между главното, частичните и вторичните производства по несъстоятелност, които се отнасят до един и същ длъжник, съдът, пред който има висящо искане за образуване на производство по несъстоятелност или който е образувал такова производство, си сътрудничи с другите съдилища, пред които има висящо искане за образуване на производства по несъстоятелност или които са образували такива производства, доколкото това сътрудничество не е несъвместимо с разпоредбите, приложими за всяко от производствата. За тази цел съдилищата могат по целесъобразност да назначат независимо лице или орган, които да действат съгласно техните инструкции, при условие че това не е несъвместимо с разпоредбите, приложими за тях.

2.   При осъществяване на сътрудничеството по параграф 1, съдилищата или което и да е от назначените лица или органи, действащи от тяхно име, както е посочено в параграф 1, могат да осъществяват комуникацията помежду си пряко или да искат информация или помощ пряко един от друг, при условие че такава комуникация съблюдава процесуалните права на страните по производството и поверителността на информацията.

3.   Сътрудничеството по параграф 1 може да бъде осъществено с всички средства, които съдът счита за подходящи. По-специално то може да се отнася до:

а)	координация при назначаването на синдици;

б)	съобщаване на информация по всякакъв начин, който се смята за целесъобразен от съда;

в)	координация при управлението и контрола върху имуществото и делата на длъжника;

г)	координация при провеждането на съдебните заседания;

д)	координация при одобряването на протоколи, когато е необходимо.

Член 43

Сътрудничество и комуникация между синдиците и съдилищата

1.   С цел да се улесни координацията между главното, частичните и вторичните производства по несъстоятелност, образувани по отношение на един и същ длъжник:

а)	синдикът по главното производство по несъстоятелност си сътрудничи и осъществява комуникация с всички съдилища, пред които има висящо искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност или които са образували такова производство;

б)	синдикът по частичното или вторичното производство по несъстоятелност си сътрудничи и осъществява комуникация със съда, пред който има висящо искане за образуване на главно производство по несъстоятелност или който е образувал такова производство; и

в)	синдикът по частичното или вторичното производство по несъстоятелност си сътрудничи и осъществява комуникация със съда, пред който има висящо искане за образуване на друго частично или вторично производство по несъстоятелност или който е образувал такова производство,

доколкото подобно сътрудничество и комуникация не са несъвместими с разпоредбите, приложими за всяко от производствата, и не водят до конфликт на интереси.

2.   Сътрудничеството по параграф 1 може да бъде осъществено с всички подходящи средства като тези, посочени в член 42, параграф 3.

Член 44

Разноски във връзка със сътрудничеството и комуникацията

Изискванията, предвидени в членове 42 и 43, не водят до взаимно начисляване на разноски от съдилищата за сътрудничество и комуникация.

Член 45

Упражняване на правата на кредиторите

1.   Всеки кредитор може да предяви вземането си в главното производство по несъстоятелност и във всяко вторично производство по несъстоятелност.

2.   Синдиците по главното и по всяко от вторичните производства по несъстоятелност предявяват в останалите производства вземанията, които са предявени в производството, за което са назначени, при положение че в това производство интересите на кредиторите са защитени по този начин, при спазване на правото на последните да се противопоставят на това предявяване или да оттеглят предявените вземания при условията, които са предвидени от приложимото право.

3.   Синдикът по дадено главно или вторично производство по несъстоятелност има право да участва, наравно с всеки от кредиторите, в друго производство, по-специално като взема участие в събранията на кредиторите.

Член 46

Спиране на действията по осребряване на имуществото

1.   Съдът, който е образувал вторичното производство по несъстоятелност, спира изцяло или частично действията по осребряването на имуществото по искане на синдика по главното производство по несъстоятелност. В този случай съдът може да поиска от синдика по главното производство по несъстоятелност да предприеме всяка подходяща мярка за гарантиране на интересите на кредиторите от вторичното производство по несъстоятелност и на отделни класове кредитори. Искането на синдика може да бъде отхвърлено само ако то очевидно не е в интерес на кредиторите по главното производство по несъстоятелност. Спирането на действията по осребряването на имуществото може да бъде постановено за максимален срок от три месеца. Спирането може съответно да бъде продължено или подновено за срокове със същата продължителност.

2.   Съдът, посочен в параграф 1, отменя спирането на действията по осребряването на имуществото в следните случаи:

а)	по искане на синдика по главното производство по несъстоятелност;

б)	служебно, по искане на кредитор или по искане на синдика по вторичното производство по несъстоятелност, ако мярката изглежда необоснована, по-специално по отношение на интересите на кредиторите по главното производство по несъстоятелност или на тези по вторичното производство по несъстоятелност.

Член 47

Правомощия на синдика да предлага планове за оздравяване

1.   Когато правото на държавата членка, в която е образувано вторично производство по несъстоятелност, позволява това производство да бъде приключено без ликвидация чрез план за оздравяване, с конкордат или друга подобна мярка, синдикът по главното производство по несъстоятелност разполага с правомощието да предложи такава мярка в съответствие с процедурата, предвидена в тази държава членка.

2.   Всяко ограничаване на правата на кредиторите, като например спиране на плащането или опрощаване на дълга, което произтича от мярката, посочена в параграф 1, предложено във вторично производство по несъстоятелност, не поражда действие спрямо имущество на длъжника, което не е включено в това производство без съгласието на всички заинтересовани кредитори.

Член 48

Последици от приключване на производство по несъстоятелност

1.   Без да се засяга член 49, приключването на производство по несъстоятелност не препятства продължаването на други производства по несъстоятелност срещу същия длъжник, които все още не са приключени към дадения момент.

2.   Когато производство по несъстоятелност срещу юридическо лице или дружество в държавата членка, където е седалището на това лице или дружество, би довело до прекратяване на юридическото лице или дружеството, това юридическо лице или дружество продължава да съществува, докато не приключат всички други производства по несъстоятелност срещу същия длъжник или докато синдикът или синдиците по тези производства не дадат съгласието си за прекратяването.

Член 49

Остатък от имуществото при вторичното производство по несъстоятелност

Ако осребряването на имуществото при вторичното производство по несъстоятелност покрива всички приети вземания в това производство, назначеният по това производство синдик незабавно прехвърля остатъка на синдика по главното производство по несъстоятелност.

Член 50

Последващо образуване на главно производство по несъстоятелност

Когато е образувано производство по член 3, параграф 1, след образуването на производство по член 3, параграф 2 в друга държава членка, членове 41, 45, 46, 47 и 49 се прилагат към производството, което е образувано първо, при условие че стадият на това производство го позволява.

Член 51

Преобразуване на вторично производство по несъстоятелност

1.   По искане на синдика по главното производство по несъстоятелност съдът на държавата членка, в която е образувано вторично производство по несъстоятелност, може да разпореди вторичното производство по несъстоятелност да бъде преобразувано в друг вид производство по несъстоятелност, включен в приложение А и при положение че условията за образуването на този вид производство съгласно националното право са изпълнени и че този вид производство е най-подходящ, предвид интересите на местните кредитори, и от съображения за последователност между главното и вторичното производство по несъстоятелност.

2.   При разглеждане на искането, посочено в параграф 1, съдът може да поиска информация от синдиците, участващи в двете производства.

Член 52

Обезпечителни мерки

Когато компетентният съд по член 3, параграф 1 на дадена държава членка назначи временен управител с цел запазване на имуществото на длъжник, този временен управител е оправомощен да поиска всякакви мерки за обезпечаване и запазване на имуществото на длъжника, което се намира в друга държава членка, които са предвидени от правото на тази държава членка, за времето от подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност до съдебното решение за образуването му.

ГЛАВА IV

ИНФОРМИРАНЕ НА КРЕДИТОРИТЕ И ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ИМ

Член 53

Право на предявяване на вземанията

Всеки чуждестранен кредитор може да предяви вземанията си в производство по несъстоятелност чрез всякакви средства за комуникация, приети съгласно правото на държавата на образуване на производството. Представителството от адвокат или друг професионален юрист не е задължително за целта на самото предявяване на вземания.

Член 54

Задължение за информиране на кредиторите

1.   След образуването на производство по несъстоятелност в една държава членка компетентният съд на тази държава или синдикът, който е назначен от този съд, незабавно информира известните чуждестранни кредитори.

2.   Посочената в параграф 1 информация, която се предоставя чрез поименното изпращане на съобщение, съдържа по-специално сроковете, предвидените при неспазване на тези срокове санкции, органа или институцията, които са оправомощени да приемат предявените вземания, както и всички други разпоредени мерки. Това съобщение посочва също дали кредиторите, чиито вземания имат право на предпочтително удовлетворение или са обезпечени със залог, е необходимо да предявят вземанията си. Съобщението съдържа и копие от стандартния формуляр за предявяване на вземания, посочен в член 55, или информация къде е наличен този формуляр.

3.   Посочената в параграфи 1 и 2 от настоящия член информация се предоставя, като се използва стандартния формуляр за съобщения, който се изготвя в съответствие с член 88. Формулярът се публикува на европейския портал за електронно правосъдие и носи заглавието „Съобщение за производство по несъстоятелност“ на всички официални езици на институциите на Съюза. Той се предава на официалния език на държавата на образуване на производството или ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където е било образувано производство по несъстоятелност, или на друг език, който тази държава е посочила, че може да приеме в съответствие с член 55, параграф 5, ако може да се предположи, че този език е по-лесен за разбиране от чуждестранните кредитори.

4.   При производство по несъстоятелност по отношение на лице, което не упражнява стопанска или професионална дейност, използването на стандартния формуляр, посочен в настоящия член, не е задължително, ако кредиторите не са длъжни да предявят вземанията си, за да бъдат вземанията им взети под внимание при производството.

Член 55

Процедура по предявяване на вземания

1.   Всеки чуждестранен кредитор може да предяви вземането си, като използва стандартния формуляр за предявяване на вземания, който се изготвя в съответствие с член 88. Формулярът носи заглавието „Предявяване на вземания“ на всички официални езици на институциите на Съюза.

2.   Стандартният формуляр по параграф 1 включва следната информация:

а)	име, пощенски адрес, адрес на електронна поща, ако има такъв, личен идентификационен номер, ако има такъв, и банкови данни на чуждестранния кредитор по параграф 1;

б)	размер на вземането, като се посочват конкретно главницата и лихвата, където е приложимо, както и датата, на която е възникнало, и датата, на която е станало изискуемо, ако е различна;

в)	ако се предявява искане за лихва, лихвения процент, независимо дали лихвата е законна лихва или договорна лихва, периода, за който се предявява искане за лихва и капитализирания размер на лихвата;

г)	ако се претендират разходи, направени за заявяване на вземането преди образуването на производството — размер и подробна информация за тези разходи;

д)	вид на вземането;

е)	дали се претендира статут на привилегирован кредитор и основанията за такава претенция;

ж)

дали се твърди, че по отношение на вземането има реално обезпечение или клауза за запазване на собствеността и ако е така, кои са имуществените активи, представляващи твърдяното от него обезпечение, датата, на която е учредено обезпечението и когато обезпечението е било регистрирано, регистрационния номер; както и

з)	дали се иска прихващане и ако е така, размера на взаимните претенции, съществуващи в деня на образуване на производството по несъстоятелност, датата, на която са възникнали, и претендираната нетна сума за прихващане.

Към стандартния формуляр за предявяване на вземания се прилагат копия на удостоверителни документи.

3.   В стандартния формуляр за предявяване на вземания се посочва, че предоставянето на информация относно банковите данни и личния идентификационен номер на кредитора, посочено в параграф 2, буква а), не е задължително.

4.   Когато кредитор предяви вземането си чрез средства, различни от стандартния формуляр по параграф 1, искането съдържа информацията по параграф 2.

5.   Вземанията могат да се предявяват на всеки от официалните езици на институциите на Съюза. Съдът, синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото си, може да поиска от кредитора да представи превод на официалния език на държавата на образуване на производството или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където е било образувано производство по несъстоятелност, или на друг език, който тази държава членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава членка посочва дали приема някой от официалните езици на институциите на Съюза освен своя собствен език за целите на предявяване на вземания.

6.   Вземанията се предявяват в рамките на срока, предвиден в правото на държавата на образуване на производството. За чуждестранните кредитори този срок е не по-кратък от 30 дни след публикуването на решението за образуване на производството по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност на държавата на образуване на производството. Когато дадена държава членка се позовава на член 24, параграф 4, този срок е не по-кратък от 30 дни от датата, на която кредиторът е бил информиран съгласно член 54.

7.   Когато съдът, синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото си, има съмнения във връзка с вземане, предявено по реда на настоящия член, той дава възможност на кредитора да представи допълнителни доказателства относно съществуването и размера на вземането.

ГЛАВА V

ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЧЛЕНОВЕ НА ГРУПА ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ 1

Сътрудничество и комуникация

Член 56

Сътрудничество и комуникация между синдиците

1.   Когато производства по несъстоятелност се отнасят за двама или повече членове на група дружества, синдикът, назначен по производството, отнасящо се за даден член на групата, си сътрудничи с всеки синдик, назначен по производство, отнасящо се за друг член на същата група, доколкото такова сътрудничество е целесъобразно за улесняване на ефективното управление на тези производства, не е несъвместимо с приложимите спрямо тези производства разпоредби и не води до конфликт на интереси. Това сътрудничество може да бъде под всякаква форма, включително сключването на споразумения или протоколи.

2.   При осъществяване на сътрудничеството по параграф 1 синдиците:

а)	във възможно най-кратък срок си съобщават всяка информация, която може да бъде от значение за другото производство, при условие че са взети подходящи мерки за защита на поверителната информация;

б)	проучват дали съществуват възможности за координация при управлението и контрола на дейността на членовете на групата, които са предмет на производство по несъстоятелност, и когато има такива, координират управлението и контрола;

в)	проучват дали съществуват възможности за оздравяване на членовете на групата, които са предмет на производство по несъстоятелност, и, когато има такива, координират усилията си за изготвяне на предложение и за провеждане на преговори по координиран план за оздравяване;

За целите на букви б) и в) всички или някои от синдиците по параграф 1 могат да се съгласят да предоставят допълнителни правомощия на синдика, назначен по едно от производствата, когато такова споразумение се допуска съгласно разпоредбите, приложими спрямо всяко едно от производствата. Те могат също да се договорят да разпределят помежду си определени задачи, когато подобно разпределяне на задачи се допуска съгласно разпоредбите, приложими спрямо всяко едно от производствата.

Член 57

Сътрудничество и комуникация между съдилищата

1.   Когато производства по несъстоятелност се отнасят за двама или повече членове на група дружества, съдът, който е образувал такова производство, си сътрудничи с всеки друг съд, пред който има висящо искане за образуване на производство по несъстоятелност за друг член на същата група или който е образувал такова производство, доколкото такова сътрудничество е целесъобразно за улесняване на ефективното управление на производствата, не е несъвместимо с приложимите спрямо тези производства разпоредби и не поражда конфликт на интереси. За тази цел съдилищата могат по целесъобразност да назначат независимо лице или орган, които да действат съгласно техните инструкции, при условие че това не е несъвместимо с разпоредбите, приложими за тях.

2.   При осъществяване на сътрудничеството по параграф 1 съдилищата или което и да е от назначените лица или органи, действащи от тяхно име, както е посочено в параграф 1, могат да осъществяват комуникация помежду си пряко или да искат информация или помощ пряко един от друг, при условие че такава комуникация съблюдава процесуалните права на страните по производството и поверителността на информацията.

3.   Сътрудничеството по параграф 1 може да бъде осъществено с всички средства, които съдът счита за подходящи. То може да се отнася по-конкретно до следното:

а)	координация при назначаването на синдици;

б)	съобщаване на информация по всякакъв начин, който се смята за целесъобразен от съда;

в)	координация при управлението и контрола върху активите и дейността на членовете на групата;

г)	координация при провеждането на съдебните заседания;

д)	координация при одобряването на протоколи, когато е необходимо.

Член 58

Сътрудничество и комуникация между синдиците и съдилищата

Синдикът, назначен по производство по несъстоятелност, което се отнася за член на група дружества:

а)	си сътрудничи и осъществява комуникация с всеки друг съд, пред който има висящо искане за образуване на производство по несъстоятелност за друг член на същата група дружества или който е образувал такова производство; както и

б)	може да иска информация от този съд относно производството на другия член на групата или да иска помощ във връзка с производството, по което е назначен,

доколкото такова сътрудничество и комуникация е целесъобразно за улесняване на ефективното управление на производствата, не поражда конфликт на интереси и не е несъвместимо с приложимите спрямо тези производства разпоредби.

Член 59

Разходи във връзка със сътрудничеството и комуникацията при производства, които се отнасят за членове на група дружества

Разходите във връзка с предвидените в членове 56—60 сътрудничество и комуникация, направени от даден синдик или съд, се разглеждат като разходи и разноски, направени във връзка със съответното производство.

Член 60

Правомощия на синдика при производства, които се отнасят за членове на група дружества

1.   Синдикът, назначен по производство по несъстоятелност, образувано по отношение на член на група дружества, може, доколкото това е подходящо за улесняване на ефективното управление на производството:

а)	да бъде изслушван във всяко от производствата, образувани по отношение на някой от другите членове на същата група;

б)

да отправя искане за спиране на всяка мярка, свързана с осребряване на имуществото в производството, образувано по отношение на някой от другите членове на същата група, при условие че: i) е предложен план съгласно член 56, параграф 2, буква в) за оздравяване на всички или някои членове на групата, по отношение на които е образувано производство по несъстоятелност, и има голяма вероятност този план да е успешен; ii) спирането на мярката е необходимо, за да се осигури правилното изпълнение на плана за оздравяване; iii) планът за оздравяване ще бъде от полза за кредиторите в производството, за което се иска спирането; и iv) нито производството по несъстоятелност, по което е назначен синдикът, посочен в параграф 1 от настоящия член, нито производството, по отношение на което е поискано спиране, подлежат на координиране съгласно раздел 2 от настоящата глава;

в)	да изисква образуването на координирано производство по несъстоятелност на група дружества в съответствие с член 61.

2.   Съдът, образувал производство по параграф 1, буква б), спира изцяло или частично всяка мярка, свързана с осребряването на имущество в производството, ако е уверен, че условията по параграф 1, буква б) са изпълнени.

Преди да постанови спирането на мерките, съдът изслушва синдика, назначен по производството, за което се иска спирането. Спирането може да бъде постановено за срок, ненадвишаващ три месеца, който съдът смята за уместен и който е в съответствие с приложимите за производството разпоредби.

Съдът, постановил спирането, може да изиска от синдика, посочен в параграф 1, да вземе всички подходящи мерки, предвидени в националното право, за гарантиране на интересите на кредиторите в производството.

Съдът може да удължи срока на спирането на мярката за допълнителен период или периоди, които смята за уместни и които са съвместими с приложимите за производството разпоредби, при положение че условията, посочени в параграф 1, буква б), подточки ii)—iv), продължават да се изпълняват и общата продължителност на срока на спиране (първоначалният период и евентуалните удължавания) не надвишава шест месеца.

РАЗДЕЛ 2

Координация

Подраздел 1

Процедура

Член 61

Искане за образуване на координирано производство на група дружества

1.   Координирано производство на група дружества може да бъде поискано във всеки съд, който има компетентност по отношение на производството по несъстоятелност на член на групата, от синдик, назначен по производство по несъстоятелност, образувано във връзка с член на групата.

2.   Посоченото в параграф 1 искане се отправя в съответствие с условията, предвидени в правото, приложимо към производството, по което е назначен синдикът.

3.   Искането, посочено в параграф 1, се придружава от:

а)	предложение относно лицето, което да бъде определено за координатор на групата („координатор“), подробна информация относно правото му да изпълнява тези функции съгласно член 71, подробна информация относно квалификацията му и писменото му съгласие да изпълнява функциите на координатор;

б)	схематично изложение на предлаганото координирано производство на групата дружества и по-конкретно причините, поради които се смята, че условията по член 63, параграф 1 са изпълнени;

в)	списък на синдиците, назначени във връзка с членове на групата, и по целесъобразност съдилищата и компетентните органи, участващи в производства срещу членове на групата;

г)	схематично изложение на прогнозните разходи на предлаганото координирано производство на групата дружества и прогноза за дяла от тези разходи, който следва да бъде поет от всеки член на групата.

Член 62

Правило за приоритетност

Без да се засяга член 66, когато се иска образуване на координирано производство на група дружества в съдилища на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

Член 63

Известие от сезирания съд

1.   Съдът, сезиран с искане за образуване на координирано производство на група дружества, във възможно най-кратък срок изпраща известие за искането за образуване на координирано производство на група дружества и за предложения координатор до синдиците, назначени във връзка с членове на групата, както е посочено в искането съгласно член 61, параграф 3, буква в), ако е уверен, че:

а)	образуването на такова производство е подходящо за улесняване на ефективното управление на производствата по несъстоятелност, свързани с различните членове на групата;

б)	няма вероятност никой от кредиторите на членове на групата, които се очаква да участват в такова производство, да се окаже в неблагоприятно финансово положение в резултат от включването на този член в производството; и

в)	предложеният координатор отговаря на изискванията по член 71.

2.   В известието по параграф 1 от настоящия член се изброяват елементите, посочени в член 61, параграф 3, букви а)—г).

3.   Известието по параграф 1 се изпраща с препоръчано писмо, удостоверено с обратна разписка.

4.   Сезираният съд дава възможност на участващите в производството синдици да бъдат изслушани.

Член 64

Възражения на синдика

1.   Всеки синдик, назначен във връзка с даден член на групата, може да повдигне възражения по отношение на:

а)	включването в координирано производство на група дружества на производството по несъстоятелност, по което е назначен; или

б)	лицето, предложено за координатор.

2.   Възраженията по параграф 1 от настоящия член се повдигат в съда, посочен в член 63, в рамките на 30 дни, считано от датата, на която синдикът е получил известието за искане за образуване на координирано производство на група дружества, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Възражението може да бъде внесено чрез стандартен формуляр, съставен в съответствие с член 88.

3.   Преди да вземе решението си дали да участва или да не участва в координацията съгласно параграф 1, буква а), синдикът получава необходимото одобрение, ако това се изисква от правото на държавата на образуване на производството, по което е бил назначен.

Член 65

Последици от възражението срещу включване в координирано производство на група дружества

1.   Когато даден синдик има възражения производството по несъстоятелност, по което е бил назначен, да бъде включено в координирано производство на група дружества, то това производство не се включва в координираното производство на група дружества.

2.   Правомощията на съда, посочени в член 68, или правомощията на координатора, произтичащи от това производство, не се прилагат спрямо съответния член на групата и не пораждат никакви разходи за него.

Член 66

Избор на съд за координирано производство на група дружества

1.   Когато най-малко две трети от всички синдици, назначени по производства по несъстоятелност срещу членовете на групата, са изразили съгласието си, че компетентен съд в друга държава членка е най-подходящият съд за образуване на координирано производство на група дружества, този съд упражнява изключителна компетентност.

2.   Изборът на съд става със съвместно споразумение, сключено или удостоверено в писмена форма. То може да бъде направено до момента на образуването на координираното производство на група дружества съгласно член 68.

3.   Всеки друг съд, различен от сезирания съд по параграф 1, се отказва от компетентност в полза на този съд.

4.   Искането за образуване на координирано производство на група дружества се подава в съда, избран в съответствие с член 61.

Член 67

Последици от възражението срещу предложения координатор

Когато се получат възражения срещу лицето, предложено за координатор, от синдик, който същевременно не възразява срещу включването в координирано производство на група дружества на члена, във връзка с който е бил е назначен, съдът може да не пристъпи към назначаването на съответното лице и да покани синдика, повдигнал възраженията, да представи ново искане в съответствие с член 61, параграф 3.

Член 68

Решение за образуване на координирано производство на група дружества

1.   След изтичането на срока, посочен в член 64, параграф 2, съдът може да образува координирано производство на група дружества, когато е уверен, че са изпълнени условията по член 63, параграф 1. В такъв случай съдът:

а)	назначава координатор;

б)	взема решение относно общите насоки на координацията; и

в)	взема решение относно прогнозните разходи и дела, който ще се поеме от съответните членове на групата.

2.   Решението за образуване на координирано производство на група дружества се съобщава на участващите синдици и на координатора.

Член 69

Последващо участие на синдици

1.   Всеки синдик може да поиска в съответствие с националното право, след съдебното решение по член 68, включването на производството, по което е назначен, когато:

а)	е било повдигнато възражение срещу включването на производството по несъстоятелност в координираното производство на група дружества, или

б)	производството по несъстоятелност срещу член на групата е било образувано след като съдът е образувал координирано производство на група дружества.

2.   Без да се засяга параграф 4, координаторът може да приеме подобно искане, след като се консултира с участващите синдици, когато:

а)	предвид етапа, в който се намира координираното производство на група дружества към момента на искането, е убеден, че са изпълнени критериите, предвидени в член 63, параграф 1, букви а) и б); или

б)	всички участващи синдици са изразили съгласието си при условията, предвидени в съответното национално право.

3.   Координаторът уведомява съда и участващите синдици за решението си съгласно параграф 2 и за мотивите, на които то се основава.

4.   Всеки участващ синдик или всеки синдик, чието искане за включване в координирано производство на група дружества е било отхвърлено, може да оспори посоченото в параграф 2 решение в съответствие с процедурата, предвидена в правото на държавата членка, в която е образувано координираното производство на групата дружества.

Член 70

Препоръки и план за координация на групата

1.   При провеждане на производствата по несъстоятелност синдиците разглеждат препоръките на координатора и съдържанието на плана за координация на групата, посочен в член 72, параграф 1.

2.   Синдикът не е длъжен да следва изцяло или отчасти препоръките на координатора или плана за координация на групата.

Ако синдикът не следва препоръките на координатора или плана за координация на групата, той излага мотивите за това пред лицата или органите, пред които следва да се отчита съгласно своето национално право, както и пред координатора.

Подраздел 2

Общи разпоредби

Член 71

Координатор

1.   Координаторът е лице, което отговаря на критериите да изпълнява функциите на синдик съгласно правото на дадена държава членка.

2.   Координаторът не трябва да бъде някой от синдиците, назначени във връзка с отделните членове на групата, и следва да няма конфликт на интереси по отношение на членовете на групата, техните кредитори и синдиците, назначени във връзка с отделните членове на групата.

Член 72

Задачи и права на координатора

1.   Координаторът:

а)	идентифицира и набелязва препоръки за координирано провеждане на производството по несъстоятелност;

б)

предлага план за координация на групата, в който се идентифицира, описва и препоръчва всеобхватен набор от мерки, подходящи за интегриран подход за уреждане на въпросите на неплатежоспособността на членовете на групата. По-специално планът може да съдържа предложения за: i) предприемане на мерки, за да се възстанови икономическата ефективност и финансовата стабилност на групата или на част от нея; ii) уреждане на вътрешногрупови спорове по отношение на вътрешногрупови сделки и отменителни искове; iii) споразумения между самите синдици на членовете на групата в несъстоятелност.

2.   Координаторът може също така:

а)	да бъде изслушван и да участва, по-специално чрез присъствие на събранията на кредиторите, във всяко от производствата, образувани по отношение на който и да е член на групата;

б)	да посредничи при спорове, възникнали между двама или повече от синдиците на членовете на групата;

в)	да представя и разяснява плана си за координация на групата на лицата или органите, пред които следва да се отчита съгласно своето национално право;

г)	да изисква информация от всеки синдик по отношение на който и да е член на групата, когато тази информация е или може да бъде от полза за целите на идентифицирането и очертаването на стратегии и мерки за координиране на производствата; и

д)

да отправя искане за спиране за срок до шест месеца на производството, образувано по отношение на някой от членовете на групата, при условие че спирането е необходимо, за да се осигури правилното изпълнение на плана и ще бъде от полза за кредиторите в производството, за което се иска спирането; или да отправя искане за отмяна на подобно спиране. Това искане се подава в съда, в който е образувано производството, чието спиране се иска.

3.   Планът по параграф 1, буква б) не трябва да включва препоръки по отношение на консолидацията на производствата или на масата на несъстоятелността.

4.   Задачите и правата на координатора, както са определени в настоящия член, не се разпростират върху членовете на групата, които не участват в координираното производство на групата дружества.

5.   Координаторът изпълнява функциите си безпристрастно и с дължимата грижа.

6.   Когато координаторът счете, че за изпълнение на задачите му се изисква значително повишаване на разходите в сравнение с прогнозните разходи, посочени в член 61, параграф 3, буква г), и във всеки случай, когато разходите надвишават 10 % от прогнозните разходи, координаторът:

а)	уведомява без отлагане участващите синдици, и

б)	иска предварително одобрение от съда, в който е образувано координираното производство на група дружества.

Член 73

Езици

1.   Координаторът осъществява комуникацията със синдика на участващ член на групата на договорения със синдика език или — при липса на договореност — на официалния език или на официалните езици на институциите на Съюза и на съда, в който е образувано производството спрямо съответния член на групата.

2.   Координаторът осъществява комуникацията със съда на официалния език на този съд.

Член 74

Сътрудничество между синдиците и координатора

1.   Синдиците, назначени за членовете на група, и координаторът си сътрудничат до степен, която не е несъвместима с правилата, приложими за съответните производства.

2.   По-специално, синдиците съобщават на координатора всякаква информация, която е от значение за изпълнението на неговите задачи.

Член 75

Отмяна на назначаването на координатора

Съдът отменя назначаването на координатора служебно или по искане на синдика на участващ член на групата, когато:

а)	координаторът действа във вреда на кредиторите на участващ член на групата; или

б)	координаторът не изпълнява задълженията си по настоящата глава.

Член 76

Длъжник във владение на имуществото

Разпоредбите, приложими по настоящата глава към синдиците, са приложими съответно и към длъжник, който е във владение на имуществото.

Член 77

Разходи и разпределение

1.   Възнаграждението на координатора е адекватно, пропорционално на задачите, които изпълнява, и отразява разумни разходи.

2.   След като изпълни задачите си, координаторът установява окончателния отчет за разходите и дължимия от всеки член дял и представя този отчет на всеки участващ синдик и на съда, в който е образувано координираното производство.

3.   При липса на възражение от страна на синдиците в срок от 30 дни от получаването на отчета по параграф 2, разходите и дължимият от всеки член дял се считат за договорени. Отчетът се представя за потвърждение от съда, в който е образувано координираното производство.

4.   В случай на оспорване съдът, който е образувал координираното производство на групата дружества, по искане на координатора или на който и да е участващ синдик, се произнася по разходите и дяловете, дължими от всеки член, съгласно изложените в параграф 1 от настоящия член критерии и като взема предвид прогнозните разходи по член 68, параграф 1 и когато е приложимо — по член 72, параграф 6.

5.   Всеки участващ синдик може да оспори посоченото в параграф 4 решение в съответствие с процедурата, предвидена в правото на държавата членка, в която е образувано координираното производство на групата дружества.

ГЛАВА VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

Член 78

Защита на данните

1.   Националните правила за изпълнение на Директива 95/46/ЕО се прилагат по отношение на обработването на лични данни, извършвано в държавите членки по силата на настоящия регламент, при условие че не са засегнати операциите по обработка, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

2.   По отношение на обработването на лични данни от Комисията съгласно настоящия регламент се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 79

Отговорности на държавите членки по отношение на обработването на лични данни в националните регистри по несъстоятелност

1.   Всяка държава членка съобщава на Комисията името на физическото лице или наименованието на юридическото лице, публичен орган, агенция или друг орган, определен съгласно националното право да упражнява функциите на администратор в съответствие с член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО, с оглед на публикуването му на европейския портал за електронно правосъдие.

2.   Държавите членки гарантират, че се прилагат техническите мерки за гарантиране на сигурността на личните данни, обработвани в рамките на националните им регистри по несъстоятелност, посочени в член 24.

3.   Държавите членки са отговорни да удостоверят, че администраторите, определени от националното право в съответствие с член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО, правят необходимото за спазване на принципите за качество на данните, по-конкретно за точността и актуализирането на данните, съхранявани в националните регистри по несъстоятелност.

4.   Държавите членки са отговорни в съответствие с Директива 95/46/ЕО за събирането и съхраняването на данни в националните бази данни и за решенията за предоставяне на тези данни в системата за взаимно свързване на регистрите, в която могат да се правят справки чрез европейския портал за електронно правосъдие.

5.   Като част от информацията, която следва да се предоставя на субектите на данните, за да им се даде възможност да упражняват правата си, и по-специално правото на заличаване на данни, държавите членки информират субектите на данните за периода, през който са достъпни личните данни, съхранявани в регистрите по несъстоятелност.

Член 80

Отговорности на Комисията по отношение на обработването на лични данни

1.   Комисията упражнява правомощията на контролиращ орган съгласно член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001 съобразно съответните отговорности, определени в настоящия член.

2.   Комисията определя необходимите политики и прилага нужните технически решения, за да изпълнява отговорностите в рамките на функцията на контролиращ орган.

3.   Комисията въвежда техническите мерки, необходими да се гарантира сигурността на личните данни при преноса им, по-конкретно поверителността и целостта им при предаването към и от европейския портал за електронно правосъдие.

4.   Задълженията на Комисията не засягат отговорностите на държавите членки и другите органи по отношение на съдържанието и експлоатирането на управляваните от тях свързани национални бази данни.

Член 81

Задължения за предоставяне на информация

Без да се засяга информацията, която се предоставя на субектите на данни в съответствие с членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 45/2001, Комисията информира субектите на данни чрез публикация в европейския портал за електронно правосъдие за ролята си при обработването на данните и за целите на обработката на данните.

Член 82

Съхраняване на лични данни

По отношение на информацията от свързаните национални бази данни, в европейския портал за електронно правосъдие не се съхраняват никакви лични данни, свързани със субектите на данни. Тези данни се съхраняват в националните бази данни, управлявани от държавите членки или други органи.

Член 83

Достъп до лични данни чрез Европейския портал за електронно правосъдие

Личните данни, съхранявани в националните регистри по несъстоятелност, посочени в член 24, са достъпни чрез европейския портал за електронно правосъдие до момента, до който остават достъпни съгласно националното право.

ГЛАВА VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 84

Приложимост във времето

1.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат само за производствата по несъстоятелност, които са образувани след 26 юни 2017 г. Правните действия, извършени от длъжника преди тази дата, продължават да се уреждат от приложимото към тях право към момента, в който са били извършени.

2.   Независимо от член 91 от настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1346/2000 продължава да се прилага към производствата по несъстоятелност, които попадат в обхвата на настоящия регламент и са били образувани преди 26 юни 2017 г.

Член 85

Отношение с международни договори

1.   Настоящият регламент заменя сключените международни договори между две или повече държави членки, в отношенията между тях и по въпросите, до които той се отнася, а именно:

а)	Конвенцията между Белгия и Франция за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и нотариални актове, подписана в Париж на 8 юли 1899 г.;

б)	Конвенцията между Белгия и Австрия за фалита, ликвидацията, конкордата и отлагането на плащането (с Допълнителен протокол от 13 юни 1973 г.), подписана в Брюксел на 16 юли 1969 г.;

в)	Конвенцията между Белгия и Нидерландия за териториалната компетентност, фалита и за признаването и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и нотариални актове, подписана в Брюксел на 28 март 1925 г.;

г)	Договора между Германия и Австрия за фалита, ликвидацията, конкордата и отлагането, подписан във Виена на 25 май 1979 г.;

д)	Конвенцията между Франция и Австрия за компетентността, признаването и изпълнението на решенията по фалит, подписана във Виена на 27 февруари 1979 г.;

е)	Конвенцията между Франция и Италия за изпълнението на решения по граждански и търговски дела, подписана в Рим на 3 юни 1930 г.;

ж)	Договора между Италия и Австрия за фалита, ликвидацията, конкордата и отлагането, подписан в Рим на 12 юли 1977 г.;

з)	Конвенцията между Кралство Нидерландия и Федерална република Германия относно взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения и други изпълнителни основания в граждански и търговски дела, подписана в Хага на 30 август 1962 г.;

и)	Конвенцията между Обединеното кралство и Кралство Белгия за взаимното признаване и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела и протокола към нея, подписана в Брюксел на 2 май 1934 г.;

й)	Конвенцията между Дания, Финландия, Норвегия, Швеция и Исландия за фалита, подписана в Копенхаген на 7 ноември 1933 г.;

к)	Европейската конвенция относно определени международни аспекти на фалита, подписана в Истанбул на 5 юни 1990 г.;

л)	Конвенцията между Федеративна народна република Югославия и Кралство Гърция за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения, подписана в Атина на 18 юни 1959 г.;

м)	Споразумението между Федеративна народна република Югославия и Република Австрия за взаимното признаване и изпълнение на арбитражни решения и арбитражни споразумения по търговски дела, подписано в Белград на 18 март 1960 г.;

н)	Конвенцията между Федеративна народна република Югославия и Република Италия за взаимно съдебно сътрудничество по граждански и административни дела, подписана в Рим на 3 декември 1960 г.;

о)	Споразумението между Социалистическа федеративна република Югославия и Кралство Белгия за съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела, подписано в Белград на 24 септември 1971 г.;

п)	Конвенцията между правителствата на Югославия и Франция за признаване и изпълнение на решения по граждански и търговски дела, подписана в Париж на 18 май 1971 г.;

р)	Споразумението между Чехословашката социалистическа република и Република Гърция за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписано в Атина на 22 октомври 1980 г., все още в сила между Чешката република и Гърция;

с)	Споразумението между Чехословашката социалистическа република и Република Кипър за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписано в Никозия на 23 април 1982 г., все още в сила между Чешката република и Кипър;

т)	Договора между правителството на Чехословашката социалистическа република и правителството на Република Франция за правна помощ, признаване и изпълнение на решения по граждански, семейни и търговски дела, подписан в Париж на 10 май 1984 г., все още в сила между Чешката република и Франция;

у)	Договора между Чехословашката социалистическа република и Италианската република за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписан в Прага на 6 декември 1985 г., все още в сила между Чешката република и Италия;

ф)	Споразумението между Република Латвия, Република Естония и Република Литва за правна помощ, правно сътрудничество и правни отношения, подписано в Талин на 11 ноември 1992 г.;

х)	Споразумението между Естония и Полша за оказване на правна помощ и правно сътрудничество по граждански, трудови и наказателни дела, подписано в Талин на 27 ноември 1998 г.;

ц)	Споразумението между Република Литва и Република Полша за правно сътрудничество и правни отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела, подписано във Варшава на 26 януари 1993 г.;

ч)	Конвенцията между Социалистическа република Румъния и Република Гърция за правна помощ по граждански и наказателни въпроси и нейния протокол, подписани в Букурещ на 19 октомври 1972 г.;

ш)	Конвенцията между Социалистическа република Румъния и Френската република за правна помощ по граждански и търговски въпроси, подписана в Париж на 5 ноември 1974 г.;

щ)	Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Гърция, подписан в Атина на 10 април 1976 г.;

аа)	Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Кипър, подписан в Никозия на 29 април 1983 г.;

аб)	Договора за взаимна правна помощ по граждански дела между правителството на Народна република България и правителството на Френската република, подписан в София на 18 януари 1989 г.;

ав)	Договора между Румъния и Чешката република за правна помощ по граждански дела, подписан в Букурещ на 11 юли 1994 г.;

аг)	Договора между Румъния и Република Полша за правна помощ и правни отношения за граждански дела, подписан в Букурещ на 15 май 1999 г.

2.   Конвенциите, посочени в параграф 1, продължават да се прилагат за производствата, които са образувани преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1346/2000.

3.   Настоящият регламент не се прилага:

а)	в никоя държава членка, когато е несъвместим със задълженията по отношение на фалита, които произтичат от конвенция, която е подписана от тази държава членка с една или няколко трети страни, преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1346/2000;

б)

в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, ако е несъвместим със задълженията по отношение на фалита и ликвидацията на неплатежоспособни дружества, които произтичат от споразумения в рамките на Британската общност, които съществуват към момента на влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1346/2000.

Член 86

Информация за националното право и правото на Съюза в областта на несъстоятелността

1.   С цел да се предостави публичен достъп до информацията, държавите членки предоставят в рамките на европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (17), кратко описание на националното законодателство и производства в областта на несъстоятелността, и по-специално законодателството и производствата, свързани с въпросите, изброени в член 7, параграф 2.

2.   Държавите членки редовно актуализират информацията, посочена в параграф 1.

3.   Комисията предоставя публичен достъп до информацията, свързана с настоящия регламент.

Член 87

Създаване на свързани регистри

Комисията приема актове за изпълнение за създаване на свързаните регистри по несъстоятелност съгласно предвиденото в член 25. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 89, параграф 3.

Член 88

Изготвяне и последващи изменения на стандартните формуляри

Комисията приема актове за изпълнение за изготвяне и при необходимост, последващо изменение на формулярите, посочени в член 27, параграф 4, членове 54 и 55, и член 64, параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 89, параграф 2.

Член 89

Процедура на Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 90

Клауза за преразглеждане

1.   Не по-късно от 27 юни 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент. Този доклад се придружава при необходимост от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

2.   Не по-късно от 27 юни 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на координираното производство на група дружества. Този доклад се придружава при необходимост от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

3.   Не по-късно от 1 януари 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет проучване във връзка с трансграничните въпроси по отношение на отговорността и лишаването от права на директори.

4.   Не по-късно от 27 юни 2020 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет проучване на евентуални злоупотреби с търсенето на най-благоприятната правна система (forum shopping).

Член 91

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1346/2000 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието, поместена в приложение Г към настоящия регламент.

Член 92

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се, считано от 26 юни 2017 г., с изключение на:

а)	член 86, който се прилага, считано от 26 юни 2016 г.;

б)	член 24, параграф 1, който се прилага, считано от 26 юни 2018 г.; и

в)	член 25, който се прилага, считано от 26 юни 2019 г.

---

(1)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 55.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 12 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 20 май 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(5)  Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, 5.5.2001 г., стр. 15).

(6)  Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79).

(7)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(8)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(9)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(10)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

(12)  ОВ C 358, 7.12.2013 г., стр. 15.

(13)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(14)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(15)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(16)  Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, 28.10.2008 г., стр. 36).

(17)  Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25).

---

---

---

---

---