1)

Трябва ли да бъде обявен за невалиден, или да се счита за такъв, член 3, параграф 2 от Директива 79/7 от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (1), според който от обхвата на Директивата се изключват пенсиите на преживял съпруг/а и семейните добавки, поради това че противоречи на основен принцип в правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенството между мъжете и жените, прогласен за основополагаща ценност на Европейския съюз в членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз, в член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за основно право в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в много старата и утвърдена практика на Съда?

2)

Трябва ли член 6 от Договора за Европейския съюз и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в светлината на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година в смисъл, че не допускат национална мярка като разглежданата по главното производство —произтичаща от решение № 40/2014 от 11 март на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания), тълкуващата го национална съдебна практика и законодателната реформа, която го въвежда в изпълнение — която на практика и като се има предвид общото непознаване на изискването за формализиране и липсата на преходен период с оглед на неговото изпълнение, е направила невъзможен в началната фаза и е затруднила изключително много впоследствие достъпа до наследствена пенсия, произтичаща от фактическо съпружеско съжителство, регламентирана в Código Civil Catalán (Граждански кодекс на Каталуния)?

3)

Трябва ли такъв основен принцип в правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенството между мъжете и жените, залегнал като основополагаща ценност в членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз, и забраната на дискриминация, основана на пола, призната за основно право в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка като разглежданата по главното производство — произтичаща от решение № 40/2014 от 11 март на Tribunal Constitucional, тълкуващата го национална съдебна практика и законодателната реформа, която го въвежда в изпълнение) — която на практика и като се има предвид общото непознаване на изискването за формализиране и липсата на преходен период с оглед на неговото изпълнение, е направила невъзможен в началната фаза и е затруднила изключително много впоследствие достъпа до наследствена пенсия, произтичаща от фактическо съпружеско съжителство, регламентирана в Código Civil Catalán, поставяйки в неблагоприятно положение много по-голям процент жени, отколкото мъже?

4)

Трябва ли забраната на дискриминация поради „рождение“ или евентуално „принадлежност към национално малцинство“ като причини или „основания“ за дискриминация, забранена от член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка като разглежданата по главното производство — произтичаща от решение № 40/2014 от 11 март на Tribunal Constitucional, тълкуващата го национална съдебна практика и законодателната реформа, която го въвежда в изпълнение), която на практика и като се има предвид общото непознаване на изискването за формализиране и липсата на преходен период с оглед на неговото изпълнение, е направила невъзможен в началната фаза и е затруднила изключително много впоследствие достъпа до наследствена пенсия, произтичаща от фактическо съпружеско съжителство, регламентирана в Código Civil Catalán?